forum.uni-sofia.bg

ух, за тия неща не ми се радваха много в училище(х

нямам нищо против декадентската литература като цяло, но ми е много по-интересно да чета биографиите, отколкото произведенията на тези автори. Причините са две.

1. Досиетата на повечето(особено французи, визирам най-вече Верлен) са по-пъстри от това на Джак Изкормвача(обикновен лондонски касапин с прозаично отношение към смъртта, да кажем)

2. Поезията им ми е интересна, но в повечето случаи има нещо, но на мен ми липсва динамика.

А ако си мислите, че Английската лирика от времето на Байрон(че и век преди това) и Френския Символизъм нямат нищо общо- жестоко се лъжете. Друсали са едни и същи неща. Цялата английска поезия тръгва от опиума, авторите просто са описвали преживяванията си под влиянието му. Накрая са се пристрастявали и хей ти на декадентство.

Същото е и с абсента. Друсали са се като луди. И от там са им идвали идеи.(което е навсякъде впрочем. не мога да не призная, че болшенството литературни таланти са я алкохолици, я наркомани, я откровени педерасти, я просто педофили(ех Луисе, ех Карол). а..и самоубийци(х

Иначе признавам смелостта на тези хора. Дори и Байрон, който е бил шута на всичко, за да бъде суперстар, е достоен за уважение с това, че си доиграва позата и умира в Гърция. Любимец обаче ми е Верлен. Готино е да завещаеш всичко на две проститутки на средна възраст. Показва особен вид благотворителност. Иначе преди това е имало къде-къде по-цветущи работи.

бтв върти ми се в главата, че някой беше претрепал майка си и след това веднага седнал да й посвети поема. Сеща ли се някой за кого става дума, защото аз го приписвах на Верлен, ама май не е той.

Solveig написа:...освен индивидуализма, за Романтизма е характерно бягството от действителността, при което индивидът се обръща към отминали исторически събития, търси съвършенството в природата, отправя се на далечен път в търсене на себе си...

Именно, но с малката подробност, че дори Аз-ът да търси бягство в други светове, да обитава руини, да битува сред развалини, тлеещи останки от отминали епохи, гробища по залез и т. н., то картините и преживяванията са дълбоко романтични и красиви по един особен начин. Символизмът клони към хтоничното, диаболичното, перверзното... Така ми се струва поне. Може би е субективно виждане.

Много добро течение, много му се кефя ^^ Супер много ми харесва поезията на Верлен и Рембо, и в оригинал, и преводна (зависи на кой е превода де). Лорка също е доста добър ^^

От българският Символизъм обаче най ми харесва Гео Милев в символистичния му период, който не е много дълъг... Някой по-горе пак беше го споменал като любим Символист ^^

А относно разликата м/у романтизма и символизма... може да не е голяма, но има и определено ми прави впечатление когато чета едното и кога другото, макар и сега да не мога да се сетя за романистично произведение...

Blood Countess написа:Те са дълбоко противоположни. При Романтизма на преден план идват любовта, душевното, ефирното, нежността, красивото, божественото в човека и пр., докато при Символизма се набляга на плътското, секса, демоничното, тъмното, насилието, грозното, хтоничното и т.н., и т. н. Аз като един средностатистически читател виждам разликата .

Но може пък да обсъждаме и двете течения тук, няма проблем, нали? Дори може да едитна заглавието на "Романтизъм и Символизъм", ако искате .

Да, да така е...ама аре да не забравяме тъмната страна на романтизма, готиката и т.н. Байрон, Шели и компания са си типичните литератори психопати във всяко едно отношение - за сексуалното да не говорим, особено при бай Байрон, че него не може да го стигне и френския символизъм поо количество и качество на определен тип актове.
Но определено романтическата визия като ч ели е прекалено обемна във всяко едно отношение , и носи в себе си кълновете на много противоположни смисли, з ада бъде противопоставяна категорично....