forum.uni-sofia.bg

Дам, досадни са понякога седящите до теб, я в автобус, я във влак. Понякога ти се говори, ама понякога просто искаш да проспиш няколко часа път. На мен във втория случай много ми помага образът на рошавия метъл, куфеещ на кой знае каква ужасия... Както и когато се качват хората в автобуса/влака и се чудят къде да седнат... в повечето случаи не съм им първият избор някак

А пък днес се оказа, че онзи ден съм бил обещал да ходя с брат ми да си купува принтер... После се оказа, че и той не бил знаел, че съм обещал... цялата гениална идея била на майка ми...

Да де, ама аз минавам за относително мило и безобидно създание (с малко фантазия, де...), така че трябва или да свиквам, или да почна да съскам лошо и да се държа невъзпитано. Само дето и двете не ми отиват.

Ако и следващият път ми се лепне хирург, ще се разтревожа сериозно. Да не говорим как ме успокои за една предстояща операция, бррррр!

За теб остава номерът "И с топ не мож ме събуди". Или след две учтиви но и ясни обяснения, че не ти се говори, си пускаш музиката и се обръщаш. То и възпитанието си има граници.

Водката ме пусна, а пък и свърши...

Сифонът на мивката в банята пак нещо се опитва да се запуши... ей, не му омръзна...
Е в такива ситуации ми трябва на мен водка. Или като ми се зацапа мониторът.

За монитора.... само нещо нискокачествено като Флирт... При мен този път беше Столична, но свърши, уффф!

Аз за почистване си знам Търговище. С нея веднъж си свалих снощна смола от кожата и от тогава я уважавам.

Оф, искам да съм в Пловдив, мътните го взели

ОФФФ,взе да ми писва от своеволията в ЦИЕК! За пореден път се оказва в 08:30 часа,че днес няма да имаме лекции!

Не мога да си намеря черната пелерина за утре.
И имам нов графит на входната врата. Стринка ви лелина, скинари, die in the buckets!

Няма вече шоколад за кака ви...

Скапва се настроението...

30 мин чакане на Раковска при военния клуб. Опашката по традиция си почваше още преди Дондуков. Брада ми порастна от кесене на едно място. Почти същото се повтори на връщане по Левски на университета. На обратно от Овча купел пак беше голямо мотане, особено по К. Велчков, а на всичкото отгоре се беше задръстило повече от нормалното и на хладилния завод в Орландовци.

Защо по дяволите мъжете НИКОГА не си признават, че са сгрешили???

Много неща. Макар някои от да ме зарадваха, защото ми отвориха очите за други работи.
Срещнах човек, който очевидно не се радваше да ме види (хаха, обърна си главата на другата страна, мислейки, че ще ме нарани особено силно с това), бях на място, където, крайно мазохистично, се радвам, че попаднах, ако и да ми бе трудно да спра да треперя почти час след това... Хубаво е да си у дома, няма спор.
А това, че приключих с шоколада (и, в общи линии, ще карам на плодове и зеленчуци в близките 2 месеца), беше върхът на сладоледа, наред с всички останали нерви, които безуспешно се опитвам да озаптя.