forum.uni-sofia.bg

И аз съм на мнението на rachence. Иначе, половината ден е ставал цял ден при мен, а full time направо беше страхотно докато се записах на курсове за повишаване на квалификацията.

Crematory написа:не ходех на голяма част от лекциите, но така или иначе , дори без работа, пак нямаше да ходя, ненавиждам поведението на голяма част от преподавателите си.

колежко,възхитих се на този пасаж,мисля да си го сложа в подписа,надявам се,че нямаш нищо против

Да,за съжаление винаги съм работила и то на пълен работен ден,още от първи курс.Беше ми много трудно,даже това беше една от причините да прекъсна за една година,защото от моята фирма ме пратиха за няколко месеца в Пловдив.Така че тогава точно не успях да съчетая нещата,а в СУ на никой не му пука дали работиш или не Но в краяна сметка успях да си приключа семестрите и сега си чакам септември,и дано се похваля и с диплома най-накрая

какво работите на половин ден ?

Аз съм била секретарка на половин ден.
Както и в кол център, там даже не на половин, ходех за по 2-3 часа.

аз тази година ще съм 1 курс право и смятам да работя,не виждам нищо лошо в това

по стечение на обстоятелствата се наложи да почна работа,за да помагам на родителите ми.уговорката беше да е почасово,за да не пропускам училище.така и стана..работих,кандидатствах и ме приеха.мисля да продължа там и да не напускам за момента.Искам да работя по специалността си и ще се постарая това да стане,но докато се случи това..доста вода ще изтече

Лекции или не - трябва да се работи. И все пак си търся работа 2 на 2 за да мога чат-пат да ходя да пия по кафе с колегите

аз докато уж учех за кандидат изпити и ходех на даскало работех и сега пак мисля да си работя от време на време.дори и 100-тина лв на месец да си докарвам пак е нещо .правя промоции,ако се чудите-няма да отсъствам от лекции и пак ше имам доста свободно време

не

Пробвах да уча и да работя, но нещо не ми
издържаха нервите. Работата беше прекалено
сериозна, от което ученето отпадна окончателно.
После реших, че искам да завърша все пак и
сега само уча. Работя по разни свои проекти и
пиша тук-там, което не е много, но е повече от
нищо. Шапка свалям на всички, които успяват да
работят и да учат и съм много отвратена от факта,
че това в СУ (в университети изобщо у нас) нито
се поощрява, нито се взема предвид, нито се дава
по-добра възможност за съчетаване на двете неща,
а те са еднакво важни и не бива едното да страда за
сметка на другото.

Не стига, че не се поощрява ами понякога даже се заяждат с теб, че работиш. Аз лично не работя, но е имало случаи в които мои колежки са били скастряни. В крайна сметка не всеки може да си позволи да не работи, още повече ако плаща наеми. Тази година, ако намеря нещо подходящо и ако програмата ми го позволява и аз ще се хвана на работа.

Дъждът върху лицето, просто прпуснах да кажа,
това, което си споменала. Заяждат се, че ходиш
на работа, че не присъстваш на всички лекции,
дори със задочните студенти се подиграват, че само
отбивали номера и разни такива... не им прави чест.

Това с работата, направо е уникално за нашата страна. Къде, примерно, ако не си богат, ще си ходиш на лекции без да работиш, за да си плащаш наем, както казахте, храна и други. И въобще, работата има възпитателен ефект. Не са само парите. Иначе като че ли за човека остават неразбираеми множество сфери на дейност и начини на живот и това го прави беден емоционално и психически.

Лично аз вече не мога да съчетавам работа и училище. Все повече се изморявам дори и от по-малко работа така да се каже. То се натрупва някак си. По-добре за мен е да не работя, за да мога да съм отпочинала, когато се срещам с хора в училището.

Да, като рецепционистка в хостел близо до СУ. Работното време ме устройва- на 5 часа дневно съм- и засега се разбирам с колежките. Не мога да си позволя нещо по-стабилно и сериозно заради всекидневните лекции, но съм доволна.