forum.uni-sofia.bg

Ако за вас "профилактично шамарче" = насилие, нямам думи просто...

Точно това значи. Ако родителят няма авторитет, за да въздейства на детето си по друг начин, то няма да успее и чрез профилактични шамарчета. А това, че няма авторитет си е по негова вина.

Емо-тата се нуждаят от помощ от психиатър.

Мда, както и от помощ от връстниците си, щото н е е сигурно доколко психиатърът има авторитет пред тях. Разбира се всеки е свободен да се депресира колкото си иска и всеки е свободен да се самоубие, но човек има право на алтернативи и е хубаво някой да предложи на емотата алтернативи на депресията и самоубийството. Аз например предлагам една хубава бира, разходка сред природата, някой хубав концерт, както и груб, див, мръсен, потен, необуздан, животински секс

pora_e_priqtel написа:Аз например предлагам една хубава бира, разходка сред природата, някой хубав концерт, както и груб, див, мръсен, потен, необуздан, животински секс

Ама ако не е потен, аз не съм навит.

Профилактичното и освежаващо шамарче обикновено върши работа. Вярно, не при всяко дете. Трябва да се почне навреме...

има деца,които ходят на училище с пистолети,навсякъде по света. в Южна Америка има деца,които от 5 годишни ги обучават да стрелят,а на 7-8 вече убиват. това е проблем на възрастните,на тяхното безхаберие или малоумност.обществото прави човека лош,а детето много лесно възприема лошото и ако няма стабилни родители става жертва на това извратено общество. понякога и семейната среда превръща децата в убийци и крадци. а за журналиста това е просто поредната новина за рейтинг...

renesanz написа:...детето много лесно възприема лошото и ако няма стабилни родители става жертва на това извратено общество. понякога и семейната среда превръща децата в убийци и крадци...

Плазмодий написа:На пръстите на едната си ръка мога да преброя колко пъти са ме удряли наще, що не съм говно?

Според мен не понякога, а винаги главната вина пада на семейството. Напълно съм съгласа с Плазмодий, че не боят възпитава.Червената нишка във възптателния процес трябва да бъде потребността на децата от разговори по проблемите, които ги вълнуват. Никога не трябва да забравяме, че се нуждаят от това да бъдат разбирани. Имат нужда не от заповеди и забрани, а от помощ сами да вземат правилното решение. За съжаление днес в повечето семейства липсва диалог между родител и дете. Някои родители са убедени, че дългът им се изчерпва с материалната обезпеченост; други пък напротив, така са затънали в грижи и безпаричие, че те самите имат нужда от опора. И в двата случая се получава емоционален вакуум, който е пагубен.

Когато и в училище детето не го чака нищо по-добро, от къде да вземе добрия пример и верните модели за поведение? Всички са нясно откъде идва и накъде отива образователната система и че отдвна е загубила възпитателните си функиции. Училището е отговорно като част от обществото. А като цяло е отговорно обществото в съвкупност. Има една приказка "в една къща всички да внасят, един да изнася, пак нищо няма да има накрая". А оформянето на характера на подрастващите е точно като създаването на дом, усилията и отговорностите са общи. И докато къщата можеш да я достроиш и след няколко години, възпитанието има смисъл до време.

А защо приемаш, че децата са tabula rasa и че нямат собствен характер, който самостоятелно от средата да ги тласка към престъпно поведение?

Бети написа:Не съм казала, че е tabula rasa;

Такова впечатление остави

А моето мнение е, че има неща извън обществото и извън родителите, от които зависи дали едно дете ще стане престъпник или не. Характер, гени, нагласа, съдба - както си искате го наречете, но е уникално за всеки човек и определя поведението му. Та, има деца, които са по-склонни да правят лоши и непозволени неща от други. Такива в каквато и среда да ги поставим все ще правят бели, колкото и да се старае обществото, колкото и да са всеотдайни родителите, колкото и да са добри учителите. (забележка - нека предположим, че престъпната наклонност се отключва само при наличие на определени обстоятелства - например при малтретиране. Имайки предвид, че малтретирането, като повечето извращения в обществото, се среща сравнително често, то вероятността да няма деца престъпници клони към нула). В крайна сметка изкореняване на детското насилие е невъзможно, независимо от усилията на общество/родители. В предишния пост ви казах - по Бай Тошово е имало къде по-брутални неща, а тогава всички са били (казват) възпитани чавдарчета.

А и как си представяте да няма насилие? Че последните 2000++ години деца са участвали във войни, носели са оръжие, защитавали са се, оцелявали са, били са ползвани за наемни убийци и войници (някой да е гледал Време разделно?). Как очаквате за 50-100 години цялата човешка история просто да се забрави и децата да станат ангелчетата, на които приличат? Не става.

Сега, има обаче и нещо друго. Характер, характер, но има обстоятелства, при които дори хора/деца без съответния престъпен характер биха станали престъпници. Има също ситуации, в които хората, без значение личните им характери са по-склонни да извършват престъпления. Въпросът е - какви са тези обстоятелства и как да се ограничат? Аз се сещам за два случая - крайно социално неравенство и липса на обществено порицание. "Крайно неравенство" ще рече бедност и нищета - ами колкото по-беден е човек толкова по-малко има да губи, следователно толкова по-малко му пука. А и бедните са по-зле образовани, а оттам - по-податливи към престъпна дейност (това е доказано с всичките му там експерименти и изследвания ). В случая това се отнася и за децата - ако отмалък съм наясно, че не ме очаква друго освен мизерия, няма да съм изпълненен с любов към обществения ред и правилата.

"Липса на порицание"... Представете си следната ситуация - Малкия Ицко не знае, че е лошо да се чупят прозорци и взима един камък и насмила джама на спалнята. Прибират се мама и тати и се усмихват "ех, нашето дете какъв е забавен - браво, ашколсун, тати ще купи нов прозорец, а ти да знаеш,че така не е хубаво, бягай да си играеш". По-късно Ицко без да иска бута Боби от парзалката и Боби си чупи ръката. "А, нищо няма, ти нали не искаше, на да си купиш сладолед, че се изплаши" - казват родителите. Какво се получава - в главата на Ицко се появяват изводите - "Аз бутнах боби и ми дадоха сладолед. Счупих стъклото и нашите се засмяха". Следващия път, когато Ицко бутне някого от пързалката/счупи прозорец, то няма да е нито защото не е знаел, нито защото не е искал. Ще го направи, защото може и защото иска, и защото знае, че нищо лошо няма да му се случи. Такъв тип възпитание - в който родителите не показват на детето кое е добро и кое е лошо често разваля децата. Тогава дете, което е по-склонно да прави лоши неща, ще ги прави, защото у него няма страх от санкция. Сега, възможно е училището и после пубертета да оправят нещата, но е трудно. Импринтингът го има и при хората - каквото научиш като малък, после трудно се отучва.

Товата са две от (вероятно) многото причини за престъпност при децата, според мен. Какво още отключва насилието - не знам, това е работа на специалисти. На мен например ми е интересно дали личния пример, филмите, телевизията и книгите влияят. Отговора може да изглежда очевиден, но много очевидни неща са грешни.

Lord написа: Товата са две от (вероятно) многото причини за престъпност при децата, според мен. Какво още отключва насилието - не знам, това е работа на специалисти. На мен например ми е интересно дали личния пример, филмите, телевизията и книгите влияят. Отговора може да изглежда очевиден, но много очевидни неща са грешни.

Ами май влияят, а личният пример и личният опит би трябвало да влияят най-силно.