forum.uni-sofia.bg

Хехехехе... много имаш да учиш за тъмната страна на силата.

"Всичко, което е поправимо, е простимо. "

gogigagagagigo написа:сега едно интересно въпросче: а гаджето ти не е ли и приятел ?
тогава от къде тази двойнственост?
а аз прощавам на всеки явно...

Да, приятел ми е, но не както тя. С него сме минали през много гадости заедно, знае много неща за мен, аз също съм била с него в трудни за него мигове(все пак се знаем отдавна), но между нас е имало и много проблеми, нямам му такова доверие както на приятелката ми. Тя не ме е предавала никога, а се знаем от детската градина и бяхме заедно всеки ден и в училище, по-близка е от сестра ми. И съм се усещала, че някой път съм прекалено взискателна към нея, за нещо малко я съдя, но бързо ми минава. Просто когато държиш много на някого и той ти е най-близкия човек, очакваш винаги да е добър и търпелив с теб. А всеки е човек, всеки греши. С най-добрата ми приятелка не сме си говорили с дни заради глупости. Примерно че някоя от нас е имала кофти ден и е казала нещо на въпреки на другата. Много навътре приемаме някои малки неща, но пък друг път бързо ни минава. Аз съм сигурна в нея, това е. Знам, че съм най-най-най добрата приятелка, че сърцето й е пълно с обич за мен, а не знам дали е така и с гаджето ми. Знам, че и той ме обича, но не знам дали обичта му е така искрена и безпрекословна като нейната. Ето, утре може и да срещне друга гаджето ми, нищо не е сигурно, може пък в нея да се влюби. Може да започне да ме забравя. Но най-добрата ми приятелка няма да ме забрави. Дори сега, когато сме далеко(тя учи във Варна), се чуваме постоянно и я чувствам все така близка. Оф, много подробности взех да пиша тук, ама ми стана много емоционално, с това момиче сме израснали заедно....

При мене двойни стандарти няма. Всеки заслужава втори шанс, но никой не заслужава трети.

Така съм устроен - злопаметен, но не отмъстителен. Помня главно лошото и ако се потрети - винаги отвръщам. Обикновено не търся повод, но щом се е повторило, има и трети път и тогава - парен чук между рогата - дори до хиперреакция! Няколко пъти съм стигал и до физическа разправа, лежал съм и в карцер...
Сладки спомени! Отдавна не съм го правил, но ако знаете как разтоварва да фраснеш някого по мутрата... Чак ме засърбя ръката при спомена за това усещане.
Що не дойда най-накрая и аз на някоя форумна среща...

Ибахти какви сте егоисти. А светът щеше да е толкова по-хубав ако хората си прощаваха и не се караха (вече два пъти ме обвиниха, че съм пушил тази седмица, така че не се притеснявайте. Според мен обаче е от растата)

Joker написа:Така съм устроен - злопаметен, но не отмъстителен. Помня главно лошото и ако се потрети - винаги отвръщам. Обикновено не търся повод, но щом се е повторило, има и трети път и тогава - парен чук между рогата - дори до хиперреакция! Няколко пъти съм стигал и до физическа разправа, лежал съм и в карцер...
Сладки спомени! Отдавна не съм го правил, но ако знаете как разтоварва да фраснеш някого по мутрата... Чак ме засърбя ръката при спомена за това усещане.
Що не дойда най-накрая и аз на някоя форумна среща...

Ех, как и на мен ми се иска сега да си изкарам яда на някой, който го заслужава, физическото разтоварване определено би имало ефект Жалко,че съм толкова толерантна и аз страдам от тази ми черта Иначе не знам вече дали мога да прощавам, мисля си че прощавам но дали е така със сигурност не мога да кажа, за жалост спомените са прекалено дълготрайни и няма кой да ги изтрие от съзнанието
А и няма да повярвам на очите си ако дойдеш на форумна среща, сериозно, а би ми било много любопитно

Joker написа:Така съм устроен - злопаметен, но не отмъстителен. Помня главно лошото и ако се потрети - винаги отвръщам. Обикновено не търся повод, но щом се е повторило, има и трети път и тогава - парен чук между рогата - дори до хиперреакция! Няколко пъти съм стигал и до физическа разправа, лежал съм и в карцер...
Сладки спомени! Отдавна не съм го правил, но ако знаете как разтоварва да фраснеш някого по мутрата... Чак ме засърбя ръката при спомена за това усещане.
Що не дойда най-накрая и аз на някоя форумна среща...

Лежал си в карцер?

Мдаа, не е никак зле! Само чуството, че си подложен на ограничение е гадно, но то в казармата всички са ограничавани, така че...
И тази вечер ми се ще да прасна някого по физиономията...

Prudence написа:Всеки заслужава прошка, когато е осъзнал грешките си. Безгрешни хора няма. Затова си прощаваме.

Ти си дяволът!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

?

Наркотиците му идват в повече.

Не му е чиста работата.

Оцапал се е здраво.