Страница 2 от 5

Re: Пътуване на стоп

Публикувано на: 20 Мар 2008, 22:04
от phoebe
Тва последното беше фънки странно.
А пък да вметна за стопа, добрият вид + усмивката са от изключитееееелно значение :mrgreen:

Re: Пътуване на стоп

Публикувано на: 20 Мар 2008, 22:10
от Methuselah
phoebe написа:Тва последното беше фънки странно.
Кво.. вместо "мега" вече казваме "фънки"? :mrgreen:

Re: Пътуване на стоп

Публикувано на: 20 Мар 2008, 22:19
от phoebe
Не, идеята ми беше да напиша нещо друго, но смесвайки се в главата ми се появиха гореизписаните букви, странно групирани в думата "фънки". :mrgreen:

Re: Пътуване на стоп

Публикувано на: 21 Мар 2008, 00:57
от Lord
phoebe написа:А пък да вметна за стопа, добрият вид + усмивката са от изключитееееелно значение :mrgreen:
Да, освен това има значение пола. Както ти каза, наистина е най-добра комбинация момче + момиче. До сега съм пътувал два пъти - с приятелка и сам. Първият път един чичо ни спря почити веднага, а втория трябваше да вървя към километър-два, а не е като да приличам на клошар. :)

Rainhardt, тази история ме изкърти...

Иначе, както отбеляза Принцесата, пролетната ваканция е хубаво време за стопаджийство. Аз със сигурност ще се занеса някъде по това време, а ако се навие още някой ще е направо пирфьектну. :P

Re: Пътуване на стоп

Публикувано на: 22 Мар 2008, 00:25
от sientelo
Миналото лято си попътувах доста на стоп и беше екстремно и забавно :mrgreen: Слава богу случихме на добри и симпатични хорица и видяхме интересни места 8)

Re: Пътуване на стоп

Публикувано на: 28 Мар 2008, 00:12
от uhuru
Хайде нека и аз да си кажа
пътувам на стоп откъм 2 години, и мога да кажа, че почти не използвам вече друг транспорт, само влакчето от време на време..
иначе най-яките стопове са ми били от белград до софия, уаа беше върхъ за 6 часа и половина от апартамента в Белград където живяхме до едни колеги тука.. : )
също се сещам веднъж до Самоков отивахмена разходка и ни качи един чичка дето беше работил две години в Ирак по някакъв проект на ООН и дъра бъра за арабите.. мноо яко
абе въобще супер е
пътувал съм сам, с момче, с момиче, с момче и момиче общо до 9-10 човека и ни качи един бус сите.. : ")
абе хубавите истории нямат край.. : )
последно бях от пловдив сега в неделя.. : )
и си носете разни музикални инструменти докат чакате да се забавляватеее
а фиби ти,аз не знаех.. : )

Re: Пътуване на стоп

Публикувано на: 29 Ное 2008, 23:45
от Faceless
Друго си е да влезе този, с който се возиш в другото платно, защото му е паднал панелът на радиото и той си го търси...в същия момент псувайки "kwi sa nekadarni tiq 6ofiori po moreto"... друго си е, друго си е... :)

Трима сме желаещите от специалност География, 1ви курс, за стоп до Банско на 7ми декември. Ако има желаещи да свиркат, ще организираме банда юнаци и юначки! :)


/F

Re: Пътуване на стоп

Публикувано на: 30 Ное 2008, 17:35
от Norwegian Wood
Автостоп рулз.
Пътувал съм десетина пъти, най-дългият ми стоп е Търново-Пловдив. В някои случаи беше доста забавно и съм изпадал в разни весели ситуации.
Впрочем темата ме подсети за един познат, който тръгна към арабските страни на стоп...дано да е жив и здрав. :)

Re: Пътуване на стоп

Публикувано на: 01 Дек 2008, 13:05
от MidwinterSun
Аз съм пътувала на стоп, но с приятеля ми. Имали сме случаи да ни качат веднага, също и да чакаме много. По принцип само момиче най-лесно качват.

Не разбирам откровено негативното мнение спрямо стопа, което съм срещала у хора около мен. Да, рисковано е да се качиш в кола на непознат, но рискът на практика е много малък. Страшно малко хора возят стопаджии. И то обикновено такива, които на млади години също са спирали на стоп. И в повечето случаи карат леко разнебитени автомобили, с които най-любезно ти предлагат да те закарат там, където искаш да идеш. От чиста любезност и съчувствие.

