forum.uni-sofia.bg

Ощетява съществуването ми. В много хипотетичният вариант, в който постигам нещо съществено и значително в живота си (ХА-ХА!), след Х години, някой болен мозък ще се разрови из църковните архиви и ще вземе да изтипоса като аргумент, че съм бил религиозен християнин. За справка: Айнщайн и Нютон. Освен това, накърнява (според мен) правото на самоопределение - още преди да можеш да формираш правнорелевантна воля и дори да се запознаеш (хайде, не с всички, но) със съществените аспекти на явлението религия и последствията от причисляването към една или друга. И въпросът пак става принципен - отнема се възможност за избор. А не съм запознат (трябва да е много затънтена материя) с варианти да се от-покръстиш... Какво трябва да стане - да успееш да убедиш църковната институция да те отлъчи?! Ама това потенциално влече след себе си и негативни социални последици, които един непокръстен не би се наложило да търпи, а така тези, които са покръстени, но по-късно разбират, че не искат да бъдат, се оказват в по-неравностойно положение от тези, които не са и не искат да бъдат.
Виж, ако си навършил пълнолетие и ти е толкова акъла - кръщавай се - трябва да има и такива хора... Поне на този етап.

Аз си спомням - беше тъпо

И не става дума за ощетяване - въпроса е принципен
Отнема се правото на информиран избор, което си е дразнещо
Пак добре, че съм късметлия и нашите не са били евреи де

Бе то по тоя въпрос (дали си късметлия) може да се поспори, ама да не навлизаме в дебрите на 18+. Ако правилно съм ти схванала мотивите да се радваш, разбира се.

Иначе аз съм кръстена, така че ако някой ме иска за кръстница/кума, да казва.

Децата се кръщават като малки, за да се измоли защита за тях срещу злите сили. Не особено различно от носенето на мартеници, чукането на дърво и стискането на палци.
Но ритуалът в черква (с купел и пеещ свещеник) е хубав, традиционен и правилен за християнска държава и култура. Пък войнстващите атеисти могат спокойно да си скъсат кръщелното свидетелство и да се считат за некръстени, ако е чак толкова важно за тях.

За това, нито нося мартеници, нито чукам на дърво, нито стискам палци...
Също така, не се наемам да определям, кое е правилно/грешно.
Допълнително, аз съм крайно миролюбив.
Последно, късането на собствения екземпляр не заличава от църковните регистри.

Ами то и аз не съм суеверен, но твърдо вярвам в наличието на зли сили и необходимост от духовна и ритуална защита от тях. Миролюбивостта не значи неприкосновеност от споменатите зли сили, нито субективни понятия като правилно/грешно.

И ако наличието на името ти в регистрите на кухата и прогнила БПЦ те тревожи, значи само си търсиш ненужни причини за безпокойство. Тези регистри (доколкото още ги има след толкоз разколи) нямат особена стойност в съвременното общество, заради което обикновено не се изискват справки с тях, а представяне на кръщелното. Ерго - в генералния случай - ако нямаш кръщелно, все едно не си кръстен. То е въпрос на вяра, не на бумаги.

Н., "добро" и "зло" са антропогенни понятия (сигурен съм че съм го писал някъде) - точно както "весело" и "тъжно" - винаги са относителни. Дали за култура, екосистема или бдори биологичен вид, няма значение. Дори да се появят извънземни и да ни изтребят, това може и да не е "зло", нито дори "тъжно" - възможно е да сме следващата чума на галактиката (примерно). С това наум, дори да съществуват някакви мета-интелигентни създания, обитаващи "етера" и със способности да влияят върху възприеманите от нас материални измерения, независимо от това, дали тези въздействия са благоприятстващи или не нашето битие, вярвам че не могат да се впишат в каквито и да е рамки на понятията "добро" и "зло".

Колкото до стойността на църковните регистри, вероятно си прав - така е и според мен - нямат особена стойност в съвременното общество. Точно за това илюстрирах по-рано, че може да имат различна в бъдещото, което е нещото, притеснително за мен.

