Kose Bose 
Джеймс. 
M?
Правиш впечатление на доста емоционален човек. Самоопределяш ли се като такъв?
Става все по-сложно и за мен да го определя... Способен съм изключително много на положителни емоции, макар напоследък у мен да преобладават по-неутралните. Отдавам го на... замисляне. Надявам се да е така и да отмине. Не, че замислянето не е важно, просто носи не само неутрални чувства, а навлиза в отрицателните. Бих могъл да кажа следното, без да лъжа: имам много висока емоционална интелигентност, която съм градил непрестанно и последователно през целия си живот. В този смисъл нещо, което, без да имам други мотиви, освен чисто лингвистични, бих могъл да определя като "мъдрост", не ми позволява да изпадам в крайности. Например, не мисля, че вече мога да изпитам оргазмената радост от нещо хубаво, каквато изпитват по-спонтанните, а често и по-просто устроените (в най-добрия смисъл, клонящ към "чисти" и "неподправени") хора. Щастието ми е по-скоро дълбоко нирванично чувство на задоволеност и баланс и винаги е свързано с някаква проява на ДОБРОТО в чисто моралния му аспект и почти никога с лични постижения и придобивки. Негативните ми емоции пък са обратното - не съм способен да изпадна в истерия или паника, прекалено спокоен съм. Когато се натъжавам, то никога не се е случило заради мой личен пробем. Непукист съм в това отношение, даже прекалено малко амбициозен. Мога да се разстроя от някакви по-есенцални злини като неща, свързани с по-универсалните морални категории, например общочовешки трагедии, несправедливост, невъзможност да се помогне на всички и пр. глупости. Прекалено съм пасивен вътрешно към ежедневните преживявания. Особено напоследък. Не знам как точно да го обясня, задай ми по-конкретни въпроси...
Можеш ли да дадеш определение на думата свърхемоционалност и кога свръхемоционалността придобива патологическо измерение?
Свръхемоционалността е възможна при много висока емоционална интелигентност и при много ниска такава. Лошо е, когато започне да пречи на човека да мисли свободно и пречи на ежедневието му. Вероятно златната среда винаги е най-добрия вариант, но първото при всички случаи създава по-истинско усещане, колкото и да е близо до нихилизъм или пък крайна трагичност.
Къде точно в центъра на София има благоприятни условия за паша на кози и позволено ли е от закона? (Този въпрос отдавна ме гложди!) 
Не знам къде е позволено, но аз съм пасъл в парка между Гео Милев и Редута, до който живея. Намира се точно до зала "Фестивална" и стадион "Академик". Леля Стефка, Бог да я прости, отдавна даде козите си някъде по Витоша, за да се грижат по-добре за тях, а по-късно почина
Но когато съм се разхождал с нея съм виждал и още една жена, която пасе кози там, както и в парка около Слатина. Луда работа... обичам кози.
Допълнение:
Как предпочиташ природата - насаме или споделена?
По принцип предпочитам всичко споделено. Не мога да разбера чувството на егоизъм, изразено в това, да искаш да запазиш някаква положителна емоция само за себе си. Струва ми се необяснимо, безумно, антиевклидово и ужасно. Това, разбира се, не означава, че не обичам или не мога да се наслаждавам на нещо сам - самотата си има големи предимства, но е също толкова важна, колкото и социализацията - просто двете са неоптимални едно без друго.
Дефинирай: музикално-нехигиеничен.
Хм, да кажем, вкус, който включва тенденцията от време на време сред качествените предпочитания да се вмъкват разни нелогични и низки музикални настроения. Човек, който слуша класическа музика или джаз, но тук-таме си пее весело някоя долна чалгия, например, но това може и да е широка скроеност, каквато обикновено одобрявам. Чалгата е едно от малкото изключения, за които не правя никакви изключения. Без нея и точка.
