Страхотен ден.
Въпреки, че присъствието не беше на макс, все пак два добри урока се получиха.
Между впрочем се сещате, като казвам "присъствие", това не се отнася само за учениците.
Имах първо с 9е, те преди това са нямали български, а едната група от 9ж е нямала информатика, та ми дойдоха 9е + 1/2 от 9ж... долу-горе посъбраха една паралелка. Но и това беше добре.
Решавахме задачи върху Теоремата на Талес.
На лесните задачи един по един изкарвах на дъската, отстрани написах трудна задача, умниците да мислят върху нея и в края на часа ако някой я реши, да излезе на нея.
Един пич си седеше, видях го че нищо не прави, прецаках се да го изкарам на дъската, за да му намеря работа... Той въобще не беше чел грам.
След няколко минути го гледам... пак нищо не прави и му казвам:
- Бате, какво правиме сега? ВзЕми вестник, изкарай, чети, да си в час с новините, не обичам някой да седи и нищо да не прави.
- Сега ще видя, какво съм си донесъл - отговаря бъркайки в раницата си.
Знаете ли какво извади и започна да прави?
Лист, химикалка и започна да пише! Просто го поставих в неудобно положение спрямо съучениците му. Четенето на вестник (или нещо странично от сорта) нямаше да го направи гъзар, а точно напротив.
Пък ако беше извадил вестник, другия час неминуемо - задачка и безкомпромисна оценка (може дори и слаб) според написаното, та и съучениците му да се убедят, че е заслужена. Сиренето с пари! Ще посмее ли друг път да не работи в моя час? Ей така се вдъхва респект!!! А не да удряш секирата за щяло и нещяло! Просто това е твърде неубедително и желаните реакции са точно противни.
Урокът приключи с решаването на трудната задача. Две ученички с колективен труд и моя лека подсказка я решиха и едната от тях представи решението пред аудиторията.
Другия урок протече по същата схема, но на по-високи обороти - първо - бяха половината и второ - беше трети блок и явно се бяха посъбудили.
Е, трудната задача не я решиха (беше по-трудна от онази в предния час), но наистина си беше лъжица за техните уста. Че аз трябваше да я изнасям. За сметка на това обаче в една задача се откриваше конкретно-индуктивно (да ползвам академичен термин от педагогиката) свойството на ъглополовящата, анонсирах ги, че в понеделник ще говорим по тази тема и един пич се зае, като за няколко минути откри свойството.
Кулминацията тепърва предстоеше...
Дадох домашното, тъкмо ще казвам облекчено и радостно - "Най-накрая да отивам да празнувам"... започнаха да си прибират нещата в раниците и ме изпревариха. Групичка от 4-ма, 5-ма ще са... в Амор. Знаят децата, къде е ХОТ СПОТА на забавлението!
Аз - "Ееееее, страхотно - и аз довечера съм там. Джена не е за изпускане"
От една страна хубаво...
А как възнамерявам да се направя кирка... само от понеделник да не плъзне фолклор за любимия им стажант, темата ще е за ъглополовящата, а едва след това - "как изкарахме в Амор". Ще трябва да туширам опитите да се започне именно с тази тема, че ъглополовящата ще отиде на ългопонанайната си

Удоволствието си е удоволствие, но работата си е работа. Сиренето с пари!
Ами аз се отдавам на заслужена почивка
