forum.uni-sofia.bg

Дъждът върху лицето написа:

Kristo написа:Според мен не е до етап от връзката, а до качеството и сама по себе си. Някои неща не се изменят във времето, те просто са си. Без значение дали е млада, средна или дълга връзка.

Не е вярно! Връзките се променят във времето и добре че. Няма как просто и любовта се променя с времето, тоест става повече (когато връзката върви напред) и приоритетите се променят на различни етапи.
Ти пък Кристо колко връзки си имал, та излезе толкова голям разбирач?

Факт, е че хората се променят. Но възприятието на другите за тях - доста по-рядко. Човек може да премине през доста етапи, докато е в една връзка, но гаджето му да си го възприема по един конкретен начин, който да не се мени често. Ако връзката има развитие във възходяща посока, то е защото се е променило нещо в обстановката, а не в нагласите генерално. Може да ти стане по-миличък или по-малко миличък, но като цяло отношенията са си същите. А приоритетите... какви са приоритетите в 1 връзка, можеш ли да ми обясниш? Нали идеята на връзката е точно 1 - да сте заедно, без значение, какво става. За какви принципни промени можем да говорим тогава?

А колкото до въпроса ти - повече от теб съм имал...
В интернет се води полемика по въпроса с неназовани цифри между "десетки" и "стотици"...

Мога да ти обясня да, един ден може да се виждате на кино и на кафе, а след няколко дена (години) това вече няма да е достатъчно, почва да се говори за съжителство, брак, деца и т.н. Ако в даден момент човека до теб не е на етапа на който си ти, нещата се усложняват и в такъв случай има значение дали връзката е млада, средна или стара. Любовта никога не е достатъчна сама по себе си.


Колкото до въпроса ми, важно е качеството а не количеството. Ама не е тука мястото да си го мерим (качеството)

За мен количеството не е важно, особено като говорим за хиляди

Иначе по темата да отговоря, аз с бившия ми приятел прекарвах събота и неделя (не винаги) и 2 дена от седмицата се виждахме след работа. Странно що ли се разделихме С другия ми по-сериозен приятел се виждахме 2 седмици в месеца, плътно, другото време само се чувахме. Е то си зависи все пак от обстоятелствата де, ама чак пък 20 минути да не мога да живея без някой, ми се струва като пълно отричане от мен самата.

Аз обичам да сме повече, колкото се може повече, време заедно. Ако не го видя един ден ми става мъчно

Хммм, хубава темичка се е заформила тук...
Та да си кажа и аз : При всеки удобен случай
Това ,разбира се, в повечето случаи не е достатъчно често,защото времето все ни е малко,а работата за вършене много...Но като цяло много зависи с колко неща се занимават и двамата,на какъв етап от живота си са и за какъв род отношения,все пак ,става въпрос.
От друга страна,ако и двамата имат време всеки ден или вечер да са с половинката си по няколко часа , защо пък не?Стига тва да не преминава определени граници...Това с 3те смс за 20мин си е диагноза,а най-лошото е че има и по-тежки проявления този болест...

Имала съм всякакъв тип връзки...
От 2 часа всеки ден с някого, до това да съм омъжена, но да го виждам за по 3 дни през 2 седмици, и това да съм по 24 часа с него, защото бяхме колеги, а и живеехме заедно
Сега вече не прекарваме по 24 часа, защото работим на различни места.
Живеем заедно, но се виждаме за по 3-4 часа вечер. Виждаме в смисъл на време да си поговорим, погушкаме...
Иначе - и цяла нощ сме заедно, ама спим

един мой познат беше казал: "..и се виждате не толкова, защото си липсвате, а защото иначе сякаш нещо не е наред." След това определено намалих вижданията си, не само с бившия ..

Прекарваме толкова време заедно,колкото ни е приятно. Явно ни се получава,защото май рядко минава ден, в който да не се видим. И не е задушаващо.

Все по-малко, живота ни засмука

Горе-долу през ден-два се виждаме, за по половин ден. В никакъв случай не мога да си представя да живея с някого за постоянно. Ще се избием, определено. На мен си ми трябва време за себе си, лично пространство и т.н., няма да понеса да трябва да си прекарвам и дните, и нощите под нечий поглед, било то и този на гаджето му. Абсурд, не ставам аз за такова нещо.
Постоянните обаждия и смс-и ми се виждат глупава и ненужна работа. От време на време си е достатъчно.

black_lady написа:Горе-долу през ден-два се виждаме, за по половин ден. В никакъв случай не мога да си представя да живея с някого за постоянно. Ще се избием, определено. На мен си ми трябва време за себе си, лично пространство и т.н., няма да понеса да трябва да си прекарвам и дните, и нощите под нечий поглед, било то и този на гаджето му. Абсурд, не ставам аз за такова нещо.
Постоянните обаждия и смс-и ми се виждат глупава и ненужна работа. От време на време си е достатъчно.

С бившия живеехме заедно за по 2-3 дни в седмицата и така в продължение на 2 години. Още след първата година се изчерпах, започна да ми лази по нервите, накрая не можех да го гледам Ама то сигурно е до човек.

Оу, това звучи толкова гадно...

Възможно е да не е точно до човек, а до етап, на който си... до нещата, които желаеш и които са ти приоритети.

Под "човек" имах предвид себе си. Не си падам много по компромисите, свободолюбива съм Но да, вероятно си права, още не съм дорасла за сериозно обвързване и съжителство с някого, може би някой ден ще му дойде времето и на това.