forum.uni-sofia.bg

Е, става, що да не става.
С първия ми още се чуваме и виждаме. Връзката беше 2 годишен тормоз, но след като се разделихме, си останахме близки. За него знам, че би убил човек, ако ме нарани...
Мммм и с няколко други се чувам от време на време, но не се виждаме често. Хубаво ми е да знам, че са добре и всичко е наред с тия хора.
Дори в момента си мисля, че бих могла и с ПЛ да бъда приятелка, въпреки драмата ми с него. Все пак са минали 4 години, а той си е свестен тип, само аз бях тотално изтрещяла

Никога не ми се е получавало. Много напрежение, недомлъвки и дори намеци... Може и аз да съм виновен за това?

Миии, аз винаги търся най-напред грешката у себе си, не че греша много често! Мисля, че е от зодията ми.

Joker написа:Миии, аз винаги търся най-напред грешката у себе си, не че греша много често!

ах,какъв мечтател

Добре, щом ми се е случвало толкова пъти, все един път и аз съм сгрешил... Така става ли?

При мен сякаш автоматично се получава, някак си не мога да се скарам така, че никога повече да не се видя или чуя с човека...

Аз никога не съм успявала.
Причината: аз ВСЕ ОЩЕ ИМАМ ЧУВСТВА и ВСЕ ОЩЕ ИСКАМ ВЪПРОСНИЯ ЧОВЕК ОБРАТНО, той не ще и да чуе за мен; та... приятелство в такива случаи е невъзможно

Иринчи, "time doesn't cure anything, only love does..."

Абсолютно права си, Фредж, но с една уговорка. След като си бил наранен веднъж, трябва време, за да допуснеш до себе си онази любов, която ще те излекува.
Времето, само по себе си, не лекува - но е необходимо условие (в повечето случаи).

True, that.

Храната също лекува всичко, но си трябва почивка между храненията. Иначе започваш да се питаш защо изобщо започна да ядеш.

Лорд Носферату написа:True, that.

Храната също лекува всичко, но си трябва почивка между храненията. Иначе започваш да се питаш защо изобщо започна да ядеш.

Браво, бе, Лорде! Айде, отивам да се наям

значии... понякога се получава, понякога не... някой по-нагоре беше казал, че се получава, когато у двамата няма особено силни чувства или въобще ги няма... и по личния си опит съдя, че май наистина е така...просто, когато някой те напусне, а ти все още имаш чувства към него, това постоянно самонапомняне за него ти носи надежда, която е безсмислена и само още повече те наранява.

Търговецът на кристал написа:Абсолютно права си, Фредж, но с една уговорка. След като си бил наранен веднъж, трябва време, за да допуснеш до себе си онази любов, която ще те излекува.
Времето, само по себе си, не лекува - но е необходимо условие (в повечето случаи).

Сигурно е така, макар че един наранен човек е способен твърде дълго да се самонавива, че друга любов не може да съществува.. Та затова и прекомерното изчакване не е особено полезно. Още повече, че един наранен човек е много по-склонен да заживее само със спомени и бая да се отдалечи от реалността. Личен опит...