forum.uni-sofia.bg

Търговецът на кристал написа:Определено второто, при така зададени условия - за какво ми е грубиянин изобщо? Да ходя да извинявам постъпките му пред други хора ли? На мен ми трябва достоен човек, не ща грубияни, благодаря...

Дето викаше една позната, "по-добре гардероба, отколкото мене..."
Е, не, не ща такъв симпатяга. И лошите момчета никога не са ми били по вкуса.

Знаех си, че съм ненормална. Обичам се за това.

Не разбирам обаче защо ще се извиняваш от негово име? Извиненията нищо не струват и винаги са лъжливи - също като пожеланията за рождения ден: "да си жив и здрав" , в действителност означава "да пукнеш дано, тъпо к.пеле"

"Never say sorry to anyone"
Освен ако естествено, не говорим за родителите (ако са добри) и за възлибения. Въпреки че имам известни колебания относно втория пример.

Ох,размисли и страсти.....който се бои да има гадже,да не си взема и точка

Не се е налагало да извинявам някой от мъжете си, защото обикновено се хващам с такива, с които няма да ми се налага да се стига дотам. А бих ги извинявала, защото щом сме заедно, хората ме асоциират със съответния човек и ако той се държи кофти, това говори зле и за мен.

Не знам... не ми пука за чуждото мнение, ако това ще ме питате. Пука ми за собственото ми достойнство и, в този смисъл, не бих си позволила да се унижа, събирайки се с грубиянин, който ще ми сваля акциите, аааа... аз жена ли съм, или какво?

Към Камел - ти като си несъмнено лошо момче, кога ше ми риташ главата... обещал си ми!

После, цитата:

Защото, съгласете се - на грубияните им е лесно да бъдат и внимателни понякога,
докато на внимателните хич не им е лесно да бъдат грубияни понякога.
Така че какво бихте предпочели - защото аз лично без никакви колебания избирам първото.

Сори, миличка, но първия случай никоя не го избира, обикновенно тя е която е избрана. В смисъл - що за човек, трябва да си да тръгнеш с някой, който не може 1 дума да ти каже, но си с тайната надежда, че някой ден ще го видиш мил и лигав. От друга страна - много по-лесно е на умния тип да се направи на тъп, отколкото на тъпия да се направи на умен.

Не мога да разбирам хората, които гледат на гаджетата си като на "подаръци"
- с варианти (рус, чернокос, гологлав)
- с версии (на 15, на 25, на 55)
- с екстри (кола, къща, кинти)
- с безплатни приставки (пие, друса, бие, кръшка, шмърка, държи се неадекватно, неуважителен)....

в момента, в който една жена започне да мисли за мъжа си по тези критерии, е ясно, че не го обича а гледа на него като на нейна лична "приставка" или на "необходимо зло"... И после, къде такива жени ше намерят "истински мъж", като не го заслужават. (това за въпроса на Рене)

Kristo написа: После, цитата:

Защото, съгласете се - на грубияните им е лесно да бъдат и внимателни понякога,
докато на внимателните хич не им е лесно да бъдат грубияни понякога.
Така че какво бихте предпочели - защото аз лично без никакви колебания избирам първото.

Сори, миличка, но първия случай никоя не го избира, обикновенно тя е която е избрана. В смисъл - що за човек, трябва да си да тръгнеш с някой, който не може 1 дума да ти каже, но си с тайната надежда, че някой ден ще го видиш мил и лигав.

Няма никакви надежди, нали това ти казвам. Знаеш какво взимаш, какво получаваш, наясно си с рисковете и все пак го приемаш и го обичаш именно, защото той си е той (или тя си е тя, whatever). Приемаш суровата истина и не позволяваш на някакви правила и одумки да променят решението ти.
А ти не можеш да знаеш кой какво избира.

JudyRamone написа: Няма никакви надежди, нали това ти казвам. Знаеш какво взимаш, какво получаваш, наясно си с рисковете и все пак го приемаш и го обичаш именно, защото той си е той (или тя си е тя, whatever). Приемаш суровата истина и не позволяваш на някакви правила и одумки да променят решението ти.
А ти не можеш да знаеш кой какво избира.

Ако наистина може да се обича някого, без значение какво прави и кой е всъщност, какъв е смисъла на любовта като уникално чувство, като идея за намирането на сродна душа (щото тва се обезсмисля, ако нямаме критерии за сродна душа и всеки друсаляк може да играе тази роля).

И какви правила и одумки? Както казваш - ти си наясно с това, какво из избрала и какво ще получиш от него. Никак не върви, ако е грубиян и те поступва и ти кръшка с майка ти, аз да дойда и да го 'одумвам' пред тебе, защото ти сама си го знаеш, че е такъв и те кефи да е такъв. В случая решението не зависи от другите хора, вкл. и този друсаляк, както го нарекох, а от самия човек. Както каза Търговката, въпрос на себеуважение е с кого си, като гадже. Щото то рефлектира върху мнението на другите за... теб....

