Страница 2 от 2
Re: Размисли и страсти: Амели
Публикувано на: 23 Окт 2009, 22:27
от Мила
Няма значение какви книги, каквито си избереш. Списъка с книги в GR трябва да ги поъпдейтна. На "Революциите" много им се каня, ама... А я сподели какво от чуждата литература те кефи?
Re: Размисли и страсти: Амели
Публикувано на: 23 Окт 2009, 23:26
от Amellie
Мунчо е герой с доста противоречива същност - от една страна бидейки маргинален персонаж в обществото на Бяла черква той е обречен да остане ограничаван от социалната си роля. От друга страна, неговата изолираност му дава възможност да не се чувства застрашен от общата опасност и да се прояви като личност в момент, когато останалите, обладани от малодушие и страх за собствения си живот, предпочитат да се изолират зад заключените врати на домовете си. Абе, сложен образ си е Мунчо, може и масон под прикритие да е бил, но това не му отнема титлата "селски идиот". Което не е толкова лошо, ако приемем, че идиот е човек с идеи...
А, като портретна характеристика трябваше... Среден на ръст, леко прегърбен, с брадавица над левия клепач, накуцващ, с брада на около четири дни и половина...примерно.
По принцип се старая да не пускам много снимки из нета, точно по такива причини. 
Не ме е страх от психопати, по-скоро са ми досадни... Като се замисля, аз самата мога да бъда психопат... Но предпочитам да не срещам злонамерени такива, де. 
Докторска дисертация Представям си сега каква глупост ще напиша, за да мога утре да се чудя откъде ми е дошла... " Свенливият еротизъм в поезията на Българското възраждане" , или може би " Развитие на драматургичния жанр в българската литература преди Първата световна война".
Бих живяла в Лондон, Париж, Мадрид, Берн, Торонто...поне за малко.
Благодаря за въпросите, на мен също ми беше приятно.
Re: Размисли и страсти: Амели
Публикувано на: 24 Окт 2009, 21:51
от Amellie
Мила,
ето го не особено сполучливия ми опит за история, но е малко постмодерна - вид колаж
Приказка за прочит от средни хора
Кой знае защо никой не пише на полковника. «Пощальонът звъни винаги два пъти» - тъй рече Заратустра. На вратата се позвъни по особено жесток начин. Нищо ново. Мъдрост от вчера за днес - изрезки от стари вестници. Мемоари на Жълтото куче:
«Беки Б. Очаква бебе», Истината за Лили Иванова», «Принцът се жени» , «Добре пазени тайни». И това е всичко. – Ако върнеш времето назад, пак ще се срещнем – дългото сбогуване - панаир на суетата - Гробовно мълчание. «Не ме оставяй» «За това ли беше всичко» с лице към истината напред в миналото край река Пиедра седнах и заплаках. Валс на раздяла – жената на полковника – любовта е куче от ада.Две съдби - Последно изкушение. Вероника решава да умре.
От чуждата литература чета предимно класически неща. Скучно, но факт. 
И понеже съм ограничена откъм езици, и мога да чета в оригинал единствено произведения на английски (може би ако не броим тези, които са писани в оригинал на български, де), английските романи от втората половина на 18. век са ми доста любими.
Що се отнася до "Революции", със сигурност няма да съжаляваш, ако я прочетеш, стига да харесваш постмодерното писане, родено от "един брак между литературата и историята", както я определи Огнян Ковачев на представянето й...
Е, толкова от мен. Много благодаря за въпросите и за оказаната чест да бъда избрана за гост в "Размисли и страсти".
Re: Размисли и страсти: Амели
Публикувано на: 25 Окт 2009, 21:07
от L'Inspecteur
