forum.uni-sofia.bg

@ Мила

Ахил не плачеше ли по-скоро за смъртта на Патрокъл, от колкото за доспехите си?

Те неговите доспехи са епични направо. Заради тях и Аякс се самоубива.

Имаш предвид тези, които Хефест му прави след като Патрокъл умира, нали? Защото, до колкото си спомням, първите, които Хектор взима от трупа на Патрокъл, не са нещо особено. Или се лъжа?

Да. Имам предвид именно тези, изковани от Хефест.

"Илиада" и "Одисея". "Одисея"-та почти не я помня (а и четох някакво ученическо издание), но "Илиада" беляза един бая сериозен период от живота ми - към 2 години май. Изчетох все митологии, щуротии, анализи... и, за ужас на учителката ми по литература, бях безнадеждно влюбена в Ахил и тя все не сполучваше да ми натрапи мнението си, че Хектор, видите ли, бил пичът в цялата работа. Аааайде нема нужда.
Та така... Ахил ми е голям любимец и точно заради това не харесвам нито една от двете екранизации, които съм гледала - много ми е ужасен и в двете. Виж, Руфъс Сюъл е прекрааааасен Агамемнон в "Елена от Троя", много ми е на сърце.

Амели,
Малко офтопик. Трябва да обърнем нещо. Съгласни сме по някой литературен въпрос.

Amellie написа:Търговец на кристал, съгласна съм с теб за Ахил. Много ясно, че той е истинският "пич в цялата работа". Образът на Хектор започва да се идеализира чак през модерността- за античността / и за мен / Ахил е истинският герой-- носител на всички мъжки и войнски качества. За последната екранизация-- "

Ами аз пък не съм съгласна с вас Даже си изрових старите записки и ще се самоцитирам и за да спестя малко глупости - ще е само частта защо харесвам Хектор повече.

Личностните качества на героя се подсилват от божествената власт на неговия покровител. Така Атина взима под своя закрила героите, който смята за най - доблестни: Ахил и Диомед. В същото време Ахил е покровителстван от Хера, а тя е и покровителка на Агамемнон. Парис и Елена изглеждат по - слаби от останалите герои, но това е защото тяхната покровителка Афродита е по- слаба от другите богове, които оказват влияние върху поведението на героите, но не и дотам, че да променят характерите им - техните основни мотиви за действие си остават чисто човешки. Парис открадва Елена не заради Афродита, а заради човешката жажда за притежание на най - красивото, без значение дали става дума за вещ или човек. ( Да не говорим, че в Древна Елада жената е вещ и то не от най-ценните.)


Макар и богиня, Афродита не може да вдъхне на Парис смелост - той по природа е страхливец и тя не може да измени това. В този смисъл смелостта на Ахил само е подсилена от присъствието на Атина, но богинята не може да влияе на неговата стихийност и необузданост. Тя може да го предпази от прибързани действия, но не и да смекчи характера му. В Първа песен Атина спира Ахил да не убие Агамемнон. Това тя извършва по заръка на Хера, която покровителства и двамата:

Аз от небето се спуснах да спра яростта ти безмерна,
стига да слушаш. Изпрати ме тук белоръката Хера,
пазеща двама ви с обич сърдечна и грижа еднаква.

Ахил е покровителстван и от майка си, богиня Тетида. Чрез нея той отправя молба към Хефест и богът ковач създава за ахейския герой чудни доспехи, макар и да е на страната на троянците. Това е типичното за Омир уравновесяване на божествената намеса. Иначе боговете би трябвло да повалят само троянци, а да дават леки победи на ахейците.
Тъй като повечето богове са на страната на ахейците, за да се постигне това уравновесяване авторът приписва на най - могъщия бог Зевс пристрастия към троянската страна и най - вече към Хектор.
Докато Ахил е галеник на съдбата, покровителстван от много богове и сам син на богиня, Хектор почти винаги е сам на бойното поле като само в отделни моменти към него се присъидинява божествена помощ:

Щеше ли Хектор смъртта и съдбата сега да отбегне,
ако не бе се явил Аполон за последна подкрепа,
смелост не бе му внушил и не бе сторил краката му бързи?

Човешкият морал не е много по - различен от божествения. Така че и от човешка, и от божествена гледна точка призивът на Хектор към честен двубой и неоскверняване на тялото на врага е знак за истинска войнска доблест и достойнство, нещо повече - за висша нравственост, изцяло подчинена на моралните норми и на чувството за айдос. В противовес на това, поведението на Ахил е абсолютно неприемливо не само за хората, но и за боговете. Докато Хектор се стреми към айдос, Ахил извършва хюбрис. (леле, какви думички знам. И още помня какво означават) Той нарушава всички човешки и божествени норми като осквернява мъртвото тяло на Хектор.
Още по - неприемливо е неговото поведение в светлината на фактът, че Ахил не постига своята победа сам, а с помощта на Атина, докато Хектор е съвсем сам на бойното поле, нещо повече Хектор е подведен с измама от богинята да се приближи до ахееца. А и докато мотивите на Ахил са съвсем лични, и дори егоистични, личните мотиви на Хектор се преплитат с патриотичните.

