forum.uni-sofia.bg

Е, ако някой друг го направи без знанието на родителите е тъпо. Абе не мисля, че драмата е толкова голяма с тея обици.

Търговецът на кристал написа:Ееей... имаше един епизод на "Приятели", в който сестрата на Рейчъл бе завела Ема да й пробият ушите - помните ли каква драма беше тогава? Рос май не мислеше, че е толкова незначително събитие...

И с основание! Ако някога имам дъщеря и жена ми й пробие ушите без нейно съгласие, ще си имаме големи проблеми.

Всъщност, така като се замисля, май още отсега се очертавам като доста проблемен бъдещ съпруг и баща

Ей зат`ва искам да съм самотен родител! Ще си моделирам детенцето по мой вкус... Горкото.

Ииии нагазихме яко в офф-топика

Ооо , Поре, не знаеш какво зло съм аз като съпруга и как имам намерение да си отглеждам децата.
100% няма мъж на моя акъл, та сигурно и аз ще се окажа самотен родител.
Което вече не ми се вижда ужасна преспектива, че ми писва яко от глупостите на мъжете около мен.

Нагазихме, Мира, да
Ама това дори да го отделя като отделна тема, няма къде да я преместя освен в бг-мама

Иначе това с рязането на косата и на мен ми беше травма, аз исках дълга коса, майка ми ме водеше да я режат
И така до гимназията, докато казах стига толкоз!
До скоро имах коса до кръста и като реших да я отрежа, сърцето ми се свиваше.
То се свива и само връхчетата да ми подрежат, все си мисля, че ще ми я отрежат късо

Пък аз последно като ходих да ме подстригват, викам на фризьорката да махне 10 сантиметра, а тя: "Жал ми е." И дали махна и 4-5, и аз не знам. Косата расте - рядко ми е жал за нея (пък и прическата ми е толкова проста, че е трудно да я объркат фатално). Ама това е офтопик, де. Както и долното, но просто темата тръгна натам.

За родителството - аз съм убедена, че ще бъда чудесна майка, защото имам отличен пример (даже тъкмо два - в лицето на мама и баба), имам възпитанието, търпението и ценностите, които да предам. С уважение и към таткото и авторитета му и с малко/към липсващо желание някой от двамата да се налага, не ми се струва невъзможна мисия да отгледаш дете и да го направиш човек. Макар да признавам, че несъмнено си е цяло приключение.
Не знам защо ви се струва толкова сложно - може би е до характер.

Crematory написа:Ооо , Поре, не знаеш какво зло съм аз като съпруга и как имам намерение да си отглеждам децата.
100% няма мъж на моя акъл, та сигурно и аз ще се окажа самотен родител.

Я раздуй, че ми стана интересно

Да започна от домашното раждане,ако бременността не е тежка и проблемна, ЕБХ, многократни пелени, възможно най-дълго кърмене, педагогическо захранване, което ще изключи месото, защото аз съм вегетарианка (но евентуално може да опита от баща си), валдорфска детска градина...
Като споделих тези неща с приятеля ми, той каза, че само някой от Грийнпийс може да живее с мен и да се навие да имаме дете. Не знам, защото примерно бившият ми съпруг беше ок. Поне с домашното раждане и ЕБХ-то, кърменето беше ок. Неяденето на месо малко в множко му дойде и на него.

Какво е ЕБХ? звучи ми като електро био химия...
И не би ли трябвало детето като порастне само да реши дали да е вегетарианец или не? Все пак да не даваш на едно дете месо ми се струва по-сериозно от това да му се пробият ушите.

За ЕБХ (естествена бебешка хигиена) съм чувала, но не в подробности - и все пак, струва ми се (като подчертавам, че това си е лично мое мнение), че така се създава твърде специфична обвързаност между родителите и детето. Особено в началото означава да го дебнеш практически нон-стоп - и то не, за да не се налага да чистиш особено много, а за да го научиш на идеята на упражнението. Нещо като кучето на Павлов, но много по-трудоемко (т.е. времеемко). Просто не си представям как се възстановявам след секцио (понеже мен това ме чака, уви) и не прибегна до добрите стари памперси.
Домашното раждане е отлична идея, защото така се намалява стресът до възможния минимум - обаче пък при евентуални усложнения (каквито могат да се случат на практика винаги) просто няма кой да ти помогне. Ако се наложи секцио по спешност? Не ми се мисли - и, в тоя смисъл, не бих пробвала, дори да имах шанса да родя "нормално" някога. Много излишен риск ми се вижда - пък и вече има болници, които не са "като едно време" (надявам се, де).
Иначе много привлекателен вариант според мен е методът Брадли (предполагам, си го срещала - аз прочетох за него в блога на Бу), обаче тия мои пусти високи диоптри... Съгласна съм с мнението, че ако някой трябва да бъде до жената в този момент с идеята да й помогне, няма по-подходящ човек от мъжа, заедно с когото са създали това дете. Вярно е обаче и че има татковци със слаби ангели, които е по-добре да бъдат оставени да трамбоват пред родилна зала - разбира се, добре е да се провери предварително от кой тип е "вашият" човек, че не една ситуационна комедия залага на подобни скечове.

