allshallperish написа:Разкажи ми нещо =).
Уеее Периш, ието нещичко от Букай!
Мноо добри притчи и събрал в една от книгите си!
(това бяха минути за долнопробна реклама
)
"Един ден Диоген ядял леща, седнал пред някаква къща.В цяла Атина нямало по-евтино ядене от тази манджа.
С други думи, щом ядеш леща, значи съвсем си закъсал.Минал един от министрите на императора и му рекъл:
- А, Диоген! Ако се беше научил да си по-покорен и да ласкаеш малко повече императора, нямаше да ядеш толкова леща.
Диоген спрял да яде, вдигнал поглед, взрял се в богаташа и му отвърнал:
- Бедни ми братко, ако се беше научил да ядеш малко леща, нямаше да има нужда да си покорен и да ласкаеш толкова императора."
Тази притча я копнах от нета, иначе съм я и чел, но е дирекшън, точнос, копие от книгата, а не като следващата!
Тази съм я разказвал на доста хора от форума ,мисля си, или пък се влошава склерозата, ай донт ноу!
Имало едно време
едно дете, което имало на гърба си криле
Когато пораснало,започнало с въпросителните около тялото си и неговото развитие, след усилен преглед и намиране на нужните отговори, се разбрало, че само тези чудни бели криле на малкото му гръбче, остават все неизяснени и за какво по дяволите му служат
Така с този въпрос : *За какво му служат тези криле* момчето отишло до баща си
Бащата сякаш очаквал този момент, съвсем спокойно му отговорил:
-Сине, виждаш ме и аз имам криле, и ти имаш! Това е предимство, с тези криле ти можеш да летиш!
Детето отвърнало на баща си:
-Но тате, аз не мога да летя, никога не съм летял, не мога! Не разбирам, тате! Не мога! Не мога да летя-я-я!
Без да обръща внимание на нервното пубертетско изказване на сина си, старика поизяснил някои тънкости в летенето:
-Сине, слушай ме сега! Отиваш там, при онази пропаст, дето отдолу чак до стотния метър няма земя! Засилваш се и скачаш, тогава, намирайки се във въздуха, падайки надолу ти ще разпериш своите крехки криле, ще полетиш, сине! Тогава ще полетиш!
Малкото изслушало внимателно, с интерес баща си и тръгнало към центъра на града, да се види със своите приятелчета
Първо се срещнало с тези, които не го толкова обичали, той им разказал за крилете си и за съвета на баща му
Приятелите му в един глас рекли:
-Ти да не си луд, как ще скачаш от пропастта?
Бе заеби го това, ако паднеш, знае ли се кво ще стане с теб
Няма смисъл да рискуваш за глупости
Заеби го летенето, заеби и крилете и съветите на баща ти!
Пък и погледни реално на тъпотията - ние не летим, нали?! Тогава защо ти е на теб да летиш! Капиш!
След тази среща, детето се видяло и с тези приятели, които по-държали на него, повече го обичали, те му казали:
-Еми, мееееен! Ти си знаеш!
Но няма ли да е по-добре, ако първо опиташ от не толкова рисковано място, примерно от някое дърво?
Хм, защо не скочиш първо от дърво, пък ако стане - браво, ако не - най-малко, само тиквата да те заболи!
Момчето с крилете обмислило казаното през деня: съветите на баща му, думите на приятелите му и измислил какво да прави
Дошла сутринта, детето се подготвило психически и останало само действието
Мушнало страхът под леглото си и тръгнало към най-близкото дърво, от което можело да пробва крилете си
Намерил едно подходящо и се изкатерил на него
Скочило
И
Бам
Нищо
Върнало се с рев у дома, крещейки на баща си, за лъжливите му думи
-Защо ме излъгааа?
Защо?
Аз не мога да летя, ..... му!
Що ме лъжеш!
Не мога, не могааа!
Бащата отново съвсем спокоен и сякаш очаквайки тези думи от сина си, му отвърнал:
-Сине, ти си скочил от едно дърво високо пет метра
За да полетиш ти трябва пространство, трябва ти място където да разпериш крилете си
Именно, заради това аз ти казах да скочиш от пропастта, нали ме разбираш! Аз не бих искал да се изпотрошиш!? Аз искам да полетиш! Знам, че го можеш, сине! Трябва да рискуваш, рискувай, политвайки над пропастта!
Сине!
За да полетиш, трябва да рискуваш,
ако ли не, по-добре се примери,
че цял живот ще стъпваш по земетя!
Благодаря, ако си стигнала до тук!
) рисувах добре, според хората, за друго не се сещам
)