forum.uni-sofia.bg

Аз и аз съм си виновна, защото малко пресилих нещата с нервната криза и депресията, но образно казано си е напрежение и тръпка А пък и за мен приемането е нещо от първостепенно значение, а и самата идея за толкова хвърлени средства и труд на вятъра не ми се нрави

Boromir написа:Чета ги тия теми и накрая почва смешно да ми става. Нерви, страхове, депресии и прочие болестни състояния... Абе я се стегнете!

И какво ще стане, ако не минете пусти изпити? Ще ви пратят в Ирак да чистите минни полета може би? Детска му работа. Надежди, късмети, саби и показаното от тях, ай стига бе! Ако университетът беше толкова съдбовно, важно и недостижимо място, щяха ли 2/3 от намиращите се там да са пълни нули и неграмотници?

Успокоение било нужно. То сигурно е нужно, ама по-нужно е да имате ясна представа какво и защо правите, да не допускате правописни грешки като в заглавието на тази тема и съвестно да си зубрите темите помежду отделните безсмислени експлозии на нерви и депресии. Което, убеден съм, и правите, защото иначе нямаше да ги има всичките тия вопли.

Не че имам нещо против мрънкането, споделянето ако ще и на толкова безсмислени емоции и взаимното успокояване до откат, но за всеки трезвомислещ подобни терзания са комични.

Ето ви малко латински по темата - Nil desperandum auspice Deo. Пийс.

Напълно съм съгласна. Още повече че в някои факултети не влизането , а оцеляването е най-трудната част (както е в моя случай, въпреки че тъй като кандидатите не са много, оценките, с които можеш да влезнеш, падат до четворки на трето класиране примерно)
Разбира се всеки се страхува от неизвестното и от тази гледна точка е обяснимо да се паникьосват и газират по-неопитните, ама чак пък. Лично сега мен цялата тая еуфория от изпитите яко ме дразни, но то е щото ми набиваха в главата през целия 12-ти клас как т`ва е най-важното нещо на света и единственото, което получих, беше, че се изнервих, уплаших и т.н. Скапах си и личния живот, а най тъпото е, че майка ми и в момента се опитва да ми опява за сесията, но тоя път въобще не ми дреме кви глупости ми приказва. Така че тия л`йняни изпити нищо не са, и с тях и без тях животът си продължава, ако си достатъчно упорит ще постигнеш целите си и накрая ще бъдеш щастлив и доволен и това е.
Но без нормална подготовка само лудият късмет би те класирал на добро положение, така че бъдете умерени и се наслаждавайте на дните, това е моят съвет

ИвелинаВ, трябва да си яко малоумна, за да изпадаш в нервни кризи заради такива неща.... хвърлените средства всеки родител ще ги даде, за да е добре детето му, ако ли не хващаш се на работа и си ги изплащаш.

Точно за това казах, че нещата прозвучаха много пресилени.. Не съм искала да ви засегна с мнение, тъй като съм далеко от мисълта че влизането е най-трудното нещо на света или най-стресиращото. И не мисля, че да се претеснявам ме прави малоумна или това, че мисля за труда,който майка ми полага, за да си позволи всичко най-добро за мен.
Всеки с грижите си .. ти с твоите аз с моите, това че ти си преминала кандидатстудентските тревоги и си на друго мнение е добре за теб, но явно всеки трябва да го изпати, за да разбере!

"Стресът наречен КСК 2009-2010" е заглавие целящо да привлече вниманието,както на кандидат-студенти като мен,които биха желали да научат нещо повече от преминалите през този етап в живота си,така и на всички останали,които са склонни да дадат мненията си и да разкажат за своите перипетии по време на техните КСК.ИвелинаВ напълно съм съгласна с теб.Няма как да не се притесняваш за нещо, от което зависи по-нататъшното ти развитие.Всеки се старае да се подготви максимално добре и да оправдае както очакванията на най-близките му хора ,така и най-вече своите.И още нещо -Boromir "Успокоение било нужно. То сигурно е нужно, ама по-нужно е да имате ясна представа какво и защо правите, да не допускате правописни грешки като в заглавието на тази тема и съвестно да си зубрите темите помежду отделните безсмислени експлозии на нерви и депресии." -достатъчно наясно съм защо и какво правя и мисля,че всеки има нужда да почерпи от чуждия опит!Хората са казали не питай старило -а патило!

Аз пък въобще не съм стресирана и не се впрягам кой знае колко. Една тема не съм написала по история, имам ги разработени, ама дори ме мързи да ги препиша (да споменавам ли, че още не съм ги и чела? ) И все пак си мисля, че за 1 месец ще седна и ще ги науча, не е кой знае какво. Литературата... по нея системно съм си учила през последните 2 години, така че не се притеснявам особено. Ходих и на уроци доскоро, но ги спрях, понеже много ме натоварваха. А пък и в крайна сметка... каквото стане. Има и други варианти, не е само СУ.

