Страница 2 от 22
Публикувано на: 15 Авг 2005, 06:32
от Tripio
е то май всичо се каза, няма нужда да обяснявам.. да, случвало ми се е и нямам нищо против да се случи пак, но по някое време писва.
Публикувано на: 15 Авг 2005, 16:22
от Sw1tched
Crematory написа: Макар и не до мен, той ще е в мен ...
Въображение и чифт батерии

...
Какво всички(почти) сте толкова убедени, че няма смисъл и няма да издържите и така нататък и си вярвате при положение, че не сте го преживяли. Вярно, тежко е, но точно затова и удоволствието е по-голямо. Не бих го предпочел пред нормалната връзка, но ако ви се случи да се обвържете с някой извън вашия град, бих ви посъветвал да не се плашите от непознатото, дори мисля, че е желателно поне веднъж в живота си да сте го преживели.
ПП. Наистина не е толкова страшно като поддържате контакт по Интернет стига да се виждате не по рядко от 1 на месец.
Публикувано на: 15 Авг 2005, 17:13
от Crematory
Sw1tched написа:Crematory написа: Макар и не до мен, той ще е в мен ...
Въображение и чифт батерии

...
предпочитам с въображение и ръчичка
Наистина не е толкова страшно ( то и аз още не съм разбрала всичко,де).Просто ако държите един на друг и се искате истински, някакви километри не могат да ви спрат да сте заедно

Публикувано на: 15 Авг 2005, 17:38
от Sw1tched
Crematory написа:предпочитам с въображение и ръчичка
'се в ...
Наистина не е толкова страшно ( то и аз още не съм разбрала всичко,де).Просто ако държите един на друг и се искате истински, някакви километри не могат да ви спрат да сте заедно

Именно, при мен не километрите бяха причина да прекъсна връзката си.
Публикувано на: 16 Авг 2005, 18:12
от Лорд Носферату
Crematory написа: някакви километри не могат да ви спрат да сте заедно

Амин

При мен и скорошните потопи не можаха да попречат

Публикувано на: 18 Авг 2005, 07:08
от Himera
Ох, моите връзки, поне повечето и най - силните ми, най-издържливите ми са били от разстояние. Но, ако видя, че отсрещния не дава това, което аз, то няма смисъл... Трудно е, но пък е и сладко да страдаш. така разбираш,че наистина обичаш!
Публикувано на: 18 Авг 2005, 16:43
от Cynthia
От личен опит мога да ви кажа -
връзка от разтояние - е те такова дживотно нема.
Какво е връзка, ако не сте заедно, не прекарвате времето си един с друг, не споделяте нещата от ежедневието, не се променяте по един и същ начин, не се сблъскват с общи проблеми, не се радват заедно на малките неща в живота.
Какво е това от разтояние? Знаеш че там някъде има някой, който евентуално .....
Знам, че разтоянието не спира чувствата. Две от трите момчета, които са значили най-много за мен през живота ми са били на разтояние.
Но просто не става. В един момент ти си различен човек, той също.
И осъзнаваш, че той вече не е човека, когото си обичал.
И при него също така. Просто не става............
Далеч от очите - далеч от сърцето - с времето точно така се получава...
Публикувано на: 18 Авг 2005, 17:15
от Crematory
Е,точно, за да не стане така ,се омъжвам за него

Пък и,Синтия, дори човекът до теб, с когото си всеки ден, той също се променя...и рано или късно, вече не е онзи, в когото си се влюбил. На мен и това ми се е случвало и то не той, а аз да се променя...Така че близостта поне за това не е гаранция.
И, бтв, не защитавам връзките от разстояние, защото и на мен определено би ми било много по-добре да споделям с него ежедневието си...Но след като засега не може, предпочитам вариантът да се скъсвам от пътуване всеки месец, от колкото въобще да не съм с него и...
Публикувано на: 18 Авг 2005, 20:26
от Himera
Любовта е много сложно чувство, пораждащо интересни взаимоотношения. Човек заради едната любов е готов да се изтезава, за това и до някое време издържа на разстоянието... Но всеки е различен и връзката му с друго човешко същество е индивидуална. Мен ако питате си зависи от хората, които са се подложили на това мъчение, а то е мъчение, точно,защото не вски път можеш да го докоснеш,да го видиш,да го целунеш... Добре,че поне го има интернет и можеш да разговаряш с любимия/ мата

Публикувано на: 19 Авг 2005, 00:19
от mushroomhead
Crematory написа:Sw1tched написа:Crematory написа: Макар и не до мен, той ще е в мен ...
Въображение и чифт батерии

...
предпочитам с въображение и ръчичка
Наистина не е толкова страшно ( то и аз още не съм разбрала всичко,де).Просто ако държите един на друг и се искате истински, някакви километри не могат да ви спрат да сте заедно

Въображение и батерии или ръчичка-важното е резултата да е "задоволителен"

Публикувано на: 21 Авг 2005, 16:23
от Lord de Sword
mushroomhead написа:
Въображение и батерии или ръчичка-важното е резултата да е "задоволителен"

мхм, но по-важно е да не е толков азадоволителен, колкото реалното преживяване

Публикувано на: 21 Авг 2005, 23:59
от Beam
Тази тема ми е своеобразна слабост. Имам приятел от 2 години и половина. За това време ... миналата година него го нямаше 3 месеца. Беше в Германия и не сме се видяли 1 сек за 3 месеца.

После аз имах КСК и имах изпити и прочие пак не се виждахме. После заминах за София 1 година и 400 км не са шега работа ... ама на издържахме си, без изневери, без особени перипетии ... но си липсвахме ужасно много, ето защо съм мнооого щастлива, че тази година и той идва с мен в София.

Публикувано на: 22 Авг 2005, 00:02
от Crematory
Честито и браво,Бийм, ти ще си ми светлият пример

Публикувано на: 22 Авг 2005, 00:03
от Himera
И аз се радвам,че ти си щастлива:)
Публикувано на: 22 Авг 2005, 00:05
от Lord de Sword
връзка от разстояние по принцип е възможна, но аз лично също предпочитам да няма такова нещо като разстояние
както казвам "по-хубаво е да има там някъде някой/я, ко(й/я)то да те обича и ти да го/я обичаш, отколкото да няма никой, никъде"
което не пречи с Крематори да мислим всякакви планове как да бъдем по-близо един до друг;)