Volter написа:Хахаха,някой изобще чете "творбите" на Толкин,ако Дьо Сад е бил болен мозък,то Толкин е по-некадърен и от най-долния комунистически автор,стимулиран с петолевки от Тодор Живков!!!СРАМ И ПОЗОР са книгите като "Хари Потър" и "Властелинът на пръстените" и по-жалки са хората,които решават да ги прелистят,има къде-къде по-далновидни автори-Еко,Акунин,Реверте,Зола...и много,много други!!!
Еко? Далновиден? Интересно... Реверте? Далновиден? Още по-интересно...
предните думи имат за цел да те накарат да се опиташ да защитиш безпочвените си думи относно горепосочените автори. и внимавай как ще изкривиш истината, защото точно пък на един от тях дължа сертификата си за чужд език. И то да беше посочил някои други автори - Голдинг, Бредбъри, Кафка, Кийтс да се съглася, че са далновидни, ама ти...
Волтере, бих пренебрегнал ужасното ти троло-хейтене, но се чувствам длъжен да ти отговоря поне веднъж
Хари Потър няма да го коментирам, защото то не отговаря на следващите разсъждения и мнението ми за него е съвсем различно.
Последната предварителна бележка, която трябва да направя е, че поради липсата на каквито и да било аргументи в твоето мнение и липсата на всякаква теза, дори неподкрепена, освен тази, че четенето на Толкин е позорно, разсъжденията по-долу няма да имат за цел да те оборят а просто да покажат колко е смешно и безспочвено мнението ти и, следователно, като такива ще бъдат сравнително кратки

Поради това ще се радвам да получа отговор, така че да може да се получи един задълбочен спор. Както са казали преди нас истината се ражда в спора, може пък дори да успееш да ме убедиш, че четенето на Властелинът на пръстените наистина е позорно...
Какво е Властелинът на пръстените? Роман. Романтичен роман. Непрекъснато целият му текст е пропит с една далечна, лека романтика, която много хора вземат за фалшива и отблъскваща. Не ги виня, всеки си има право на мнение и никой не е виновен, че не разбира от поезия и романтика

Тази далечна, лека романтика дава възможност на читателя докато чете повествованието, чиито качества няма да коментирам, да се откъсне, да потъне в един чужд, приказен свят. Тази романтика дава възможност на читателя да съзре красота, която е невъзможна на истинския физически свят и да заживее в нея, макар и за мигове. Тази романтика дава възможност на читателя "да се опияни от поезията", както казва героят на Робин Уилямс в един филм, дава му възможност да се извиси в друго измерение.
А кое е това друго измерение? Това не е Средната Земя, каквото и да си мислиш ти. Средната Земя е просто една негова разновидност, едно средство за неговото достигане. Това измерение е Висшето Платоново измерение, това, до което героите и читателят достигат в творбите на Рембо, Маларме, Шели, Пенчо Славейков, Яворов (при него не баш, ама и там има). Именно то се характеризира с тази далечна романтика и красота, с тази непостижимост и с тази непълна поява само за мигове.
Разбира се за много хора това може и да не е така. И със сигурност не е. Те ще продължават да са на мнение, че да четеш Толкин е позор и срам. Но в крайна сметка, както вече казах не за всички са понятни разсъжденията на символистите и романтиците и за да достигнеш до Висшето Платоново измерение се изисква да имаш някаква основа, върху която да градиш. Както винаги ще е невъзможно да построиш стена без тухли, така и шопите винаги ще смятат, че "Те такова животно нема", "По-големо от Софията нема" и "По-високо от Витошата нема" - просто за да се възприемат някои работи са необходими определени предпоставки, които на някои места липсват
Язък ти за ника, впрочем.