Lara Croft, както вече казаха колегите, има голяма разлика между училищно и университетско образование и между училищна и университетска литература. В този пост ще се опитам да ти обясня тези разлика, като се надявам накрая поне да разбереш защо не съм съгласен с теб. Накрая ще ти кажа как се (опитвам да се) справям в новата ситуация. Дано личния ми пример ти помогне
1. Основната цел на училищното образование е да се изучат някои старани на науката по точно определен, дидактически издържан начин. На училищното образование са чужди споровете, съществуващи в научните среди: преподава се това, което е безспорно или общоприето.
Целта на университетското образование е да се овладеят/опознаят научните знания в определена област изцяло - до сегашната и точка на развитие, като се предполага, че студентите на свой ред ще развиват научното знание въз основа на това, което вече е достигнато. Оттук насоките в университетското образование са две - да се даде на студента необходимата пространна информация и да се създадат у него умения да развива съответната област.
2. Училищните текстове - учебниците, - са написани с дидактическа цел, докато университетската литература (ем, не се сещам за събирателна дума за всичките монографии, очерци, трудове и студии) са написани с информативна цел. Това означава, че при учебника пишещият определя целта на четящия - четящия трябва да възприеме всичко написано и да го възпроизведе. При университетската литература - напротив, - четящият сам определя какво точно от написаното го интересува. Ако ти трябва информация за Живота на Бенковски например, ще се ровиш в книги за Априлското въстание, но ще се интересуваш само от пасажите, където се споменава той.
Подобен начин на работа създава може би най-важното качество у един занимаващ се с наука човек - да прави информационни дирения, т.е. да може да намира необходимата му информация в морето от знания. Ако един студент не може да отсява важното от неважното няма как да се справи с тази задача. Учебникът прави точно това - отсява релевантните от ирелевантните факти, но ако по всеки конспект се правеше и учебник, как студентът ще се научи сам да прави това? Да не говорим, че конспктите се променят и безмислено за всяка радкция да се прави нов учебник. Ако се чудиш с какво ще ти помогне това в живота - ето ти един пример. Представи си, че си фармацевт и при теб идва клиент, на когото са му предписали лекарство, което отдавна не се произвежда и в университета изобщо не сте го разглеждали, а смо сте го споменавали. Сега, ти трябва да разбереш как се приготвя това лекарство. Ненормално ми се вижда да има цяла книга за някакво рядко използвано и старо лекарство - ти ще трябва да се поровиш из бумагите и да откриеш информацията за лекарството сред един куп други неща.
Та, доколкото разбирам си недоволна, че те карат да отсяваш информация. Е, аз не виждам нищо по-нормално от това.
3. Пиперков, асистента по Римско (аз уча право) ни предложи следната стратегия за разработване на въпроси. Първо се снабдяваме с необходимата литература, после чрез индекса и съдържанието намираме информацията относно въпроса, който ни интересува. Накрая на един бял лист А4 написваме книгите и страниците, на които се намира представляващата интерес тема. Като се приложи тази техника по всички въпроси от конспекта, работата става. Лично аз я пробвах на последния си изпит и ми се стори доста удобна.
4. Сега, ако наистина смяташ, че липсата на систематизираност при учебния ви материал е нещо чак толкова ужасно, можеш със собствени усилия да подобриш ситуацията. Хващаш конспекта, развиваш въпросите и резултата го публикуваш в интернет. Така студентите ще имат едно не лошо помагало при подготовката си. Вярно, не ти ще се облаготелстваш от това, но поне проблемът ще се реши. В ЮФ това вече се прави и смея да твърдя че има и много качествени разработки
5. Това, че в другите университети ( в чужбина, де) имали учебници по всичко не е вярно. Един приятел учи фармация в Бон и нямат учебник. Само един бележник с лкции, който им дават асистентите, като информацията от този бележник е достатъчна за малко над три. За да се подготви студента, трябва да се рови в книгите и да подбира информация от различни източници. Имам приятелка в Бирмингамския университет - учи Politics и за единия изпит и се наложи да изчете "Обществения договор" на Русо и трактатите за държавата на Лок.
6. Blood Countess, това с преводите наистина е проблем. Навремето, когато не е имало достатъчно литература по определени правни въпроси на български език, студентите от факултета сами са си правели преводи, под ръководството на преподавателите разбира се. Бойчев (един древен професор по ОТП) обясняваше, че се събирали, тези, дето знаят съответния език и си разпределяли части от произведенията. Получавали се сносни неща - негодни за публикуване, но подходящи за работа. Преводите остават у професора, а който има нужда си преснима. Та, при желание можете и вие да спретнете подобно начинание.
Принцесата написа:
Университетът ни дава простор, който, факт, е малко по-страшен от добре познатата пътечка, но едва ли някой ще тръгне да спори, че е по-полезен
Именно!
И защо, ама защо няма учебник? 
Има (поне по Нова българска може да се намери нещо съкратено), но не това е целта.
