Blood Countess написа:Boromir написа: ...Ваня ще се случи да е Арвен...
Йеййй!

Точно в целта!
Знам аз, мдаа
Благодаря ти за въпросите

Лекинко са провокативни, наистина, но това ги прави дори по-интересни. Заемам се
Blood Countess написа:
1.Способен ли си да изпитваш чувства като съпричастие, емпатия, един вид "любов към ближния"??
2.Способен ли си да отстъпиш, когато видиш, че не си прав?
3.Как съчетаваш християнските си възгледи с негативни настроения (да не кажа омраза) към по - слабите, по - бедните, с друга религиозна ориентация?
4.Как би коментирал съждението, че "Умният всякога успява да смири своята гордост" (Джейн Остин

)?
5.Какво е мнението ти за егоцентризма и проблемцентризма?
Благодаря!

1. Аз не съм от камък, напълно способен съм на емоции. *Невероятно, но факт, м?* Сърцето ми се е къса понякога, като видя мъка, болка, несправедливост. Виж тези снимки (предупреждавам - мен ме потресоха) от малката война миналата година, обхванала части от Грузия:
http://farm4.static.flickr.com/3192/275 ... 96.jpg?v=0
http://farm4.static.flickr.com/3213/276 ... f4.jpg?v=0
И двете са не за Пулицър, ами за Нобелова награда. На какъв човек сърцето не би прокървяло при такава гледка? Особено втората снимка ме смачка. Но, жестоко или не, аз напълно разбирам, осъзнавам и приемам причините, довели до този конфликт, и подкрепям позицията на Русия в него. А горните снимки са именно резултат от тази позиция. Пък и в двата случая фотографът (я от Ройтерс, я от ИТАР-ТАСС) е щракнал кадъра, примляснал е удовлетворено от добрата си работа и се е прибрал обратно в БТР-а си. Не е ли удивително?
Парадоксът на човешкия разум и почти вечният му конфликт с душата. Просто няма нищо едностранно на този свят, в това число и моята емоционалност и реакциите ми към околния свят. Това, че съм извънредно краен в повечето си идеи и мнения не значи, че съм безсърдечна свиня. Поне не по принцип. Надявам се.
2. Способен съм да отстъпя, да се извиня учтиво и да си взема бележка за по-нататък. Това е напълно сериозно и Божа истина. Просто сред обстоятелствата, в които се е случило да ме опознаеш, не е имало подобен случай. Причините за това са ясни и няма да задълбавам в тях, че ще има обидени.
3. Много хубав въпрос. Аз съм човек и, подобно на Публий Теренций, нищо човешко не ми е чуждо. Омразата, оп, негативното настроение

, е изконно човешко чувство и добър съветник в разправиите с останалия свят. После аз не мразя "по-слабите" и "по-бедните", и никога не съм го казвал, и не съм го мислил.
За тези с друга религиозна ориентация... аз ненавиждам исляма от все сърце, както и разните богоненавистни секти. Другите религии изобщо не ме дразнят, даже се интересувам активно от Шинто и будизъм. Относно страховитата ми неприязън към определени етнически групи - причината за това не е в мен, а в тях - аз реагирам на опит и опознаване, не на пропаганда. И цялата тази работа никак не ми пречи да съм вярващ християнин, защото така или иначе тленното принадлежи на дявола (за което твърдение император Алексий I Комнин би ме изгорил на клада, ама сега християнството е доста реформирана религия и съм си окей с подобни дуалистични идеи). Та понеже тленното е за дявола, няма нищо лошо в това да надникнем в тъмната страна на нещата, стига същината на душата да бъде опазена чиста. За което аз, ако и да е нескромно, съм намерил своя начин да го постигна.
4. Коментирам го като "грешно". Умният трябва всякога не да успява да смири своята гордост, а да успява да намира нови и нови основи, на които да я базира. Тоест принципно да расте заедно с нея, в посоката на плюс безкрайност.
5. Егоцентризмът е правилна човешка позиция като всяка друга, стига да е базиран предимно на собствени постижения, а не на омаловажаване на чуждите такива. Така че в този дух изцяло подкрепям.
Относно "проблемцентризъм" - не съм сигурен, че разбирам какво имаш предвид - терминът ми е познат, но би ли ми разяснила какъв смисъл влагаш в него?
Благодаря ти за въпросите, бе удоволствие за мен.
