Това с "марка заради самата марка" е проява на снобизъм. Така. Оттам нататък има два варианта: можеш да си позволиш да се обличаш предимно с дрехи на известни марки => всичко е чудесно, защото това би означавало, че гардеробът ти просто отразява твоя начин на живот/или статус/или както там бихте го формулирали вие. В идеалният случай върви със скъпи ресторанти, вина, дето повечето форумци не са ги чували и, примерно, пентхаус в Ню Йорк (... изберете сами).
В другия случай спориш дали 100 лв. за тениска е много, имаш 2-3 "маркови" дрехи в гардероба и се отнасяш към тях като към "Перитата ми" (не че богаташите не говорят в марки, разбира се - просто имат по много от много

). И тогава вече е тъпо, защото може и да имаш "Перита" за стотина лева (всъщност, това много ли е за дрехи/обувки, че представите ми съвсем се объркаха вече?

), но папкаш мусака в студентския стол и живееш в гарсониера в панелен блок (примерно).
Във втория случай опитите за снобизъм са ми смешни (иначе го поощрявам - за мен парите са, за да се харчат. А ако можеш да ги харчиш със стил - какво по-приятно от това?)
С какво ментетата са по-лоши от оригиналите? Ако оставим настрана факта, че някои от тях си крещят, че са ментета (сега се сещам, че като малка имах маратонки "Flia"

), останалото е до самочувствие и късмет. Самочувствие, защото ти си знаеш какво носиш и колко струва, дори и без да се "дуеш". Късмет, защото моя позната имаше обувки на Салваторе Ферагамо, които безславно се скъсаха на второто обуване, а един от най-добрите ми приятели тази зима даде близо 200 лв. за ръкавици Кемъл, които се разшиха за една седмица. Да не говорим и че, примерно, Том Тейлър за България (а може би не само) се шие в завод "Наталия" в Стара Загора. Баща ми колко пуловери има на ТТ, бедна ви е фантазията.
И последно - да си кажа моята мъка по повод марките - наскоро си харесах 2 чифта обувки на Лучано Падован. Харесах ги не заради марката, а защото са прекрасни и биха ми стояли страхотно. Уви, емблемата на Падован с кръстосаните обувчици ги обрича на цена над 300 евро - тъй че какво излиза?
Харесвам ги, защото са хубави; не мога да ги имам (за момента), защото са маркови.
Дори и да можех да си ги позволя обаче, никога не бих казала: "Ако знаеш какви обувки на Лучано Падован си купих..." (макар че едните са много характерни за тази марка). Тъпо е - най-малкото защото преди седмица си купих чудесна рокля... за 30 лева. Ако етикетчето не посочваше като производител българска фирма, а някоя от известните марки, спокойно можеше да има още една нула отзад. Единият чифт обувки, които си харесах, биха й подхождали страхотно, впрочем.
