forum.uni-sofia.bg

днеска нямаше вода...

ей ме на
събудих се в ~3 часа през нощта, за да повръщам...
и сега ме е страх да легна пак

~4. пак.
ти ся кво?

@ 6 sharp.
am I dying?...

Както казва един колега... Нидей рива. (за мен се отнася)
Аз се дразня, че.. от сега нататък май така ще е, ранно ставане, не-знам-кога-си прибиране, рядко/никакво виждане с жената, и разбира се, университет
i need a joint

Мила написа:
БРИДЖИТ ДЖОУНС!!!
Кокошко такава, да си избиваш тия простотии от главата. Вземи си шоколад, водка и яка музика и да се осъзнаваш, че...

?
БХАХАА, и кака ми Бриджит ли ги разправя тия? е, втасахме я Иначе заповедта беше изпънена Днес ме дразни това, че за пореден път денят ми започва с Платон.

Иринчи, ко напрай ти? Да не си хванала моя вирус през скайпа?
Иначе моя съвет е скачай веднага при чичо доктор. Колкото по-бързо идеш, толкова по-бързо ще ти мине.

А мен ме дразнят двойки, за които "от твърде много време не сме се виждали" се отнася за два дни поред.

11 часа. Пак повръщах...
Да, Носфи, явно нещо такова е не смея да стана от леглото, защото стана ли от леглото, се запътвам към банята иии... всичко ме болииииииииии, чувствам се толкова изнемощяла и безпомощна искам чай и препечени филийкиииииииии

Викни който ти е най-близо да ти направи. Но изчакай да си изкараш всичко и се вдигай на лекар (или си извикай личния, де) Щото самичко няма да се оправи, уви

Нещо ме хвана следобедната депресия... Rescue me!

Нещо ме хвана следобедният алкохолизъм... Светът е голям и спасение няма никъде...

Изчистих кухнята, измих банята, мисля да отида да си купя бира!

Аз довечера съм на барбекю у един приятел. Цяло лято се канихме и сега дойде време да го прибере, така че вече няма накъде. И както Мила рече, че ще взима бира, се чудя дали да не си сипна малко водка - все пак до 8 има още доста време. Преди малко допих сокчето, така че май ще е чиста .
Наздраве на всички в алкохолно настроение!

една приятелка днес беше в супер скапано настроение и не успях да я развеселя достатъчно Мъчно ми е да я гледам така

Ееее, Кире, недей така - първо, видяхме се онзи ден и второ, колкото и да ми беше криво (ааама как ми пролича само! ), вие с Марти се оказахте добро лекарство.

Бъзикам се, де... знам, че тоя път не съм била аз.

По темата - обяснете ми ЕДНО нещо. Как така привличам най-големите откачалки? Мне, не съм се оплела в страстно танго с предизвестен край във Веселата болница, просто, когато пътувам за/от СтЗ, Русе, Бургас, u name it, на седалката до мен винаги сяда най-изкукалият образ в радиус от няколко километра от мястото на случване на събитието.
И напоследък са все хирурзи (поне последните двама) - но днешният просто изби рибата и категорично спечели приза за най-нахалениневиненнищонеподозиращ събеседник, който ме сръчка да си приказваме, въпреки че се правех, че спя (и наистина заспивах, впрочем) и най-демонстративно си бях сложила слушалките и си стисках плейърчето с ръка. Дори тъжната физиономия и обяснението за изключително кофти ден не помогна и се наложи да водя някакъв ужасяващ разговор в продължение на 3 (три!!!) часа.
Идеята ми беше да си почина психически и да се наслушам на хубава музика, с евентуален бонус - да се наспя. ...кравата излезе мъжка, както се казва... Слязох от автобуса с явното желание да убия някого и само езотеричните глупости ("Да бъдем добри!" и да не продължавам, че пак се ядосвам), с които ми напълни главата моят събеседник, ме спряха да го сторя.

Да не говорим, че ме оставиха на пътя за МЕТРО и докато баща ми дойде да си ме прибере, ми бяха бибитнали толкова шофьори, че почнах да се замислям за тарифа, в случай, че някой попита.