forum.uni-sofia.bg

svetlio.varna написа:И след два неуспешни опита, за трети пореден път "Право 3 курс"... Дано този път темичката не изчезне

Аз забелязах, че съм пропуснал една мнго интересна дискусия от старата тема, така че ще я пренеса и тук, и без това е в унисон с предстоящото предизвикателство наречено Вещно право

http://forum.uni-sofia.bg/forum/viewtop ... 89#p880589

Scorpion написа:Хайде да дам малко автентично тълкуване на написаното от мен по-горе

Аз под приращение разбирам само хипотезата на чл. 92 ЗС. Чл. 93, макар и обединен с чл. 92 под надслов "Приращения", визира добивите, които са нещо доста различно от приращението в точния смисъл на понятието.

Иначе за добивите и проф. Венедиков поддържа становището, че става въпрос за деривативно придобиване. Но за мен разграничението от приращението (по чл. 92 ЗС) си остава, а то безспорно си е първичен придобивен способ. Затова и се учудих на оксиморона "деривативно приращение".

Аз пък мисля, че приращението винаги е деривативно, докато придобоването на плодовете може да е и оригинерен способ.

Aргументи от "Въпроси на българското вещно право" (Ставру) и Система на българското вещно право (Венедиков).

Първо, вече казахме, че правоприемството не винаги е индикатор за наличието на оригинерен придобивен способ. Следователно по този критерий е теоретично възможно да възможно да има деривативно приращение.

Второ, за да придобиеш собственост върху трайно прикрепеното (приращението), трябва да си собственик и на имота, към който то се прикрепва. Иначе казано, никой не може да да продообие собственост върху приращението към имот, който не притежава. Т.е. това е модификация на правилото, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава, характерно за деривативните придобивни способи.

Трето, с отпадането на правото на собственост върху недвижимия имот следва да отпадне и правото на собственост и върху прирастеното. Това пък е модификация на правилото, че с отпадането правата на праводателя, отпадат и правата на приобретателя, също характерно за деривативните придобивни способи.

Пич, римските правила nemo dat quod non habet и resoluto jure dantis resolvitur jus accipientis са в сила тогава, когато е имало прехвърляне на права и винаги защитават истинския титуляр на правото срещу приобретател по отчуждителната сделка. Първия принцип намира приложение когато отчуждителя никога не е бил титуляр на правото, а втория когато отчуждителя е притежавал права, но те са отпаднали, поради някаква причина (унищожаване примерно, Павлов иск). Като противовес на двата принципа има ред норми, които защитават пък добросъвестния приобретател - чл. 78 ЗС, вписванията, както и куп правила в ЗЗД (17, ал. 2, 135, ал. 4, 33, ал.3, 88, ал.2 и тн), израз на вечния конфликт на интереси в гражданското право.Цитираните принципи се обсъждат във връзка с придобиването именно защото се прилагат при сделките, които са деривативен способ за придобиване на права. Аналогията, която правиш, обаче с юридическите факти на приращението е недопустима. За да придобиеш собственост по приращение трябва да си собственик на вещта, върху която се "прикрепва: нещо, безспорно. Това е предпоставка наистина. Но тук няма никакво прехвърляне. Собствеността се придобиха ipso jure от собственика, който и да е той...без значение дали в момента имота се владее от някой, дали няма държател по силата на някакъв договор и тн. Придобива се по ЮФ, обхванат от нормата на чл. 92 ЗС. Така, че приращението си е оригинерен способ, защото става по силата законовата разпоредба и НЕ зависи от правото на собственост върху прирастената вещ допреди приращението.
Ако мога да дорзавия дадения от теб пример - когато в градинката ти се появи ябълково дръвче и почне да дава плодове, а ти почнеш да си ядеш ябълките някак си грам не ти пука дали семената, които са били довяти от вятъра в твойта градинка са били собственост на някой друг, нали?

Малко яснота за изборните дисциплини, нали всички ви интересува:

"2. До 30 октомври, респ. 15 март студентите от всеки курс заявяват, коя от изборните дисциплини ще изучават през съответния семестър. (бел.: виж забележката!!!) Списъци се изготвят по курсове чрез представителя на курса в Общото събрание на ЮФ или чрез определен студент и се предоставят в стая 238 на г-жа Евдокия Йорданова. Заявка е възможна и в системата СУСИ."

"4. Въз основа на списъците и информация от системата СУСИ се изготвят протоколи за изпит. Не се допуска допълване на протоколите след посочените дати.

5. Минималният брой студенти за изборна дисциплина е 7 студента."

" 6. Веднъж заявил желанието си и включен в протокола за изпит, студентът следва да се яви на изпит по съответната дисциплина на датата според изпитния график. Студентът не може да се яви на изпит, ако не е включен в протокола за изпита. При неявяване на изпит, изпитът се смята за неположен. Индивидуални протоколи се издават при условията на чл. 163, ал. 6 от Правилника на СУ.

7. Студентът е длъжен във всеки семестър да положи изпит минимум по една изборна дисциплина. Неполагането на изпит по изборна дисциплина, не е пречка студентът след молба до декана да бъде записан условно в по-горен курс."

"8. Студент завършил семестриално V курс, респ. VІ курс и неположил изпити по всички 10 необходими изборни дисциплини от съответната професионална специализация има право да се яви на изпит на поправителна или ликвидационна сесия по дисциплини, които е заявил за съответните години.

9. Не се разрешава повишаване на оценка както по изборни така и по задължителните дисциплини."


