forum.uni-sofia.bg

^PrincessA^ написа:

Имам нужда от помощ за превод на един куплет от песен от англ.Някой мойе ли да помогне

Постни куплета пък да видим.

... някакви съученици, чиито имена и физиономии отдавна бях забравила, изведнъж се появиха... почнаха да ме адват из фейсбук, да ми пишат, да уговарят срещи и прочее...
Чувствам се толкова странно. Никога не сме били сплотени, никога не сме били от онези хубави и приятелски настроени класове!!... даже напротив -- нагледалa съм се на такива грозни случки. (A може би вината е в мен, че помня/дълбая по-дълго, отколкото е необходимо; who knows...)
От друга страна -- какво пък, среща на класа (бил той и неприятен) е чудесна възможност да се убедиш с очите си как болшинството си седи у киреча, докато други (meh, meh) се опитват (и успяват, всъщност) да постигнат нещо.
Както и чудесен повод да си облечеш хубава рокля

MERCES_LETIFER написа: Както и чудесен повод да си облечеш хубава рокля

Абсолютно "за", Ир. Ние сега тъкмо правим 5 години и кипи една трескава подготовка... - та класът, та випускът (а в тоя випуск, няма лъжа, няма измама, сме 9 (девет!!!) класа - по 3 паралелки с английски, немски и френски)... Много е приятно, всъщност.
Съжалявам, че имаш кофти спомени от класа си, но поне наистина ще имаш шанс да видиш кой докъде е и в каква посока се е променил. Ние повечето си се знаем и поне половината сме си относително близки, но като сме безделници, да не сме без празници, you know...

(Аз единия тоалет го измислих онзи ден, за другия още се чудя... тъкмо може да имам повод да си купя още нещо новичко )

I hate reunions with ex-school mates!

Що бе? В най-добрия случай, се забавлявате заедно. В най-лошия - после се забавлявате на групички, както е било в училище. Поне в нашия клас по-лош вариант от този няма (е, някой се напива и плаче; друг спасяваме от гумите на произволен джип; с трети си обещаваме, че ако до 24 април 2016 сме още свободни, ще се женим - впрочем, индивид 2 и 3 е един и същ, ама вече не е свободен, щото една чавка от ГГФ го отмъкна още година след тая уговорка ).

Абе, като цяло, поне за риюниъна с класа бих казала, че е поредният повод да се напием и да си припомним старите времена. Виж, за випуска ще е по-иначе - ще се видим, ще установим с тъга, че сме се забравили и с още по-голяма мъка ще констатираме, че е неизбежно. На раздяла ще си обещаем, че ще държим връзка (след което ще продължим да си разпиваме с важните авери от класа), но няма да се обадим, докато не дойде 10-годишнината от завършването. И тогава (с някои от тях) няма да се познаем. И, което е по-лошото - няма и да ни пука. Но... наистина е неизбежно.

Ениуей. Важните хора си ги пазя - и, за щастие, се случи така, че с част от тях споделихме 5 много, много приятни години - та не виждам кое му е гадното на подобно събиране. Вероятно просто зависи от отношенията.
Впрочем, не се лъжете - и аз помня лошото, което съм видяла от отделни индивиди тогава. И то как помняяя... но има кой да съди.

То и нашият клас беше крайно несплотен. Дори на бала бяхме на две групи :Р Запазил съм си двама души в скайпа и толкоз. И сега ми е много странно като се засека с някой от тях, кажем си здрасти, как си и т.н. и те "дай да се уговорим да се съберем класа" и неща в тоя дух... защо въобще си хабят въздуха, като знаят, че нищо такова няма да стане? :Р

