forum.uni-sofia.bg

kori написа:единственото тъжно е, че веднъж почнеш ли, не можеш да спреш

Искаш да кажеш,че не можеш да спреш да се татуираш ли?

Тва според мен си е строго индивидуално...аз как съм спрял? Пък и още много приятели, които имат по един

За!

Имам си едничко

обмислям къде да бъде другото

къде ти е?

Стига да е нещо яко, а не някакъв грозен трайбъл...да, за.

Scarface написа:Тва според мен си е строго индивидуално...аз как съм спрял? Пък и още много приятели, които имат по един

Пък даже и аз имам само един ...и не мисля да си правя втори!
Така или иначе съм твърдо ЗА татусите,но с мярка.

ЗА! Твърдо. Има нещо вярно в това, че се изкушаваш за втора, трета и т.н... Но пък това си е индивидуално и съвсем не е задължително. Аз моята си я нося... ъм, ще станат вече 4 години тия дни. И не съжалявам. Но съм твърдо против безразборното рисуване по тялото. Някой ден може втора, но едва ли ще е скоро.

Хм... нещо ми е неясно това с доброволното жигосване на тялото и, в тоя смисъл, съм против. Когато става въпрос за мен самата, разбира се. Нямам татуировки, няма и да имам - преди 6-7 години имах някакъв подобен мерак, който отмина след едноминутен сериозен размисъл по темата. Не видях нито една причина в подкрепа на подобно кощунство срещу собственото ми тяло. Може и да преувеличавам, ама така го виждам аз тоя акт.
Иначе - всеки е свободен да прави с тялото си каквото реши. Но според мен, са малко хората, на които татусите стоят наистина добре. И съм твърдо убедена, че аз не съм сред тях.

Имала съм хенна на шията.
Пак хенна ще имам след няколко дни.
И така докато не реша какво точно и къде точно го искам.
Аз знам, де, на врата искам, ама някой казваше, че боли там и
Хенната ми ще е феникс, на дясната плешка, не голяма.

Татуирането си е цяло изкуство.
Принципно съм "за", стига да е качествено направена. Пример е Robert Hernandez. Няма равен.
Но като цяло - разни плевели, дзверове, йероглифи... Мисля, че омръзват(или поне на мен би ми писнала такъв тип татуировка), колкото и да кефят първоначално.

Ааа.. йероглифите и мен доста ме дразнят... главно защото никога не може да си сигурен какво означават.

Аз също съм "за". Самата аз много искам скоро да си направя,но не съм решила още каква. Не ми харесват грозните,прекалено кичозни татуировки. Всяко нещо трябва да се прави с мярка

А пък аз с голямо любопитство очаквам момента, в който ще сме вече стари, сбръчкани и провиснали, а от татуировките ще са останали само размазани мастилени петна. Интересно ще ми бъде да видя и бабите и дядовците, които някога са носили флешове с диаметър по-голям от сантиметър (нали уж другите се възстановявали... дали).
Сега някой ще каже "Еее, тогава и без тва ще сме грозни, кво ни пука за някви петна, бла-бла, поне сме си изживели младините диво, как си требе, разбираш ли?!" Пък и всичко живо се изпонадраска и си проби всичко що имаше да се пробива, вече не е интересно някак...
Да няма засегнати само, аз с добро!

BBM написа:Ааа.. йероглифите и мен доста ме дразнят... главно защото никога не може да си сигурен какво означават.

Освен ако не познаваш някой, който учи китаистика
Като стана дума, във форума има тема за преводи, където хората като че ли най-често търсят значения за йероглифи

И както спомена Косе Босе, какво става с татуировката, след като остарееш и се сбабичасаш? И всъщност тя не трябва ли на определен период от не-знам-си-колко години да се... ъм... подновява, един вид, защото мастилото избледнява и т.н... ?

Или става като татуировката на Брук Шийлдс от сериала "Клъцни / Срежи"