forum.uni-sofia.bg

Ако сте толкова крити4ни и към себе си, то вие сигурно сте перфектни

Мен ме дразнят хората, които се имат за перфектни и безгрешни, а също и тези, които постоянно критикуват другите.
В крайна сметка никой не е идеален

rene написа:Мен ме дразнят хората, които се имат за перфектни и безгрешни, а също и тези, които постоянно критикуват другите.
В крайна сметка никой не е идеален

По-добре от това не бих могла да го кажа!Абсолютно съгласна съм с твоето мнение

Нещо, против темата ли имате? Аз мисля, че вместо да разправяте как тези дето критикуват не са перфектни, докато четете темата може да се замислите, с какво дразните останалите. Ясно, че никой не е перфектен и че някой пишат какво ги дразни в другите, при положение, че те също дразнят по този начин. Хубавото е, че докато си прочиташ мнението можеш да си осъзнаеш грешките и да се промениш ако имаш достатъчно воля.

Извинявай ако имаш впредвид мен!Явно нещо не се разбираме!Просто исках да кажа, че има хора, които се смятат за перфектни и непрекъснато критикуват другите, без да осъзнават , че и те дразнят!Нямам впредвид никого от форума Пък и мисля , че пиша по темата!Ако съм разбрана погрешно моля да бъда извинена!Не съм искала да засегна никого

по-скоро за това говорех:

Ако сте толкова крити4ни и към себе си, то вие сигурно сте перфектни

Явно съм се подвела по множественото число в поста ти Както и да е... Май днес съм доста разсеяна

най- много се дразня от хора със самочувствие без покритие!

lorie написа:най- много се дразня от хора със самочувствие без покритие!

има и такива, които като говорят изглеждат като самохвалковци, но са готови и могат да докажат, че не са. И аз лично в този случай се дразня на хора, които те заклеймяват като такъв и не исакт да им доказваш, че не си - за мен те са тесногръди и посредствено, т. е. спадат към групата които най-мразя
мразя тези, които си вирят носовете - виж ме аз съм еди кой си, а пък още повече се нервя, ако си го вирят заради бащите си - аз съм синът/дъщерята на еди-кой си, не казва кой е той, а кой е баща му(или майка му)
мразя лицемерието, особено ако е под фалшива скромност - забил някакво страшно гадже, разкарва я насам-натам, да се хвали с нея, а като я няма обяснява как го нервела и още съшата вечер щял да я зарязва и не исакл да я вижда повече и т.н., но като види, че има шанс пък на теб да ти върже и веднага обръща страницата;

както каза самохвалковци без покритие - разправя ми колко бил велик и т.н., как ако някой тръгнел да ни прави проблем в еди-кое си заведение, поне половината щели да скочат за нас и...и...и...дай..дай..дай... а като дойде някакъв да му прави проблема и се чудеше в коя дупка да се завре, и като аз го подхванах онзи и го изведох навън, и му казах да не прави глупости, че няма смисъл, дошли сме да си пием пиенето и да си правим кефа, а не да се бием и т.н. и онзи се поукроти и си седна и господин самохвалко да почне да ми обяснява, как ако ни бил скочел онзи с двамата му приятели сме щели да ги оправим, той-него, аз другите двама, сякаш не съм го видял преди това как малко му остава да почне да трепери...
или как разбираш ли баща му бил еди-къф си, братовчед му еди-къф си, имал такива страхотни връзки, че владеел половината град, и всичките ченгета го познавали и си имали уважението, с шефа на полицията редовно си пиели пиенето, а пък аз като ми друснаха глоба, че съм си забравил личната карта, неможа да си спомни и един телефон само на който да врътне и да скъсат акта, преди на полицаите, които м иго написаха да им е свършило дежурството и да са предали протокола...

дразня се ина разни неособено интелигентни хора, които обаче се имат за много начетени, не смеят да си признаят, че са сбъркали, защото - не те никога не грашат, но същевременно когато ги питаш, според тях, те колко са интелигентни и казват - средноинтелигентен, защото чули, някъде, че скромността краси човека, стига да е забелязана...

а от всичко най-мразя хора, които ти правят забележка за нещо, което и те правят, и то в двойна доза - не си хвърляй хартийката от дъвка на земят (ама аз може да си хвърля тази от баничката), не пресичай на червено (нищо, че аз го правя винаги), не ми тропай по клавиатурата (аз тропам сякаш бия с ковашки чук), стъпвай по леко, че скърца дюшемето(пък аз като ходя дрънкат чашите по секцията, освен че скърца дюшемето), ти не говориш правилно български като мен(аз го говоря още по неправилно, но ти поне не пелдираш за правилно) и всякакви подобни...

по принцип мога да пиша още много, но само ще се изнервя допълнително, тъй като над 90% от хората около мен имат някоя от тези черти (последната я има и жена ми, но аз си и го връщам, така че тя не се брои)

много правилно си говоря пък

благодаря за потвържеднието на думите ми, мила:

"И аз тЪ обичам":П

ахахахахахахахахахахахахахаахааха
ако го чуеш пак някога...няма никога повече да ти го кажа..

ти казваш така всеки път, когато усетиш, че те бъзикам за това ( и не само), добре, че в половината случаи не се и усещаш като те поднасям:П

дразни ме това,че хората стават все по-нетолерантни

Не знам - който ме дразни, не общувам с него
Той има право да е колкото си иска несъвършен и дразнещ, а аз нямам право да се меся в обикновения му живот. Той е безпомощен и аз трябва да му помогна. Единствения начин да му помогна е като стоя далеч от него, защото той истински ще ми се издрзни и кой знае какво ще му стане, а аз просто ще се захиля и ще си отмина.