Забележка:

Заявленията по т. 2 за учебната 2011/2012 г. се подават до 15 ноември 2011 г.


С др. думи:

Трябва да се заявят избраните от вас изборни дисциплини до 30 октомври, по изкючение за тази учебна години - до 15 ноември. Вднъж заевен изпитът става задължителен. И да се явите на незаявен изпит, оценката няма да може да бъде вписана, защото ще липсвате в протокола. След 5ти курс можете да се явите, само ако сте заявили предватирелно през годините някоя изборна дисциплина.

Така, след катъо има по-дълъг срок сега това не е страшно за момента. Мен обаче ме плаши:

"Студентът е длъжен във всеки семестър да положи изпит минимум по една изборна дисциплина. "


... т.е. всеки семстър по една е вече задължително даже ако вече имаш 10 точни в една от специализациите.................




Източник: http://www.law.uni-sofia.bg/Lists/List/ ... DED614E2D6

И мен точно това ме притеснява.. Трябва да се изясни този въпрос, защото започва да ми омръзва от недомислени правила.

Ми ясно си е... няма какво повече да се изяснява, вече както си пише - толкова, тоя документ го има в нета от днес...

Знам, че е качен на сайта на факултета
И не съм съгласна, че всичко по него е ясно. Да написан е разбираемо, но има какво да се обсъжда.

До колкора разбирам вече са го приели i работата няма да се промени...

Повече на ЛС бих предпочел.

А това въведение е ясно защо се прави - Като си покрием специализациите масата спираме да ходим на изборни и така в 4-5 Курс, вероятно има дисциплини без посещаемост.

Смятай - 2 курс, II семестър ВИДП на Матеев ще се превърне в задължителен, защото тогава няма друг изборен!

Във връзка с дискусията относно приращението http://sibi.bg/display.php?page=cat1&su ... ontent=340

§ 1. Възникване на съсобственост

1. Оригинерни придобивни способи

1.1. Давностно владение

1.2. Приращение и присъединяване

1.3. Отделянето на плодовете от вещта

1.4. Преработване

iodine написа:Смятай - 2 курс, II семестър ВИДП на Матеев ще се превърне в задължителен, защото тогава няма друг изборен!

Това сериозно ли е? Правната психология не се ли изучава?

Tя е първи семестър. Или по-точно беше първи семестър миналата година.

Хм, по информация от Младжова: тя и преподавателят се чудят дали да бъде този или следващия семестър, защото през летния семестър единствената изборна е само ВИДП. Младжова също така каза, че поради тази причина не фигурира в програмата и обеща да ни уведоми за решението им, което трябваше да се случи в началото на тази седмица.. А и според новите правила, ако психологията бъде преместена за другия семестър, ще се създаде опция за избор между две избираеми дисциплини... Просто трябва да се пита в деканата..

Някой да дава назаем/да продава учебник по МПП на Орлин Борисов?

Аз пък не мисля, че който и да е придобивен способ по чл. 93 ЗС е деривативен.

И добивът от наем ли е деривативен? Защо?

Чл. 93. Добивът от вещта, като плодове, прираст от добитък, наем и други такива, принадлежи на собственика й.

Добивът от наем е граждански плод. Наемодателят ще го получи от наемателя под формата на престация. Обикновенно в пари. Каквото и да е, де (не е нужно да е в пари в случая, защото няма значение дали е). Плодът тук е станал собственост на наемодателя след като е минал преди това в собственост на наемателя и може дори хиляди други субекти преди него => имаме деривативно придобиване на собствеността.

Пример: А искал да даде склада си под наем срещу заплащане от 1500 лв. месечно. Някой си Б, заинтересован от офертата, преговарял с А, който се съгласил да му предостави склада под наем, срещу стока, пазарната цена на която се равнява на 1800 лв. месечно. Договорът бил сключен.*

Вземането е облигационно на всичкото отгоре. Макар да е граждански плод и макар да влиза в чл. 93. Как така в това облигационно ПО ще има оригинерно придобиване? Така че, да, има сигурен деривативен способ за придобиване в чл. 93 ЗС.

*Примерът е такъв защото не искам да влизам в спор парите вещ ли са или не, има различни мнения, затова нека да е стоки.

---------------------------
Вече настрани от наема: целият този спор следва да тръгне от това какво точно притежава деривативните и какво оригинерните способи.

iodine написа:Пример: А искал да даде склада си под наем срещу заплащане от 1500 лв. месечно. Някой си Б, заинтересован от офертата, преговарял с А, който се съгласил да му предостави склада под наем, срещу стока, пазарната цена на която се равнява на 1800 лв. месечно. Договорът бил сключен.*

Вземането е облигационно на всичкото отгоре. Макар да е граждански плод и макар да влиза в чл. 93. Как така в това облигационно ПО ще има оригинерно придобиване? Така че, да, има сигурен деривативен способ за придобиване в чл. 93 ЗС.

Вземането възниква от договора за наем. В контекста на екзотичния ти пример, чия собственост е стоката, чрез която се изпълнява задължението, няма отношение към съществуването на вземането - то съществува по силата на договора. Щом двете страни са сключили договор за наем, вземането за наемната цена възниква в правната сфера на наемодателя. С чии пари/"стоки" ще се изпълни е въпрос на изпълнението, а не на съществуването на правото на наемодателя да получи наемната цена.

И така, приращението в случая е деривативно...

Ами не е, защото дори да се окаже, че "стоките" не са собственост на наемателя, вземането остава. А граждански плод е вземането за стоки на стойност 1800 лв., не самите стоки.