forum.uni-sofia.bg

Jamesmagno написа:Супер интересно е да видиш разликите в женските вкусове. Все още не съм търсил патърн, свързващ вкуса за мъже с женския характер, но съм сигурен, че ако се разтърся, ще открия интересни неща

E, то патърн отдавна е измислен Търсиш някого, който да те допълва. Е, има го и варианта с противоположностите, дето уж се привличали, ама не е баш така. В общи линии, търсиш човек, с когото да си приличате по чертите, които най-много харесваш в себе си и да няма недостатъците, които най-много мразиш в собствената си персона Тоест можеш да му простиш, че няма вкус за дрехи примерно, защото не държиш толкова на това (и защото мислиш, че твоят перфектен вкус ще стигне и за двамата ), но не и ако също като теб истерясва при най-малкия повод, да кажем.

Въй, точно.
Илиянка, колко си права, не е истина.

Ам, ако си празна личност, няма кво да те допълни...

А ако си тъп обикновено е завинаги, ама...

Мила, не бъди толкова жестока към себе си, имай повече вяра във възможностите си и някой ден, може би някой ден, тази ти вяра ще върне усмивката по лицето ти. Не си ли струва да опиташ, питам аз?

Тя не може да се усмихва- все пак ни мрази и ни трие мненията и наранява съществата ни, без да се замисля. Как да се усмихва?

Мхм. Кристо, аз си се усмихвам повече от достатъчно.
ФФФ, никога не съм мразила никого, не смятам да почвам с теб.

мога да го изсвиря

Харесвам ви всичките бе, толкова сте сладички !

Къф е смисъла от тази тема, ако всеки флуди или пуска офтопик?

Да дразните Мила е целият смисъл.

Флъф добре го е казала.
Не съм съгласна обаче с Търговеца изцяло. Връзка м/у бащите и гаджетата има (респективно и за майките...), само че не в контекста на това да пренасяш всевъзможни проблеми с противоположния пол и какви ли не девиации в/у родителите. Човек се учи на социални роли първо от семейството. В този смисъл ролята на мъжа се определя от наличния актьор в ранните години, когато се трупат първосигнални впечатления. Важи и за 2-мата родители. Изразът за първите седем години не е случаен. Досега не познавам човек (нито мъж, нито жена), който да смята, че елементарен жест като да направиш път на жена на вратата примерно, е естествен, без да го е видял вкъщи. Такива детайли правят впечатление точно когато се разминават много явно с бащината/майчината фигура. Това изобщо не значи, че гаджето трябва да наподобява родител, независимо за кой пол говорим.
За мамините синчета няма да се впускам в обяснения, 'щото от това може да излезе "Война и мир".
Просто семейството не е единствения фактор, който гради вкусовете ни по отношение на всичко.

Джеймс, много амбициозно го даваш. Искаш да разбереш не само какво харесват и искат жените (когато твърде често и ние сами не знаем, да си го кажем честно), а и целия механизъм, по който се осъществяват прищевките и предпочитанията им. Ти да не си магьосник!?

inc,
По начина, по който си го формулирала, не мога да не се съглася с теб. Особено права си за нещата, които правят впечатление, когато не си ги видял у дома и не си свикнал с тях като нормално поведение. Веднага се сещам за примери от собствения си опит - и си е точно така.

а когато ставш грубиян въпреки примерите с които си израстнал?
съдя по себе си, обществото ни сее разврат упадък на ценности, а на много малко хора им прави впечетление

Това е друга тема и за да не се отклонявам много от настоящата, ще ти кажа само, че си зависи единствено от тебе. Да, вярно е, че животът е такъв и такъв, но обществото не може да ти служи за извинение. Иначе става малко като: "аз не исках да ти изневерявам, ама тя като ме натисна и 'де ще ходя..." Ми вкъщи ще ходиш, как къде. Сам. Тези неща са въпрос на избор, преценка и възможност за отсяване на нещата. Пак мога да дам личен пример, но силно се съмнявам, че някой се интересува.

Тук става дума по-скоро дали, ако общуваш с някое момиче, ти правят впечатление детайли в поведението му, които са присъщи за майка ти, например. Или, респективно, отсъствието им. Сега като се замисля, може би е добре мъж да даде пример в тази насока, аз се сещам само за примери, свързани с мъжете край мен (по очевидни причини) - "кавалерски" жестове, начин на изразяване, честа употреба на по-вулгарни думи, отношение към парите... Ей сега четох в бг-мамма за един, дето щял да заминава на ски, като оставя жена си с две малки деца и без кола посред зима. Дали няма да ми направи впечатление, ако след време моят човек реши да ми погоди този номер, при условие, че в семейството, в което съм израснала, това е било (леко) немислимо?

Inc наистина е много права - сега си давам сметка, че нерядко съм си казвала "татко това никога не би го направил" (независимо дали става дума за + или - неща).

дядо ми: "ако можеш да си го окача на пирон в кухнята, за да си спокойна, щях, след като обаче не мога, не мога да ти гарантирам"

и преди някой да обвини дядо ми в разврат, и да трябва да го убивам, за да могат да се разберат лично, това е чувство за хумор