forum.uni-sofia.bg

misspapazova написа:Този мрачен град , чак да ме натъжи нее, ама си е подтискащо

Потискащо е, а не е подтискащо.
Най-добре яж много банани, блъскай шоколад и произвеждай несметни количества серотонин.
Така ще преодолееш есенната депресия, ще се подготвиш за зимната меланхолия
и ще се понесеш към пролетната умора.

ААААААААААААААА!!! Няма топла вода! Неееееее, нееее, неее, нееее, не, не, не, не, не!!! Защо няма топла вода за БОГА???? А за майка ми е имало по-рано тази сутрин, нали?????

Честито. Онзи ден тъпо и упорито я чаках 20 минути да се качи до нашия етаж. Добре, че все пак я дочаках.
А аз се ококорих по никое време, времето е смотано и ме тормози (мразя, когато се налага да пускам лампа още от сутринта) и идея нямам с какво да се облека, при условие, че цял ден ще шетам навън. Хич не обичам така - и ходенето в Италия е на път да се провали, ама да видим... Не е такава драма.

Валииии и сме самии ...

Четвърти Октомври.

На тази дата, преди една година, почина един от най-близките ми приятели - съученик, съмишленик и наш колега от ГГФ.
За краткия си живот, той постигна много. Беше планински и воден спасител. Ценеше изключително много чуждия живот и винаги беше готов да помогне. Това беше Човекът, който ми помогна в най-трудния момент от моя живот - без да преувеличавам, нему го бях поверил и Той направи всичко по силите си. И успя. Винаги оправдаваше чуждото доверие. Винаги отвръщаше с усмивка и окуражителни думи, които после превръщаше в добри дела. Беше много деен и идеен. Беше много различен, различен за много и някак успяваше да бъде близък на всеки...
Беше умел скиор и сноубордист, непрекъснато обикаляше планините и морските къмпинги... Беше се ангажирал с множество инициативи за опазване на българските райски кътчета и то, на много повече от безпоследствено принципно отношение към тях...
Беше Човекът, който най-лесно събираше целия клас около себе си, без да претендира за водачество. Слушаше правилната музика и със собствената си непреклонност към несериозни жанрове, способства за утвърждаването и на моята собствена.
Вярвам че беше атеист, ако и да не успяхме да си поговорим за това овреме.
Никога не подхождаше снизходително към каквото и да е.
И много лесно прощаваше.
С него извървяхме стотици километри, изпихме горе-долу и толкова литри бира, изпълнихме най-нелепия сценарий на късния пубертет (толкова много наивност и нерви отидоха по него), играхме десетки мачове баскетбол, футбол, волейбол и Counter-Strike, неназовимо количество домашни и контролни паднаха пред нас, а доказателствата за незаменимите отсъствия по "неуважителни причини" ще бъдат заличени с унищожаването на дневниците догодина...
Имах удоволствието да бъдем съученици и привилегията да бъдем приятели.
Той ми вярваше безрезервно, дори когато на мен ми беше трудно да си вярвам.
С него, Животът беше много по-приятен. С него се смяхме на простотийки сигурно хиляди часове... "Гледахме кино" в градинките с целия клас, по негова инициатива; с него и класа си правехме следобедни "банкети", вечерни "седенки"... И на всяка следваща сутрин се появявахме с кървясали по случай повода очи...
Беше златно време, а ние го бъркахме с тенекиено...
С него направихме много неща, но не направихме повече... Най-много ме боли от това, че не успяхме да се разделим подобаващо...
Не, най-много ме боли от това, че се разделихме изобщо, особено заради нелепото струпване на обстоятелствата, довели до смъртта му...
Но пък той постигна своего рода безсмъртие - не със смъртта си, а с това, което направи през Живота си. Той докосна благотворно толкова много хора и на всекиго остави безценни спомени - явилите се на помена за него поместиха посещенията си в два дни... Той остави себе си във всички, които имаха честта да хареса (а това не беше никак трудно)...
Той остана усмихнат, той остана достоен, той остана на двадесет и две...
Той остана в нас.
Той остана важен.
Той остана Обичан.

Обичам те, Евгени.
Поклон пред това, което ни остави, и пред всичко онова, което взе със себе си!

С Почит,
Ангел

античалга активисти някви ; (

Изгубих си вафлата

НБУ е прогнил от злоба и лицемерие!!@@@!@!!!!

Бях осакатена от собствения си чадър О.о

Проблем с девойката, с съседите кой ли не. С гаджето май ще късаме, ама аз съм си свикнал да нямам дълги връзки... Съдба просто...

Heartache </3

Ох, проблема със зъба и настинката не спира! Поне не съм толкова хремав като в началото...

много ми е тъпо

Не беееееее лъвчета взимахме ги