Аз чак сега като влезнах и разбрах защо всички ми повтаряха "Не се стресирай от кандидат-студентския изпит, страшното почва после". Аз въобще не се стресирах по изпитите, цъках си на компа, и си влезнах специалността, която искам.

Inchetoo написа:Аз пък въобще не съм стресирана и не се впрягам кой знае колко. Една тема не съм написала по история, имам ги разработени, ама дори ме мързи да ги препиша (да споменавам ли, че още не съм ги и чела? ) И все пак си мисля, че за 1 месец ще седна и ще ги науча, не е кой знае какво. Литературата... по нея системно съм си учила през последните 2 години, така че не се притеснявам особено. Ходих и на уроци доскоро, но ги спрях, понеже много ме натоварваха. А пък и в крайна сметка... каквото стане. Има и други варианти, не е само СУ.

подкрепям мнението ти,само че при мен проблемът е БЕЛ
Хора,не се впрягайте толкова,има и други университети,а и догодина също може да се опита.Аз се стремя да си изживея пълноценно 12клас(яко купони и дискотеки),а и за учене намирам време.

"Насила хубост не става", са казали хората. А стресът е точно това- паника, която кара кандидат-студентите, в случая, да се напрягат да запомнят всичко, да си вредят на нервната система, а и на социалните контакти. Не отричам, че е напълно нормално всички да се тревожим за предстоящите изпити, но в крайна сметка е по-добре за нас да имаме и увереност.

Аз пък не споделям мнението на вече станалите студенти, че стресът е за малоумници. В крайна сметка никой не е господар на емоциите си и не може да си заповяда дали да е стресиран или спокоен. Лесно е на тези, които вече са студенти, да разправят колко хладнокръвни са били, как това не е никакъв стрес и т.н. Аз също вече съм студент, влезнах точно това, което исках от дълго време /право/ и най-лесни би било и аз да кажа "Споко бе, кво се стресирате, да не сте малоумни" или нещо от сорта.

Истината е, че наистина има момент на притеснение, което е нормално. Аз лично не бих казал, че бях стресиран, но определено бях притеснен. Родителите ми хвърлиха огромни средства за моята подготовка и наистина щеше да бъде голямо разочарование и за тях, и за мен, ако не бях влезнал.

В крайна сметка, колкото и банално да звучи, колкото повече учите, толкова по-малко ще бъде и притеснението ви. Казвам го от личен опит, а вероятно това ще ви кажат и още хиляди като мен. Учете си уроците системно, подготвайте се качествено, и оставете притеснението и стреса на тези, които не се готвят добре. Преодоляването на стреса /в резултат на натрупани знания, а не на непукизъм относно изпитите/ е особено важна, даже решителна крачка към вашия успех.

francesco totti написа:Аз пък не споделям мнението на вече станалите студенти, че стресът е за малоумници. В крайна сметка никой не е господар на емоциите си и не може да си заповяда дали да е стресиран или спокоен. Лесно е на тези, които вече са студенти, да разправят колко хладнокръвни са били, как това не е никакъв стрес и т.н.

Ами не. Не съм била хладнокръвна. Аз съм такива паника, че кандидат-студентската треска ме хвана година и нещо преди изпитите, та си изживях стреса. Когато наближиха изпитите, бях толкова изтощена емоционално, че не ми пукаше. И се успокоих

Здравейте, и аз съм се насочила към правото и каквото и да си говорим съм си стресирана.
Може ли някой да ме пренасочи в тема, в която някой батко или кака разказва повече за специалността, какво му харесва и какво - не, дали са се сбъднали очакванията, с които е влязъл и подобни ми ти работи? Имам нужда яко да се нахъсам.

аз пък съм на другия полюс , притеснява ме факта , че не се страхувам ама грам живота не свърша само с един изпит моя съвет е "полет изпит , взет изпит" за това преди и след изпита ще полея , пък да видим

Каквото и да казват всички - всеки е минал през тревогата: "Ами, ако не го взема?!". Пълна глупост. По- добре обаче да се притеснявате, защото така знаете, че нещо ви липсва, или че не сте научили нещо. Учете си, четете си, каквото пише в конспектите и ще го вземете. Може и да е клиширано, но който има желание, ще си постигне целите. Аз ходих два месеца/три на курсове по литература, верно, падна ми се последния автор, който бяхме разглеждали, но пак изкарах... Късметът е дотолкова, колкото проверяващия ще е на кеф. Не са една и две историите, в които на някои е орязано, а на др. са давани по две единици. Така че няма от какво да се "фрапирате" и "депресирате", 'щото, ако почнете от сега да се вайкате, не ви виждам на изпитите в сесиите, които са си за мене баш стрес. Изказах се.

Здравейте!Притеснява ме нещо.Никъде в програмата със специалностите за бакалавър не намерих право. Да не би да са го махнали тази година,или аз не търся където трябва?

Правото е само Магистър