вечен студент написа:Такаааа... след мъчителен спазматичен опит да ти измисля някакви оригинални въпроси, не можах да измисля нищо. Ето защо, ще използвам няколко банални. Но понеже ти си доста позитивен човек, ще гледам да са "депресарски" (ей така, за контраст). 
Хахах, нямаше нужда да се мъчиш чак толкова
Но оценявам жеста /както и квалификацията по мой адрес
/
вечен студент написа:1. Хайдегер казва, че "човекът е битие към смъртта". Как гледаш ти на смъртта? Какви мисли извиква у теб споменът за смъртта?
Чудесен въпрос за старт
Смъртта е единственото нещо, което ме изпълва с истински
неописуем ужас
Това е едно от малкото неща, които колкото и силно да се опиитвам,
не мога да обхвана с мисълта си. Не знам как точно да обясня това усещане за невъзможност... Сякаш се стремиш болезнено да огледаш околността на 360 градуса, а периферното ти зрение се простира до много по малко. Това е едната страна на усещането при мисълта за смъртта.
Другата е ужасът - толкова осезаем, че тялото ми изстива /това не е метафора!/. И ужасът е породен най-вече от това, че след един момент нататък няма да има нищо. Просто
нищо. Аз съм такъв тип човек, че не се успокоявам, докато не открия решение или поне не визуализирам ситуацията, която ще последва. Смъртта и това след нея /ако има такова, а аз не вярвам, че има/ не мога да го разреша или визуализирам. И това ме ужасява.
Като дете имах един период, в който се скривах някъде из двора на къщата ни и мислех за смъртта, докато не стигна до точно същото вледеняващо усещане както днес. Все едно мислиш за нищото... Трудно се измъкнах от това
Съжалявам, че не споделих 'мисли' за смъртта /както може би си очаквал/, а по-скоро емоции, но именно това е което предизвиква в мен.
вечен студент написа:2. Пак в същия ред на мисли, какво мислиш за:
а/ злото
Ако аз трябва му сложа дефиниция, то ще бъде може би нещо като 'желание, действие и/или получаване на удоволствие от нараняване/разрушение'...
Мисля, че е неизменно и съществува навсякъде и у всеки. Някои се опитват да го потиснат и да изолират съществуването му, други - не. Може би коренът е в потребностите за себеутвърждаване и самосъхранение /които могат да се разбират по толкова много начини.../. Всичко и всеки в даден момент и от даден човек с определени психологични характеристики може да бъде сметнато за 'застрашаващо' ... и тогава той да реагира/отговори, прибягвайки към 'злото'
Тук може много да се говори... /подозирам, че отговорите ми и на следващите въпроси ще са чаршафи, без дори да съм успяла да кажа и частица от същественото...
/
б/ греха
Кой грях?
Грехът е в зависимост от морала, а моралът, освен че е точно толкова субективен, колкото и истината, за много хора е и променлив с времето.
в/ страданието
...е също неизбежно. Харесва ми будистката мисъл, че то е пряко следствие от желанието
. Само че единици са тези, които могат да контролират и възспират желанията си. Аз си признавам, че не съм от тях. Но не съм и от 'многострадалните' натури, както вече много правилно си забелязал
Може би защото желанията ми не са достатъчно силни
- като цяло мисля, че човек може без учудващо много неща да съществува щастливо, за да си хаби нервите за тях
Но се отклонявам от въпроса - говорехме си за страданието
Върти се клишето, че страданието е пречистващо... Не знам доколко е така, но определено е катализатор за размисъл и извор на познание - за света и другите, и най-вече за себе си. Дори човек да не открие собствената си вина за ситуацията в която се намира и това да го направи една идея по-добър, то най-малкото опознавам емоциите си. А това е ценно
вечен студент написа:3. Nazareth имат едно известно парче, което се казва "Love Hurts" . Има ли, според теб, истина в това ( че love hurts)?
Хммм, да, може би... Макар да не съм най-точният човек, когото да питаш за 'болежки' /както май споменах, не преживявам нещата
чак толкова тежко /да чукна на дърво де!/. Та, не самата любов е причината, а това, което следва от нея - зависимост и желание да притежаваш едновременно. Когато едно от тях е застрашено или накърнено по някакъв начин, тогава, предполагам, че боли, да...
Но като цяло не това е целта на любовта, според мен!
вечен студент написа:И един въпрос, който "откраднах" от Европейското изследване на ценностите (EVS) за 2008 (естествено, леко съм го модифицирал):
4. Кои от изброените по-долу неща, самяташ за напълно неоправдани и кои би оправдала при определени обстоятелства:
Можеше някой с по-малко подточки да избереш!
а/ употребата на наркотици
Не я 'оправдавам', но по-скоро мога да си обясня наличието й. За някои хора животът е прекалено тежък спрямо силата на волята им. За тях това не е 'избор', а единственото възможно решение - бягството.
Изобщо не коментирам другия вариант, в който към наркотиците се посяга от скука или от глезотия - него го смятам за 'напълно неоправдан'!
б/ лъжата с користна цел
Едно простичко проявление на злото, за което говорихме по-горе. От моя гледна точка е напълно неоправдана, както и всяко нещо, целящо умишлено да навреди на някого.
в/ самоубийството
В известен смисъл тук важи казаното за наркотиците. Но наистина не искам да го обсъждам по-дълбоко!
г/ изневярата
Напълно неоправдана. Казвала съм го и друг път: ако нещо ти липсва в дадена връзка - говори с партньора и го потърсете заедно; ако не искаш вече този човек - тръгвай си. Толкова е просто!
д/ провеждането на научни експерименти върху човешки ембриони
Охххх, че сложен въпрос... /този май е най-сложният от всички!/
С хиляди уговорки, да речем, че мога да го оправдая, ако ембрионът е толкова увреден, че е обречен на извънредно мъчителен живот /ако въобще живее/, а еспериментите са строго медицински и не могат да бъдат извършени по алтернативен начин.
е/ хомосексуалността
Аз съм сред тези, които споделят мнението за предопределеността й по рождение, съответно я 'оправдавам', ако въобще мога да използвам този глагол. Смятам я за нещо различно, но не и за 'ненормално' и достойно за обществено заклеймяване.
ж/ евтаназията
Мисля, че ако човек е подложен на такива болезнени страдания, че да е готов да причини на близките си хора мъката от загубата му, има пълното право да пожелае да прекрати живота си.
Евтаназията, поискана от семейството, вече е по-спорен въпрос
и/ смъртното наказание
Неоправдано. Мисля, че много по-голямо наказание е доживотното лишаване от свобода при строги условия. Някои безмозъчни същества може наистина цял живот в затвора да не осъзнаят смисъла на случилото им се, но повечето биха го осъзнали.
й/ абортът
Оправдавам го. Решението да имаш дете трябва да е плод на съзнателен избор.
к/ разводът
Абсолютно оправдан. След като хората не могат да живеят заедно, дори да имат деца, е най-добре да се разделят /най-добре е и за децата/.
вечен студент написа:Айде стига толкова "тежки" въпроси... засега... 
Приятно ми беше, наистина ме накара да се замисля
/от онези първите, преди да решат да ги преиздават с нови, грозни корици!/
