Я колко бързо събрахме кабинета
@pora_e_priqtel: Ами политическата програма ще е следната. Понеже ако Бойко Борисов не успее да ни оправи, значи следващите 30 години никой няма да може. В следствие на което БСП ще се върне на власт и най-вероятно ще поемем пак разграбена държава на ръба на фалита, проритетите ще са следните:
1. Затягаме коланите и всички свободни ресурси отиват в посока образование (и за шоколад

), за да може след още 20 години най-накрая да се оправим.
2. Дърпаме де-що има хора с българско самосъзнание по света (Македония, Бесарабия, Чувашия, Западни покрайнини, Беломорска Тракия) с помощта на български паспорти и възможност за следване в БГ ВУЗ-ове, за да контрираме отрицателния прираст докато младото покоелние, в което инвестираме, узрее и дойде на власт.
3. Изработване на един далновиден закон за меценатството, щото е ясно, че следващите 50 години БЪлгария пари за изкуство и култура няма да може да отделя.
4. Намиране на национален идеал, различен от "България на три морета", "Санстефанска България" и "Македония е българска", за да неотрализира националистическите позиции и сещевременно да пренасочи националната енергия към по-смислени и осъществими цели. Примерно "България - икономическото чудо на Балканите". Веднъж вече се е случило, и то когато България е била в далече по-незавидно икономическо и външнополитическо полежение.
Може би е нужно малко разяснение защо слагам образованието на първо място. На всички е ясно, че в образованието могат само да се наливат пари, но от там печалба не идва, а косвените ползи се реализират след десетилетия. Всъщност не е точно така. Ако се удари едно сериозно рамо на образователната ни система, могат да бъдат постигнати направо чудодейни резултати. Сега българинът се трепе ден след ден, връща се след работа вкъщи, пуска си телевизора, слуша коя мутра кой политик за колко бона подкупила, пита децата какво са правили в училище, те му разправят колко свободни часове са имали днеска, кви луди даскалки имат, как са изкарали пак тройка на последното контролно и имат 10неизвинени отсъствие (същата може да е историята и ако детето има смао шестици, но разправя на родителите си, как в даскало нищо не се учи, как всички бягат от час и т.н.). И какъв смисъл трябва да види обикновеният човек, за да работи още по-здраво и съвестно през утрешния ден? Няма такъв...
Спомнете си сега романа на Иван Вазов "Под игото". Навсякъде цари робски страх, чорбаджи Марко не смее да излезе на пътя на турците само и само да опази семейството си и имуществото си. Децата му обаче в това време коват бъдещето на България, превръщат дома на чорбаджията в склад за боеприпаси, леят куршуми, правят черешови топчета. В момента, в който чорбаджи Марко вижда това, нещо в него се преобръща ("Лудите ако направят, те ще направят нещо"). Преобръща се целият мироглед на чорбаджията и той се посвещава на борбата за свободо, жертвайки онова, което толкова упорито е пазел до този момент.
Та мисълта ми е, българите не сме нито най-тъпия, нито най-умния, нито най-мързеливия, нито най-работливия народ. Нищо не ни различава особено от повечето европейски народи. Просто някой трябва да намери начин да запали ентусиазмът в сърцата на хората. И то не просто с пламенни слова или с разказване на притчи. Според мен когато хората видят, че управляващите наистина рабитят за страната си, когато видят бъдеще за децата си, ще започнат все по-настойчиво да сикат да се включат в борбата за по-добра България. Докато това не стане, ще продължаваме да сме жертва на националистическите течения, ще полволяваме вниманието ни да се отвлича от глупави теми като "ще си върнем ли Македония" или "ще си върнем ли Северна ДОбруджа". Не, няма да си ги върнем и това не трябва да е цел пред външната политика на България. Преследването на подобни цели противоречи на всички международни принципи и граничи с шувинизъм. Някой прекрасен ден може и да си ги върнем, но това не трбва да е непосредствената цел. Има къде-къде по-важни въпроси - образование, корупция, еврофондове, престъпност, енергетика, икономика, от които въпроси съзнателно ни се отклонява погледа посредством сценарии от сорта "ДПС срещу Атака".
Нещата ще се оправят именно когато започнем да мислим не за себе си, а за нашите деца. Когато започнем да се борим не за нашетп благо, а за бъдещето на децата ни. Българинът, за разлика от редица други европейски народи, има много по-силна привързаност към своите деца. Именно затова трябва да се заложи именно на това.
Това е смисълът да бъде направено образованието национален приоритет, а не за да сме първи в света на състезанието по математика или по физика.