Аз ще се пробвам
31 март, 6 сутринта. Телефонът ми звъни - обажда се обожаемата ми баба, за да е сигурна, че няма да се успя за полета. Добре де, аз, че съм заспала, съм, ама как може да пропусна най-...якото нещо в живота си?
Ставам, оправям се, проверявам си багажа за 4ти път, поглеждам списъка "да не забрав", всичко е в мен. Будя Соня и Иринка, които ми пожелават приятен път, Иринка ми полива вода, и ей ме на, на път. Засега - само към хотел Плиска, където имам среща. Вървя си и се опитвам да преглътна купения предната вечер кроасан, обаче не става, всичко ми е свито. Плиска. Чакам Вал и Сливи, които ще ме изпратят на летището, за да не изперкам сама. Намираме се (Силвия, провери ли си лога? Аз ти казах
).
Терминал 1 не е толкова внушителен, нито толкова модерен и европейски изглеждащ, колкото Терминал 2. Прилича повече на банка, отколкото на летище. Както и да е, мотаем се и става време да минавам през чекинга и проверката. Окей, хайде, Милено стягай се. Чекинга е окей, идва ред на паспортната проверка. Всичко ми е запечатано, обаче на опашката се сещам, че имам кламери по подгъва на дънките. Свалям ги, оставям багажа на лентата и трябва да мина през детектора за метал. Тия неща винаги са ме плашили. Окей, минавам, не пищи, никой не ме гледа подозрително.
Един час до полета, а мен изобщо не ме свърта. Гледам самолетите, другите пътници... Минава и този един час. Качвам се на смолета и дори успях да седна до прозореца. Струваше си, София от всисоко е невероятна гледка. Поне така си мислех, до момента, в който се издигнахме над облаците. Защо за бога, хората живеят на земята, когато там горе го има това?!
После малко заспах и се събудих на Лондон. Беше… уоу. Просто неуписуемо. Окей, време е за кацане. Е, те това не е моята част от полета. Стана ми лошо. На летището беше първият ми сбълсък с индийския английски… Добре бе човек, аз откъде да знам, че странните звуци, които издаваш означават European Union?
Излизам на летището и там ме чакат. Какво точно става тук не ви интересува.
Качваме се на автобус до Лондон. След около 45-50 минути сме на Бейкър стрийт, където е домът на Шерлок Холмс. Въпреки проливния дъжд и отвратителния вятър отпред има опашка от японци, които искат да влязат в къщата. Подминаваме и влизаме в Beatles shop. Всичко свързано с Бийтълс – няма толкова яки фен-неща.
Продължаваме по Бейкър, към метростанцията и стигаме до паметника на Шерлок. Той обграден от цяла тълпа врещящи дечурлига и някакъв чичко, които се опитва да ги усмири. Снимаме се и отиваме да ядем Аз вече умирам за храна и на въпроса какво ми се яде казвам – каквото и да е. Водят ме в типичен английски пъб, където за първи път ям fish & chips. Няма толкова вкусно нещо. Не знам защо хората се оплакват от английската кухня. Аз по – вкусна риба преж живота си не съм яла. Окей, време е за разходка.
Взимаме метрото за няколко спирки и сме на гара Виктория, откъдето ще се разходим до Бъкингамския дворец. По пътя минахме край нещо, наречено The Royal Mews. Супер много се чудехме какво ли ще е… е, не беше нещо свързано с котенца, оказа се, че това е автопарка, включително карети и коне на кралицата.
Бъкинагмския дворец изобщо не е толкова впечатляващ, колкото на картинка. А и има толкова много тълпи от туристи пред него, че и достолепието му отива на кино. Виж огромния фонтан пред него е друга работа. Красив е. Много.
Решаваме, че ще отиваме към парламента и Уестминистър. И в тоя момент ОМГ, ама това е Писобела. Какъв беше шанса, да срещна някой познат в Лондон? Хахах, невъзможна работа.
Уестминистър. УОУ. Ама Уоу на квадрат. Огромно, внушително и с опашка, която стигаше до на майната си. И някакви хора, които протесираха срещу какво ли не – бяха си направили палатков лагер. Парламентът е… просто невероятен. Най-впечатляващото нещо, което някога съм виждала. Ограден е и не ти позволяват да се доближиш съвсем, но все пак.
Влязохме в една малка книжарничка, точно срещу него – The parliamentary bookshop, която е специализирана за политическа и историческа наука. Имаха си раздел, където се излагат всекидневните разработки по разни закони и политически дебати.
След това, решихме, че искаме да видим Тауър. Аз, като една болна фенка на Тюдорите, умирам да видя затвора, където Хенри VIII е обезглавил две от жените си, най-добрия си приятел и един куп политически противници. Разхождахме се по северния бряг на Темза – този, който е с историческите сгради. Минахме и покрай някакъв мономуент, който изобразява The battle of England. Приличаше много на релефите на Альошата в Бургас, само дето е по-нов. Нацистите пак са лошите. Минахме покрай един пристън. Следващото корабче в нашата посока беше след по-малко от 10 минути, а и понеже сме студенти ни направиха отстъпка. Качихме се, но въпреки целия ми ентусиазъм, беше твърде студено, за да се возим на открито. Та си седяхме вътре на топло и аз лично се радвах на всяка секунда.
Слязохме малко преди Тауър. О, боже, беше просто… сбъдната мечта. Тауър Бридж, портата на предателя… всичко, всичко. Неописуемо е просто, колкото и да се опитвам.
Докато обиколим и разгледаме стана тъмно, т.е. време да се насочим към хотела. Така че, ден първи over
Засега в пътешественическия си опит имам само Охрид и Скопие. Не съм стигнала особено далече...
Е страхотен град е майка му стара. Нищо, че в първите 30 минути от престоя ми там, в метрото от Хийтроу до хотела, пиян негър повърна на седалката до мене 