Що се отнася до това, че било въпрос на вяра, пак по-рано, споменах двама бележити физици. Допълнително, има спор, дали Хитлер е бил християнин (което, по мое мнение, е ирелевантно - религията не би следвало да определя хората).

К'ви зли сили? Орки и гоблини ли ни дебнат? Е, добре че е кухата и прогнила БПЦ да ни предостави непоклатимия щит на кръщението

Абе вие, атеистите, наистина сте станали много агресивни.
Светото Кръщение е нещо прекрасно, прави се с цел закрила на детето и не е навредило с нищо никому.
Като големи сте свободни да вярвате в когото и каквото искате. Може да си издигнете параклис на Мики Маус и да отрупвате олтара с плюшени играчки. Може и в нищо да не вярвате. Но спрете вече с това пренебрежение и омраза, напълно излишни са.

Какви агресия, пренебрежение и/или омраза виждаш в думите ми? Опитвам се да споделя разсъжденията си възможно най-почтително. Сарказъм из темата не липсва, но такъв има и в твоето мнение. Не те упреквам, откровено - просто констатирам.

Аз съм кръстена и то в сравнително зряла възраст. Бях около 1ви клас и си спомням повечето неща. Не бих казала, че взимайки това решение вместо мен родителите ми са ме лишили от някакво право на избор. Живеем в християнска държава и смятам, че дори и да не си силно вярващ, подобни традиции е хубаво да се спазват. Това е част от културата ни и от народа ни.
Не съм особено вярваща. Не съм и атеистка. Почитам християнските ценности и ако някой ме попита за религията ми ще кажа, че съм християнка.
Ако някога имам дете бих предпочела да бъде кръстено. Ако после то реши, че това не е неговата религия, един ритуал в невръстните му години не би имал никакво значение. В крайна сметка религията и вярата са в главата на човек.

menina.do.mar написа:Светото Кръщение е нещо прекрасно, прави се с цел закрила на детето и не е навредило с нищо никому.

Кое му е прекрасното? Некъв пиян поп говори несвързано в смрадлива съборетина, докато разни деца реват, а родителите им се опитват да ги накарат да млъкнат

Колкото до това, че не било навредило на никого - много хора са измрели заради принадлежността си към някоя секта

Ангел написа:Какви агресия, пренебрежение и/или омраза виждаш в думите ми? Опитвам се да споделя разсъжденията си възможно най-почтително. Сарказъм из темата не липсва, но такъв има и в твоето мнение. Не те упреквам, откровено - просто констатирам.

Разбира се, че виждам пренебрежение. То не бяха приказки за болни мозъци и какви ли не "мили" епитети. Кръщението е просто един символичен акт. С какво по-точно ти е навредило на теб или на когото и да е друг това, че като бебе дядо поп ти е попял, помазали са те, резнали са ти кичурче коса и са те топнали във водичка? С нищо, нали? Просто не виждам срещу какво роптаете и с какво ви е ощетило това.
Дълбоко се съмнявам, че след години някой ще тръгне да се рови из църковните архиви, за да доказва, че си бил религиозен християнин.

Здравей, Поли!

Първо, благодаря ти, че се включи!
След това, не можем да знаем, дали, ако не си била покръстена, не си щяла да гледаш по-непредубедено на въпроса с религията (мога само да спекулирам, че принадлежността към която и да е общност култивира предубеждения към другите, различни от нея - това ми се струва логично).
Още, не живеем в "християнска" държава - технически правилната формулировка я има в основния ни закон - държава с традиционна религия източноправославното вероизповедание.
Освен това, моля те, изброй ми, кои християнски ценности почиташ - вярвам, би ми било полезно да науча!
На края, след като "[в] крайна сметка, религията и вярата са в главата на човек", какъв е смисълът от ритуала (манифестация в материалната реалност)?

Бих ти бил благодарен, ако споделиш размишленията си! Също така, бих ти бил благодарен, дори да не ги споделиш, а само да прочетеш настоящото!

Поздрави,
Ангел

Идеята за отрязването на кичур коса понамирисва