forum.uni-sofia.bg

Много ясно, че се гордея. Най-великият учен на всички времена за мене е Продан Христов, изобретателят на антицамигнолит, ама гнусните юдео-ционистки корпорации на комунистите от империята на злото САЩ!!!!! не му дават да са изяви, защото ще им вземе печалбата и ще обеднеят!!!!!!!! ПРОДАН, НИЕ СМЕ С ТЕБ в неравната ти борба!!!

Сериозно, не ме изпълва с гордост фактът, че тоя човек е почитан като герой и светило, вместо да е в затвора за поне 10 умишлени убийства. Много други неща ме дразнят, включително НИЕСМЕДРЕВЕННАРОДСМАРТНАЦИГАНИТЕИКОСТОВ. Ама все пак се гордея. С какво точно - не съм сигурен. Мойто си е мое и това е.

Ами то гордостта е особено чувство. Спор да няма, че на човек му се случва да изпита някакъв патриотически трепет, който е близък до понятието за гордост. На мен обаче все ми е трудно да заявя, че съм горд с нещо, за което нямам принос подобно на тези, които се бият в гърдите като съмнителни наследници на националните ни герои.Не, че произходът няма значение. Но едно е да го знаеш посредством родова и национална памет и да го почиташ по достойнство, а съвсем друго е да се натрапва по пошъл и просташки начин, облечен с неприсъщи му етикети, като "родолюбие" и "патриотизъм".

Не. Това, къде съм роден, да не би случайно да е мое лично постижение? Чиста случайност. Да се горееш с националността си наистиа е, както каза Tommy, последен вариант на хората, които нямат с какво друго да се гордеят. Да, България е красива, но има и по-красиви места. Езикът ни е хубав и интересен, но не е единственият такъв на света. Не казвам, че се срамувам, че съм българин, нито пък, че мразя България, а просто, че не бликам от гордост и патриотизъм.

Леле, като гледам цитатите от фейсбук почвам да се замислям доколко свободата на словото е хубаво нещо

И аз не се гордея, че съм българин. Не виждам какво толкова му е за гордост и какво е уникалното да си такъв.

Руснаците също имат много открития
Испанците имат вкусна кухня
Шведките също са красиви
Англичаните имат яка музика

Някак си ..... не е специално. Всички в глобален аспект са равни(по този параграф) и е хубаво да видиш от всичко и да си космополит според мен. И просто не чувствам никакво човъркащо чувство, че съм българин. Исторически шанс на съдбата. Ако бях исландец (примерно)и бях същия тип човек отново щеше да ми е все едно за националността.

Иначе изпитвам радост, че съм роден в Европа и че съм европеец, да.

Е, баш да си европеец...

alter ego написа:Е, баш да си европеец...

м ?

Аз донякъде съм склонен да се съглася със Захариев. Наистина е хубаво да видиш от всичко, но определено има неща, които ми дават национално самочувствие и ме карат да се гордея

Чак пък да се гордея... Със сигурност не се срамувам де.

Има дни, в които се гордея, има дни в които се радвам, има дни, в които не се гордея, но никога не съм се срамувал!
"Европеец", съжалявам ама това е толкова глупаво...аз не се чувствам европеец, чувствам се българин!

Защо да е глупаво ? Погледни по-далеч от носа си. Излизал ли си от Европа ? Ако си излизал, тогава би трябвало да разбираш какво имам предвид. Иначе е кофти, че не се чувстваш така. Надявам се в един момент достатъчно хора да се почувстваме така, за да приемем и Европа в България, макар че Европа вече ни прие.


Аз лично съм бил на четири континента и наистина у мен има едно приятно чувство, че съм точно "европеец". Особено, когато не съм в Европа. Но не е аналогично с чувството, че съм "българин", когато съм из други европейски държави. Навярно защото такова чувство в общи линии отсъства. И това чувство се провокира точно от това, че когато си на друг континент в общи линии всичко е различно. Между европейците има една обща идентичност, в градовете, в устройството, в хората. Не виждам какво точно е глупавото в това.

Не е точно глупаво, просто е смешно да си европеец. Все едно да си азиатец или африканец - всъщност, нищо не значи! То, географите още се чудят дали въобще има Европа...

Ами нека се чудят. Разликата е в устройството на живота на хората. Примерно между Европа, Южна Америка и Африка няма нищо общо точно по това. Всичко от-до е различно, което си е нормално. Но тази разлика поне стимулира у мен едно чувство, че принадлежа към тези "общи принципи", а не към другите принципи на живот, устройство и т.н.

Хм, мисля се, че където християнството е доминиращо, е горе-долу едно и също...

Мога да ти гарантирам, че не е. Примерно Южна Америка и Европа нямат нищо общо (освен богаташките квартали). От държанието на хората, през устройството на градовете до начина на живот и храната, която ядат. Всичко е различно и точно това сформира тази "европейска идентичност". То трябва да се види за да се разбере идеята на това, за което говоря. Иначе преди да тръгна да пътувам нямах подобни мисли в главата.