forum.uni-sofia.bg

Мдам, днес много ме натъжи фактът, че в съприкосновението си с откровено гениални хора осъзнах трагичната си незначителност. И не е да са ми казали нещо, просто гледайки за какво става въпрос в техните глави, се почувствах като най-изпразненото от съдържнание същество на света.
И едновременно с това е толкова ужасно вдъхновяващо, че не мога да откъсна очи.

Болна съм и трябваше сама да се завлека до поликлиниката, после до аптеката. Почувствах се адски самотна, въпреки че нямам основание за това. Просто така се случи.

в посталкохолна депресия съм

Нямам никаква идея какво ме натъжи днес, но резултатът си е налице: тъжно, гадно, спаружено и смарангясано се чувствам. А ми беше толкова еуфорично.

Един човек ме игнорира. Мразя да ме игнорират.

Няма ми всички важни документи (лична карта, шоф.книжка, две дебитни карти и тази за градски)... след работа ще ходя до полицията.

Любовта боли. Дори когато е сладка и споделена.

dismisstorka написа:Любовта боли. Дори когато е сладка и споделена.

Ох, искам и моята да е сладка и споделена, пък нека си боли...

Любовта не боли, моля ви се. Тя е прекрасно чувство на сладост, задоволство и надежда.
Боли като те прецакат, във връзка с нея. Или поради нея, въпреки нея...

Същото е и със сладоледа - той сам по себе си е нещо добро, но затлъстяването от сладолед е лошо... да не говорим за другите болести..

Аз съм един настинал, хремав малък Ер и това ме садва.
Не обичам да съм настинал и хремав Ер.

Говориш за себе си в трети род, мъжко число?

Kristo написа:Говориш за себе си в трети род, мъжко число?

Кой род е трети и кое число е женско?

Болен съм.

Пак се успах.

Днес ме натъжи фактът, че изтървах туризма
и утре пак трябва да ходя (на студа и на дъжда! )