forum.uni-sofia.bg

"Не ме е страх от височината, а от земята"
-Ринсуинд

Понеже пускаме цитати...

"You know what happens when you dream of falling? Sometimes you wake up. Sometimes the fall kills you.
And sometimes, when you fall, you fly."
~ Todd Faber ("Fables and Reflections") - Neil Gaiman

Докъде ни докара цивилизацията...

По темата- Do not all you can; spend not all you have; believe not all you hear; and tell not all you know.

Здравей fak (отново). Този път няма да коментираме Пинокио и Снежанка : )
Моето мнение за скачането е малко по -различно ! Тъй като имах подобна (житейска ) ситуация на твоята и след като изчетох хиляди книги от типа на : '' Вие не сте един за друг '' , '' Оставете любовта да си отиде '' , '' Между вас няма любов .. '' и там подобни, стигнах до едно мое лично откриетие : Понякога просто не можеш да скочиш , не е въпроса какъв човек си , дали го искаш или не ....просто не можеш . Толкова пъти исках наистина да ''скоча'' и да се отърва от дадения човек , но всеки път нещо ме спираше и задържаше....докато (един ден ) самият човек не скочи...и не си тръгна ! Но не съжалявам , фактът , че не мога да скачам , ми помогна да стоя по-здраво на земята !

Така сме ние белите

Колкото повече чета тук, толкова повече ми се струва, че възрастовата разлика започва да си казва думата.

Smoking Mirror написа:Колкото повече чета тук, толкова повече ми се струва, че възрастовата разлика започва да си казва думата.

бързвъпрос:
кой преподавател от юф е казал "младостта не е порок, но е фатална"

Бе... аз не съм се обаждала по тая тема, ама напоследък си мисля разни такива работи и.... все ми е струва, че и скачането си е добре премерен риск - просто хората, които "скачат", обикновено нямат какво толкова да губят и евентуалната печалба за тях надхвърля възможните загуби, Оттам идва и куражът да се хвърлиш. Колкото повече имаш да губиш, толкова по-внимателен ставаш.

Разбира се, не говоря за хората, които съвсем не мислят - не само преди да скочат, ами и по принцип.

Търговецът на кристал написа:все ми е струва, че и скачането си е добре премерен риск - просто хората, които "скачат", обикновено нямат какво толкова да губят и евентуалната печалба за тях надхвърля възможните загуби, Оттам идва и куражът да се хвърлиш. Колкото повече имаш да губиш, толкова по-внимателен ставаш.

Е то това е вселенски принцип.

Да де, просто осъзнах, че според мен точно той ръководи (не)скачането и всъщност тая тема си има съвсем логичен и прост отговор. Сега ми хрумна, сега го споделям - дирният акъл на българина, нали знаеш...

Търговецът на кристал написа:Да де, просто осъзнах, че според мен точно той ръководи (не)скачането и всъщност тая тема си има съвсем логичен и прост отговор. Сега ми хрумна, сега го споделям - дирният акъл на българина, нали знаеш...

То според мен тая тема е по-скоро насочена към скачането като тактическа маневра в голямата игра

Но си права при всички положения

тая тема е насочена към.. той/тя си знае
ама тва не пречи да си мъдриме 'голямата игра', де..

Тя па една голяма тая игра... все тая, размерът няма значение

california написа:фактът , че не мога да скачам , ми помогна да стоя по-здраво на земята !

Междудругото сега се замислих, че темата доста отива концептуално на подписа ми.