Впрочем, темата е супер интересна, много се радвам, че я подхвана. Аз също се интересувам - засега само по принцип, но не е лошо човек да е чел и да разполага с информацията, когато тя му потрябва. Вярно е, че имаме различия по тия въпроси, но разбирам мотивацията ти.
Да питам ли какво е мнението ти за "задължителните" ваксини?

в какво се състои тази естествена бебешка хигиена, че нещо не мога да си го представя?

Crematory, аз лично не съм съгласна с теб за вегетарианството. Организмът на малките се нуждае от много витамини, но и протеини, за да се развива нормално. Вярно е, че могат да се осигурят донякъде от мляко и т.н., но според мен не дупченето на ушите, а именно това е много по-важно да стане избор на детето.

Не ми се влиза в спор за вегетариантството
Има как да се набавят всички необходими елементи и без месо.
Бащата най-вероятно ще яде месо, така че няма да му се размине на хайванчето да не опита.
Дъжд, това е система, според която бебето само дава сигнали кога му се ходи до тоалетна, т.е. няма нужда да се ползват памперси. Просто то ти дава сигнал, ти го изхождаш. Изисква малко търпение и нагласа един към друг.Обикновено се случва малко след кърменето.
Като цяло това е част от т.нар. привързано родителство, то включва дългото кърмене, носенето в слинг, спането с бебето в едно легло и други нещица.
На мен само ми се иска домашно раждане, най-вероятно и за мен ще се наложи секцио. За съжаление хубави болници няма. Във всичките те бучат с окситоцин и общо-взето не се държат много приятно с теб, ако бащата не присъства на раждането.
Просто, ако всичко е наред и раждам нормално, искам да го правя както аз и бебето го усещаме, не както ме дирижира някой, вързана за милион системи на легло...И ако има татко, той да поеме детето си...
Ще видим, де, да намеря таткото първо, че да не се наложи да мина направо на вариант осиновяване, който ще ми спести всички терзания относно раждане, кърмене и захранвания.

Хахаха, гаджето ми каза да спра, че тва не било конкурс за романистика Простете за дългите излияния

Хе, това ако е дълго...

Crematory написа: Има как да се набавят всички необходими елементи и без месо.

За това обаче никак не съм съгласен. В месото има осем микроелемента, които организът не може да си набави от другаде. Особено при малките е много важно да си ги получават, за да израснат здрави. Дори в една серия на Хаус май имаше такава ситуация, че на едни вегетарианци щяха да им вземат бебето от социалните.
Да, вредно е да се яде много месо. Още по-вредно е да се яде само риба и морски дарове. И е много полезно да се набляга на свежи плодове и зеленчуци. Но трябва да се яде всичко - ние сме всеядни и не трябва да има нито лишаване, нито наблягане на дадена храна.

Аз казах, че в спор няма да влизам Вие си спорете, ако имате желание. Най-много мразя двама убедени в нещо души да почнат да се опитват да разубедят опонента и да наложат гледната си точка. Бла.

Да, щото в такива случаи е ясно, че никой по никакъв начин не може да промени мнението на другият.

Иначе и аз не бих лишила детето си от месо.
Бих го оставила да си реши като порасне иска ли месо или не - тоест - докато е малко му осигуряваш всичко. Когато може да решава за себе си нека само да прецени. ^^

Както и да е, и на мен не ми се влиза в кой знае ква дискусия по темата. Най-малкото, че изобщо си нямам на идея как ще си гледам децата, ако ги имам. Нямам никаква представа като стана родителка дали всичко, зад което съм заставала изведнъж няма да се промени. Пък и не съм някакъв привърженик на някакъв определен начин на гледане. Честно казано - квото стане. Имам някакъв пример от родителите си, който всъщност ми харесва Като реша да опирам до хлапета със сигурност ще се замислям вече много сериозно над всичките неща. Сега просто няма смисъл - и да го мисля и да не го мисля, нещата още са доста далечни....