В предишното си мение подчартах, че Ахил наистина е античния идеал за герой, в смисъла, в който тази дума е разбирана от Омир и съвременниците му. Но аз мога да измервам характера му само според собствената си ценностна система и за мен той не е особено привлекателен - прави сцени и залага цялата война на карта за една робиня, но когато Агамемнон тегли ножа на собствената си дъщеря и Ахилева годеница по съвместимост Ифигения, която е само едно дете, господинът не възразява особено.

Винаги съм симпатизирал на героите, носители на чисто човешки качества. Ахил определено не е такъв. Такива са Хектор, Еней, Аякс, Нестор. Всичките са носители на характерни човешки характеристики. Мисля, че се досещате кои.
Но ми се щеше да обърна внимание на нещо друго. Войната на боговете. Как,за бога, Атина побеждава Арес при положение, че тя е богиня на мъдростта, а той на войната. Донякъде си проличава алюзията, която Омир е искал да внуши, а именно, че мъдростта е по - могъща от сляпата сила, но...Атина побеждава Арес именно чрез силови методи. И до днес се чудя и се мая как това е възможно.

Хора, не го обръщайте на анализи, моля ви се - колкото и да обичам литературата, много се радвам, че точно тази част остана в основното училище.
Аз говорех съвсем субективно - за мен Ахил е въплъщение на мъжествеността, ако щете - и на мачизма. И се скъсва да реве за Патрокъл - ама не само реве, ами и отмъщава, съвсем по мъжки. А Хектор к'во - излиза и се оставя да го убият. И преди това дръпва едно слово, от което да ти се дореве, като сапунките.
Че бил човек - чудо голямо. Аз съм божествена и си искам до себе си някой равен. Ааа ма ха. Не че нещо, иначе ще получи някакви комплекси.
Ахил е типажът, който ме кефи - не понасям лигльовци. А, и още нещо - боговете винаги са заставали на страната на, как да го кажа... правия. В смисъл, то е като при християнския Бог - той съди правилно по подразбиране. Може и да са се изпокарвали помежду си, в крайна сметка решението винаги е било в полза на онзи, когото боговете са предпочитали - а оттам би трябвало да следва, че "Ахил е пичът в цялата работа".
Обаче ентусиазмът на Мила ме трогна.

Търговецът на кристал написа:Хора, не го обръщайте на анализи, моля ви се - колкото и да обичам литературата, много се радвам, че точно тази част остана в основното училище.
Аз говорех съвсем субективно - за мен Ахил е въплъщение на мъжествеността, ако щете - и на мачизма. И се скъсва да реве за Патрокъл - ама не само реве, ами и отмъщава, съвсем по мъжки. А Хектор к'во - излиза и се оставя да го убият. И преди това дръпва едно слово, от което да ти се дореве, като сапунките.
Че бил човек - чудо голямо. Аз съм божествена и си искам до себе си някой равен. Ааа ма ха. Не че нещо, иначе ще получи някакви комплекси.
Ахил е типажът, който ме кефи - не понасям лигльовци. А, и още нещо - боговете винаги са заставали на страната на, как да го кажа... правия. В смисъл, то е като при християнския Бог - той съди правилно по подразбиране. Може и да са се изпокарвали помежду си, в крайна сметка решението винаги е било в полза на онзи, когото боговете са предпочитали - а оттам би трябвало да следва, че "Ахил е пичът в цялата работа".
Обаче ентусиазмът на Мила ме трогна.

Само за мен ли Брад Пит бе идеален Ахил за последната Троя дето я гледахме всички? Нали все пак за да не отиде на война той се маскира като жена, прекрасна млада девойка, та мачизмо?

Аз симпатизирам на Хектор Еней и Одисей

Аз от тая Троя гледах 25 минути, и то щото един преподавател е бил сред асистент-режисьорите и се скъса да се хвали, та исках да видя какво са сътворили. За мен Брад Пит е далеч от всякакви идеи за мъжество, но... то си е въпрос на вкус. Не харесвам такива мъже.
Аз просто си падам по идеята за него... Ахил, де...

Извинете, че ви прекъсвам, но... само аз ли съм чел частта, в която Хектор бяга като малко детенце от Ахил, който го гони около стените на Троя?

Това с бягането е добавено в директор'с кът изданието от разпространителя за Микена, Спарта и Аргос.
Защото фен-масата на Хектор толкова нараснала след официалната премиера, че хората започнали да настояват за "Илиада 2: Отмъщението на Астианакс", в която Хектор се завръща от мъртвите с разрешение на Хадес заедно със сина си и го обучава за воин, после слиза обратно в Ада, докато отрокът помита данайския империализъм из цял Пелопонес.

И затова продуцентите добавили епизода с тичането, за да повредят имиджа на Хектор. И успели - винаги първата асоциация с Хектор остава ореолът му на запален бегач на средни разстояния.


Сега по темата, все пак

И трите съм ги чел, но Илиада ми е най-интересна. Одисеята е твъъърде фантастична, а Енеида е италийскита версия на Илиадата с опростен като за от памтивека празноглавата италийска публика сюжет и с повече екшън елементи.

Силата на Вергилий не е в епиката, а в "Буколиките" и "Георгиките".

Boromir, доколкото си спомням Астианаск беше хвърлен от стените на Троя.