forum.uni-sofia.bg

Вчера гледах една улична котка, сгушена на капака на изоставена Лада . Много беше сладка

Нещо ефектът на темата май се оказа различен от търсения.

О да, със сигурност.

О, аз пък хич не ги харесвам. Най-мразя когато е размножителния им период и не спират да мяучат! Бормашината на съседите не ме дразни толкова...
А пък когато се случи някоя да е бременна или съвсем скоро да е родила става супер злобна и не един път кучето ми е било нападано от такива котки. Да не разправям колко се бях притеснила, когато едно такова същество беше одрало окото на кучето ми...

Ми що се вре в котката? Е да де, щото е куче, но все пак някак случката е закономерна.

Честно казано, доколкото познавам въпросното куче, тя се е вряла в боклука, а котката просто е била там

Kristo написа:На мен ми се е случвало да ме подгонят, като бях малък - да ме карат да тичам за живота си през глава, да забравя къде съм, кой съм, какво представлявам - просто да тичам от тях.

fluffy cloud написа:Честно казано, доколкото познавам въпросното куче, тя се е вряла в боклука, а котката просто е била там

Ми колкото и да е странно - не. Просто си минаваше и котката я подгони...

Милата Гая... И все пак това е изключение. Принципно котките са си доста дружелюбни.

Поправям се, може да не съм виждала, но съм ги чувала... Вечер, след полунощ - крещящи, внезапно пронизващи тишината дрезгави писъци, идващи сякаш от преизподнята... под моя прозорец, докато се опитвам да спя. Беше в продължение на седмица-две, като първия път беше ужасно страскящо, помислих, че някой умира в адски мъки под прозореца ми, рядко съм се плашила толкова много. Е, после им свикнах, не знам какъв им беше проблема на тия същества "мили", но в случая бяха много дразнещи.
Пак съм убедена, че са били квартални котки, които обитават нечий двор, т.е. - не съвсем улични.

Съвет: преди заспиване сипвай малко валериан на другия край на блока и ще се събират да мяучат там.

FloWersOfEviL написа:

Kristo написа:На мен ми се е случвало да ме подгонят, като бях малък - да ме карат да тичам за живота си през глава, да забравя къде съм, кой съм, какво представлявам - просто да тичам от тях.

Ти нямаш сърце!

Аз обичам животинките по принцип, но защо трябва да ги докарваме до там, да "ловуват" и "отглеждат котилото си" в големите градове, навънка. Толкоз ли не можем да ги отглеждаме....

След време глутница котета ше разплачат и вашето дете и ше си спомните за тази тема...

аз съм бягала от котка,но то е защото първите 6 месеца от живота си ги беше прекарала изолирана в едно мазе и поради тази причина самото коте беше диво...дращеше ме и буквално ме гонеше,хапеше ме по пръстите.След време се кротна и почнах да го мъкна след себе си с един сезал около врата,а идваше ли Баба Марта му връзвах мартеничка .

Kristo написа:

FloWersOfEviL написа:

Kristo написа:На мен ми се е случвало да ме подгонят, като бях малък - да ме карат да тичам за живота си през глава, да забравя къде съм, кой съм, какво представлявам - просто да тичам от тях.

Ти нямаш сърце!

Аз обичам животинките по принцип, но защо трябва да ги докарваме до там, да "ловуват" и "отглеждат котилото си" в големите градове, навънка.

И най-вече да гонят невинни Кристовци

FloWersOfEviL написа:

Kristo написа:

FloWersOfEviL написа:

Kristo написа:На мен ми се е случвало да ме подгонят, като бях малък - да ме карат да тичам за живота си през глава, да забравя къде съм, кой съм, какво представлявам - просто да тичам от тях.

Ти нямаш сърце!

Аз обичам животинките по принцип, но защо трябва да ги докарваме до там, да "ловуват" и "отглеждат котилото си" в големите градове, навънка.

И най-вече да гонят невинни Кристовци

Тъй си е