forum.uni-sofia.bg

Noctis написа:Веднъж излезнах с жена, която не може да готви.. втора среща не последва

Ти пък на първа среща ли я кара да ти готви?!

Някои мислят за бъдещето

black_lady написа: 3. Каза ми, че съм най-прекрасната жена, която е срещал, и иска да прекарваме възможно най-много време заедно... Пет минути по-късно се обади гаджето му по телефона и той си тръгна.

black_lady написа: 3. Каза ми, че съм най-прекрасната жена, която е срещал, и иска да прекарваме възможно най-много време заедно... Пет минути по-късно се обади гаджето му по телефона и той си тръгна.

Пак добре, че не е била бившата му

Faith_no_more написа:

black_lady написа: 3. Каза ми, че съм най-прекрасната жена, която е срещал, и иска да прекарваме възможно най-много време заедно... Пет минути по-късно се обади гаджето му по телефона и той си тръгна.

Пак добре, че не е била бившата му

Пак добре, че не дойде на срещата с гаджето си... Само това дето не ми се е случвало още

Аз се контя невъобразимо много за първа среща. А имах един период от да кажем няколко месеца, в който с когото и да излезнех се стигаше само до втора среща това всъщност е доста тъжно

Ох, аз на последната си първа среща се появих, за да кажа на младежа, че почти ще му вържа тенекия. Физиономията му беше безценна, ама работата е там, че имахме планове първо да хапнем, а после да ходим на клуб, обаче майка ми беше у дома и направи страшна хипертонична криза. Аз не исках изобщо да излизам, щях да отменям срещата в последния момент, ама тя ми се накара и се обади на една своя приятелка да дойде да я наглежда, ако е възможно, че можеше да се наложи да отиват в болницата. Та стигнахме само до хапването, а аз през 15 минути си гледах телефона и - за капак - му разправях ужаси за някви мои бивши. Реших да го тествам на макс. То пък се оказа, че не се плашел толкова лесно.

Иначе ритуали нямам. Опитвам се да съм максимално естествена, че после да нямат поводи за рекламации. И без това в началото на връзката хората обикновено са демо-версии на самите себе си, що да усложняваме нещата още повече. А, да. Пръскам се с любимия си парфюм - колкото за самочувствие.

Аз нямам особени ритуали, не за друго, а защото ме мързи да зартвопринасям агнета на личния си тотемен бог...

И какво трябва да е това чудо "среща"? Аз нещо не мога да му разбера смисъла. Да речем, че харесвам някое момиче (на външен вид) и я поканя да излезем насаме без специфична цел (примерно защото няма какво да правя в нас, а навън времето е някакво слънчево и влече човек навън), това среща ли трябва да се води? Ами ако не харесвам момичето (отново на външен вид) и просто искам да се сприятеля с нея? Ами ако няма момиче, с което да изляза и примерно изляза с някой приятел дето не съм виждал от много време? Що е то, това което прави една среща "среща" (като онези по американските филми), а не просто приятелско излизане?

Намерението за секс.

желанието да и оставиш нещо от теб след вечерята примерно ?

Ахаха, добре единодушен отговор, ама не е ли малко странно това, при условие че "среща" обикновено става с човек, който не познаваш?

MidwinterSun написа:Намерението за секс.

Тъкмо мислех да го кажа...

Среща става с човек, с когото вече си се запознал. Все пак трябва да сте се видели, за да си уговорите срещата, нали? А на човек му трябва не повече от минута, за да прецени дали иска да спи с някого или не.

Други въпроси?

Аз имам въпрос - ако момичето пусне на първа среща, трябва ли да я приемаме насериозно или просто поредното **рве?

И втори въпрос - ако НЕ ни пусне, тва значи ли, че е смотла и не заслужава втори шанс?