Впрочем, да, така като го казваш, та се сетих за класа ми от основното училище. Ужасно разединен беше, дори не може да се каже и че имаше групички (аз уж бях част от най-голямата "групичка", щото си говорехме за футбол с 4-5 момчета, толкова).
После запазих някакви контакти с точно 4 души от всичките 27, или колкото бяхме там, и то защото се случиха в класа ми в гимназията (единият от тях е индивид 2 и 3 от по-горе ) и съвсем епизодично "здравей-здрасти" с още няколко, които бяха в други паралелки в Езиковата.
Истината е, че редовно се сещам за някои от "другите" и се питам какво ли е станало с тях, но не тая надежда, че ще се намерим, или че ще успеем някога да се организираме и да се съберем. Само за едно момче ми е наистина мъчно, но той просто потъна вдън земя и нямам никаква, ама съвсем никаква представа къде е и какво се случва с него.
Така че разбирам какво имате предвид и наистина не е приятно. Но пък човек трябва да се радва на малките неща, когато получава повод да го стори.

И аз не се кефя на риюниънс. Но тук става въпрос за класа, с който бяхме от 1. до 7. -- пак е по-вероятно да ида, отколкото ако беше онзи ужасон от гимназията
// Не поддържам абсолютно никакви трайни връзки с никого от онова време. Сякаш е някакъв стар живот, честно...

MERCES_LETIFER написа:... някакви съученици, чиито имена и физиономии отдавна бях забравила, изведнъж се появиха... почнаха да ме адват из фейсбук, да ми пишат, да уговарят срещи и прочее...
Чувствам се толкова странно.

Странно е, направо е ужасно да виждаш живи хора, с които си бил близък или поне си виждал всеки ден, само под формата на профили във фейсбук. Има нещо болно в тази работа и въобще, 21. век е неприятен.

Казвам, че не харесвам такива срещи, защото веднъж бях и си тръгнах доста рано. Най-ужасното е, че така ми се случи и на една широко рекламирана среща на специалността една година след завършване. Някакъв бивш живот... повечето неща стават насила и изкуствено. В крайна сметка, поддържам връзка с няколко от колегите си, а другите просто не ми трябват, аз на тях също... Живот, приоритети...

Търговецът на кристал написа: Така че разбирам какво имате предвид и наистина не е приятно. Но пък човек трябва да се радва на малките неща, когато получава повод да го стори.

Не, не, на мен не ми е неприятно. Намирам го за съвсем нормално след завършването да се пръснем навсякъде. Все по-малко неща свързват съучениците в един клас. ученето си е част от живота, през която съм минал, подбрал съм си възможните познанства и приятелства и съм продължил. Няма смисъл да се мъча да поддържам връзка с останалите. Нито аз мога да им помогна с нещо, нито те на мен. Всеки си живее в своя си свят и не пречи на другите.

О, аз се радвам на малките неща, особено на Линдт, ама ми личи на фигурата

Аз пък си поддържам връзка със гимназистите, даже не само от моя клас, но и през випуска, надълго и нашироко. Е, верно, бяхме елитна гимназия и повечето (99%) ги приеха у София и са ми съкварталци. И голяма част ги имам у фейсбук. Пък и като сме имали хиляди яки спомени заедно, истории, интриги, как да не се върне към тях с умиление човек... Не ви разбирам тези, дето не са си харесвали класовете - какво сте правили през тези 4-5 години тогава? Бягали сте от даскало и сте се движили със първата срещната тайфа? Е, не се прави така...

То като са ги приели в София, та сте си близо - добре. Ама от моя клас половината са в САЩ и Германия (луди хора ), та е малко по-трудно да се виждаме особено често.
Колкото до компанията - ти не можеш ли да си представиш да имаш компания, различна от тази, в която някой те е поставил, без да те пита дали си навит (както става, когато те "сложат" в даден клас с някакви хора)? Аз си бях близка с голяма част от класа в гимназията (случайност - спокойно можеше и да не се понасяме, ако се бяха "случили" различни хора), но въпреки това се движех основно с различна компания, която дори не беше от моето училище (а от МГ-то) - и не виждам нищо лошо в това.