forum.uni-sofia.bg

Разбирам те напълно
Аз не живея с приятелката ми, нямам и такива планове за в бъдеще... но от друга страна, чувствата ти ги разбирам на 100%

И аз го разбирам. Само че човек трябва наистина да е узрял за това, когато го прави. И си мисля, че това няма нищо общо с чувствата към човека, с когото си или поне при мен е така. Аз винаги съм имала нужда от повече пространство само за себе си /не само физическо/ и в момента, когато направих тази крачка, то беше основно, защото се е наложило от обстоятелствата. Мисля, че това беше в основата на края. От друга страна съвместното съжителство е един вид тест за отношенията - ако можеш да го издържиш, то явно човекът наистина е за теб Иначе е възможно с години да си с някого /както беше в моя случай тогава/ и да не разбереш, че няма да можеш да градиш общо бъдеще с него, защото не си 'опитал' от истинската същност на това бъдеще.
Въобще, обичайте се

Какво не му разбираш, Азул?
Кажи, да ти обясня?

Еее, сега... То и аз нямам нищо против да си върша домакинската работа, ама имайки предвид, че и аз ходя на работа и си имам задълженията - моля, моля. Че един ден и деца ще имам.

Като си намеря мъж, който има финансовата възможност да ме издържа, ще си стоя у нас, ще си домакинствам и ще си гледам кефа.

Е, никой не е казал да си седя само вкъщи. Всеки човек си има личен живот и начини за развлечения.

Цялата тази идея за поделяне на домакинските задължения идва не от друго, ами от това, че жената като си има работа - това си е едно голямо задължение в повече. И няма как да градиш кариера и да въртиш домакинство, докато в сравнение с теб мъжът си поклаща краката.

И напук на нашумялата вълна феминизъм - немалко жени всъщност изобщо не биха протестирали срещу това да поемат домакинските задължения изцяло, стига да не им се налага да работят - както е било в САЩ преди 50-60г. например. Просто днес този модел е по-трудно приложим, плюс това искаме и ние да градим кариери и да сме самостоятелни и т.н. (защото, както и да го погледнеш - невинаги можеш да разчиташ на мъжа до себе си и на това, че няма някоя сутрин да се събудиш без нищо, след като той си е отишъл от живота ти...)

Поне при моето съвместно съжителство с предишния ми приятел имаше известен проблем - всякакво чистене, миене и подреждане падаше върху мен. Че и това, да вървя подир него и да оправям и след него - къде има оставена чашка, пепелниче, боклуче...
Тогава май реших, че следващия път ще мисля много внимателно преди да се пренеса да живея заедно с някого.

Azul написа:Наречи ме старомоден, но ми се струва че домакинята в къщи трябва да е от женски пол. Не казвам цялата работа, но по-голямата част. Затова ми се вижда странно

Ами...не знам за теб, но самото схващане е доста старомодно според мен. Просто въпрос на стечение на обстоятелствата. Приятеля ми е 3-ти курс, намерил си е работа, съчетава я успешно с ученето си, естествено, че се старая да бе го товаря много-много с домакински задължения. Аз съм 1-ви курс, смятам, че ми е рано да работя в момента, затова си гледам ученето и като се прибера си гледам домакинството. Ако беше обратно, ако аз бях по-голяма, или ако бях попаднала на изгодна работа и бях приела, логично бих оаквала приятеля ми да върши повечето домакинска работа. Няма значение какъв пол си. Има значение колко други занимания освен ученето имаш.

Стига сте надували в тая тема и се изкарвате любвеобвилни към мъжа/жена си, работливи пчелички,... без секунда време за личен живот... Ама поспрете се малко. Само смешки цепите пост след пост и се надлъгвате един друг. Сами въобще вярвате ли си?

Ха! Аз се бъхтам, работя на място и половина, взимам по-голямата заплата, за сега, остава и цялата домакинска работа да върша, как не.
И по-добре сега да го науча, че всичко е по-равно, от колкото после да си блъскам главата защо не ми помага и как да го накарам да ми помага.
Иначе, един ден, когато най-накрая си остана вкъщи, най-вероятно аз ще си върша всичко, ако съм придобила усет за подреденост, което много ме съмнява.

MidwinterSun написа:И напук на нашумялата вълна феминизъм - немалко жени всъщност изобщо не биха протестирали срещу това да поемат домакинските задължения изцяло, стига да не им се налага да работят - както е било в САЩ преди 50-60г. например. Просто днес този модел е по-трудно приложим, плюс това искаме и ние да градим кариери и да сме самостоятелни и т.н. (защото, както и да го погледнеш - невинаги можеш да разчиташ на мъжа до себе си и на това, че няма някоя сутрин да се събудиш без нищо, след като той си е отишъл от живота ти...)