Човек никога не може да се надява, ако види по-гъзарска кола. Един-единствен път ме е качвал джип - с гъркиня вътре. Като цяло хората, които карат по-скъпи коли, гледат на стопаджиите като на отрепки - че как ще им позволят да им омърсят хубавичката количка! Имам личен пример в семейството си =)

Re: Пътуване на стоп

Публикувано на: 01 Дек 2008, 17:08
от Joker
Най-дългият ми стоп беше Пловдив-Варна. Стигнах навреме с 4 коли и един камион.... :blackeye:

Re: Пътуване на стоп

Публикувано на: 08 Дек 2008, 19:16
от omgwtfnonoway
Изображение

Re: Пътуване на стоп

Публикувано на: 12 Апр 2009, 12:20
от Lord
Вчера отразихме София-Варна. Отдавна не съм се чувствал така свободен.

Re: Пътуване на стоп

Публикувано на: 12 Апр 2009, 13:20
от Бeтон
MidwinterSun написа:Да, рисковано е да се качиш в кола на непознат
Важи и обратното. Ако качиш некъф маниак, дето изнасилва без да гледа какво е що е?
Аз не качам на стоп. То първо на първо като съм срещал стопаджии никога не е имало място дори за още един без багаж. Аз + още двама и багажа ни и всичко се запълва.

Пък казвате само таратайки ви качат. То не е интересно. Че по-добре влака :lol: :lol: :lol:
Помня веднъж бяхме със семейството и качихме на стоп един войник, който отива до поделението. Само това разбрахме, защото пича млъкна, когато на баща ми дойде настроението за рейсинг. :) И за малко да пропуснем поделението, добре че се обади навреме, иначе щяхме да го закараме там, където и ние отиваме. :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol:

Re: Пътуване на стоп

Публикувано на: 12 Апр 2009, 14:24
от Scarface
На първия ми 08.12 си изпих парите и се наложи да се прибирам от Пампорово до София. Бях с 2 колежки, първо ни качи някво младо момче с приятелката си до Пловдив, а след тва един чичко, който се връщал от лов. Чичкото между другото беше бруталният пич, не спря да говори до София и беше надънил Буда Бар :lol:
П.С. спомням си, че по няква случайност и двете коли бяха Nissan

Re: Пътуване на стоп

Публикувано на: 12 Апр 2009, 15:37
от kRiss
Ааама вие големи стопаджии сте били :lol:
Още от малка се радвам на стопаджиите (дори веднъж, след 10 минутно мрънкане, обърнахме колата и се върнахме да вземем един "изоставен" на пътя батко ;] очите ми останаха в раницата му, мнооого голяма беше :mrgreen: Малко го повозихме... изобщо не помня къде сме били и къде е отивал той (: ), НО не съм много ЗА този начин на пътуване... ;]
Случвало ми се е веднъж и да - няма друга такава емоция ;] Разликата е там, че при мен (нас) беше инцидентно. Историята накратко:
~> август 2008 бях(ме) на море (2 момичета + 1 момче - по-малък от нас, но изооообщо не му личи... напротив!) в Синеморец. Всеки ден на различен плаж, ала-бала... и няколко дни преди да си тръгнем към Бургас с маршрутките, решихме да отскочим до плажа в Силистар... и хоп - на отиване пешкинс... езиците си изплезихме по пътя... Обаче на връщане (уморени и напечени от слънцето, изгоряли, едвам влачещи крака... само като се сетих къв път ни чака обратно, лошо ми стана) беше отвратно положението...
Излизаме на пътя и момчето, с което бяхме, ми казва следното: "Добре бе, ти представяш ли си - имаш кола и си караш, изведнъж виждаш такива 3ма като нас - е няма ли да спреш да ги качиш?"...
В този момент (звучи почти нереалистично, но е вярно :]) едно очукано бусче спря и един циганин (или турчин) се провикна: "Ша са качвате ли?"... само се спогледахме и хукнахме към вратата :lol: Тоя човек ни спаси живота! Нямаше да стигнем живи пеша... слънцето си беше казало думата (:
Пътувахме отзад - в "багажното" отделение :lol: с още 3 циганки, обачееее ни беше весело! : ) Не поискаха да им дадем пари, разминахме се с само с много пъти "благодаря, благодаря, благодаря!" и нахилени до ушите физиономии...
Голямо приключение си беше, поне за мен... и сигурно бих повторила... но НИКОГА сама ;]
И едва ли бих тръгнала на път с ясната мисъл, че ще се возя на стоп 'нарочно'... Предпочитам влака пред това да се чудя кой ще ме качи и дали изобщо ще ме, пък ако ДА - ще ли стигнем 'читави'... Шубето си е голям страх :]