Демек - ако си с простак, друсаляк и тираджия, хората ще гледат на теб по различен начин, ако ходиш с мутра с 4 с-класи, и по друг начин, ако ходиш с колега от университета. Въпроса е какъв образ иска да си наложи човек - това определя критериите, кого бихме приели за гадже и от там - какви качества би имал или нямал той. Ем, сори ама няма как беден студент от Каспичан, дето е 50 кила, да кара Джип, да отвлича хора за откупи и да тараши банки, колкото и "дъ йе супяр яку тва"... просто си има профилиране на характерите, което прави "безплатните приставки" не проблем на собственика им като личност, а на гаджето му, което си е затваряло очите за неща, за които дори МВР не си затваря очите...

Нали уж говорим за любов и гаджосване, защо изведнъж намеси и МВР?
Просто казвам, че общественото мнение за мен няма (да) има значение.
Ако се влюбя в наркоман и останалите мислят, че и аз се друсам - окей, няма да го
зарежа само заради това, разбираш ли? Дори убиец да е......след като веднъж съм
се влюбила и то сериозно (ако говорим и за сериозни престъпления) не би следвало да престана да го обичам изведнъж, нали? Не че ми се е случвало, но така е логично...

Ако наистина може да се обича някого, без значение какво прави и кой е всъщност, какъв е смисъла на любовта като уникално чувство, като идея за намирането на сродна душа (щото тва се обезсмисля, ако нямаме критерии за сродна душа и всеки друсаляк може да играе тази роля).

Представи си една сложна матрица от комбинации числа, свързани по определен начин. Ако се промени мястото на кое да е от числата, това е вече друга матрица. Така е и с комбинацията качества-некачества (да наречем недостатъците така) при всеки човек. Това автоматично го прави уникален, следователно любовта към него също е уникална.

Както каза Търговката, въпрос на себеуважение е с кого си, като гадже. Щото то рефлектира върху мнението на другите за... теб....

Вече казах, не ме интересува кой какво мисли за мен. Животът си е мой и ще тече независимо от това дали мнението на другите за мен е, че съм "жена на друсаляк". Това обаче в никакъв случай не означава, че нивото ми на себеуважение е нулево.

camel написа:Аз като едно несъмнено лошо момче може ли да кажа нещо?

Ай ся, приставките ли шъ си мерим

JudyRamone написа:Нали уж говорим за любов и гаджосване, защо изведнъж намеси и МВР?
Просто казвам, че общественото мнение за мен няма (да) има значение.
Ако се влюбя в наркоман и останалите мислят, че и аз се друсам - окей, няма да го
зарежа само заради това, разбираш ли? Дори убиец да е......след като веднъж съм
се влюбила и то сериозно (ако говорим и за сериозни престъпления) не би следвало да престана да го обичам изведнъж, нали? Не че ми се е случвало, но така е логично...

Да,но има и друг момент.Нали се сещаш,че преди фазата на влюбването има момент на опознаване,на харесване,на т.нар. зарибяване.Еми ти тогава нали ще го разбереш дали се друса,пие или там каквото и да е.Ти все още няма да си влюбена.Тогава ще имаш 2 избора:
1.Да го зарежеш
2.Да останеш с него въпреки всичко
Но и в двата случая за любов не може да се говори,защото:за 1. е ясно,а за 2.-ако останеш с него,след като си разбрала за порока му(а да не забравяме,че ти си все още на фаза зарибявка),означава,че ти не обичаш самия човек,а самия порок-защото повярвай ми има и хора,които сами си търсят белята,които просто винаги си намират някакви пропаднали типове.
А и другото,което исках да кажа.....какво точно означава термина "влюбен"?Аз лично го свързвам с готовност за саможертва заради другия.А замисли се,ти като ходиш с некав наркоман.....има опасност и ти да станеш такава,което пък от друга страна ще разруши семейството ти.....готова ли ще си да жертваш семейството си,живота си?Аз не бих!

Каквото съм видяла и имала преди 4 години, това имам и сега. Никой не се е крил, никой не е изопачавал истини, черти на харектер, минали злини.
Понякога се чудя как е възможно хора, които никога не са живяли заедно ( или са го направили за кратко ), да се женят? Поживейте си поне година-две, вижте как ще възприемете навиците на другия, колко можете да свалите от егоистичния гард, и тогава - смело напред, ако всичко е тип-топ.
А иначе "приставките" си вървят. Има една приказка "Do not accept what you cannot change"... Който не може да прави компромиси ( и то доста сериозни!! ), да не се надява на наистина дълготрайни взаимоотношения.

С двете ръце съм ЗА

Тези неща си ги има, щеш или не щеш.
А по мнението за грубияните на Търговката нагоре неможах да не се сетя за:

Нам грубиянов не надо. Мы сами грубияны. - (Остап Бендер)

Прочетох първите три мнения и смут обхвана всяко ъгълче на душата ми. Джизъс, това жените сте егати племето...

Vintersorg написа:Прочетох първите три мнения и смут обхвана всяко ъгълче на душата ми. Джизъс, това жените сте егати племето...

Иййха,ти си ми 100тния коментар-бъди поласкан!А кое по-точнп те смути?

пффф тва е кофти. приятелите айде както и да е -стават ,даже бяха доста забавни ,но после дойте ред на родителите а то се оказа ,че ги нямало и ....запознах се с малкото братче и с баба му .бабата не беше хич за подценяване. едва ли можеше да бъде по лошо просто .