forum.uni-sofia.bg

Яко е тъпо така - от разстояние.

Прекалено добре се разбират дори. В началото не беше така, майка ми е доста мнителна докато не опознае приятелите ми по принцип. Но сега са си такива дружки А никога до сега майка ми не е харесвала някое мое гадже толкова много. Не, че някога това ме е спирало, но сега ми е странно дори.

Понякога си е добре да има такава интрижка.

Хаха, да. А когато най-накрая нещата вървят като по мед и масло, се чудиш какво, по дяволите, става тук? Защо няма мрънкане, злословене и други такива иначе нормални неща.

И по-добре, защото не е много удобно родителите на приятелката ти постоянно да те държат под око.

За това и аз, и той сме щастливи, че няма постоянно пречкащи се родители

Аз пък съм най-добре когато те не знаят за Него...

И в това има логика. Аз имам познати от женски пол, чиито родители ги пускат повече, ако са си с гаджето.

The_Viper написа:Аз пък съм най-добре когато те не знаят за Него...

Е, това върши работа само в началото. След петото му идване от София вкъщи, ми беше малко трудно да обясня, че сме само приятели, които спят в едно легло.

Повече от идеално

И при мен така

Моите родители познават само един мой приятел и баща ми се разбираше много добре с него...майка ми имаше доста резерви,но накрая май свикна

Еми мен родителите по принцип, по необясними за мен причини, винаги ме харесват, дори притеснително много. Само един път една майка ме мразеше в началото, но в последствие много си промени мнението за мен и дори сега винаги ме поздравява и заговаря...
А от другата страна, баба ми не е харесвала никога нито едно от момичетата, с които съм имал по-близки отношения, и се налага да й търпя гневните обяснения как можело да съм се "буначил" така...