Именно, аз съм точно от тези жени. Кариерата никак не ме блазни...просто още не можем да си го позволим да си остана вкъщи Не ме е страх, че ще си отиде, защото все пак имам някакво там смешно образование и способности да се справя и сама, но определено ще ми е по-добре да съм си вкъщи и да си гледам децата и къщата, от колкото да стоя в офиса и да правя "кариера"

Мисля, че до известна степен се съгласявам с Бетон.

Още отдавна съм забелязала съществуването на един определен вид "зрели" млади момичета, които с трепет, патос, и каменно излъчване на домакиня с 25-годишен опит говорят за "връзките си", "сериозните приятели", "отговорностите" и прочее драми. Моля ви. Не сте майка ми!!!... Наистина е изумително, че на крехка възраст сте мъчите да въртите домакинство; поздравления, че сте открили голямата си любов и истински сте я опознали покрай съвместното съжителство; дори ви завиждам за полу-семейната идилия и, простете за тона на старомоден и сърдит родител!!!... просто казвам, че имате още много, много да учите. И съвсем нямам предвид начин на живот, включващ дискотечки и палави забивки и олицетворяван от т.нар. 'кухи лейки'. Но как да е, вероятно аз не разбирам аз и вие не разбирате мен.

В заключение -- личното ми мнение е, че съвместното съжителство между "половинки" (ебaти тъпия термин, кааааааааак на 19г. може да съществува категорича убеденост в една-единствена половинка?! ) е логично да дойде след брака/детето или поне годежа, или поне 3-4 годишна връзка... За всичко останало си има друг термин, съквартирант.

MERCES_LETIFER написа:За всичко останало си има друг термин, съквартирант.

С който правиш любов и планове за съвместно съжителство, което да продължи някакъв плашещ брой години? Аз сега разбирам защо се събрахте с Мила...

Не, сериозно - не бързайте да обобщавате така, защото има хора и хора. Има хора, за които "годежът" (това ми е малко остаряло, но да речем, че става дума за момента, в който някой от двамата предлага на другия сърцето си, докато смъртта ги раздели, а другият му обещава същото) е някакъв повратен момент - за мен, например, не би бил такъв (чааааак толкова ужасяващо значим - или поне предполагам, де), ако преди това съм живяла известно време (не няколко дни или седмици) с тоя човек. Просто... знам ли, в момента, в който съм се навила да живея с някого (щото аз съм трудна за издържане и още по-трудно търпя хора около себе си - в качеството си на единствено дете), значи намеренията ми са достатъчно сериозни и евентуален годеж би бил още една стъпка в тази посока.

Думата ми обаче е за друго - вие говорите за такъв "вид" домакини, сякаш те се преструват или, още по-лошо, наистина не съществуват. Мдаааа... обаче има жени, които просто са родени да бъдат домакини, майки и, същевременно, да имат стабилна работа, защото днес обикновено се налага и да се работи. Аз обаче имам такъв пример в най-непосредственото си обкръжение - става дума за момиче, което е с 1 година по-голямо от мен и което е средното дете в семейството. Каката в началото е отглеждана като единствено дете, малкият пък е мъж и на него не му се полага да работи кой знае колко... и остава средното детенце, което на 13-14 години бе по-добра домакиня, отколкото аз вероятно някога ще бъда (не че подобно признание ми прави чест ). И, някакси, когато се събра да живее с приятеля си, нещата се получиха от раз - и двамата работят в една и съща сфера (макар и в различни фирми), та всеки един от двамата има представа за натовареността на другия и успяват да си разпределят задълженията. Заедно са от почти 4 години, живеят заедно от 2 (самостоятелно), а годината преди това пак бяха заедно, но се редуваха да живеят ту у единия, ту у другия в Студентски град. Липсва им само подписът в гражданското, но подозирам, че и тоя момент няма да е далеч, колкото и да отричат.

Изписах толкова нещо, само за да кажа, че не е задължително на 25 да си съсухрена скучна лелка, която говори за туршии и плете на една, две или шест куки. Тези двамата са си устроили много спокоен живот, защото полагат усилия и правят компромиси. Един вид, са щастливи, защото искат да са щастливи и подхождат към тая работа целенасочено и отговорно. Но нищо не е невъзможно.

И да, те сигурно имат още много да учат - но все отнякъде се започва и те са поставили началото. И се учат заедно и, пак повтарям, отнасят се достатъчно отговорно към връзката си, без това да ги е закотвило у дома и да ги е направило скучни.

* Една редакция - в нито една от двете си връзки не съм живяла със съответния мъж, така че нямам личен опит, а само наблюдения, макар и достатъчно непосредствени, наистина.