forum.uni-sofia.bg

яд ме е на себе си..

alter ego написа:Пред мен си отиде човек, а те пишат за котка...

човек, може да прозвучи супер тъпо, но за мен има маса животни, които ще е по-зле да загинат, отколкото дадени хора.

кое е различното? това, че ние обработваме природата, а животните са частта от нея? това, че ние рушим света около нас, а животните са потърпевши от нашата дейност? това, че ние често СЪЗНАТЕЛНО нараняваме/убиваме/накърняваме/обираме/каквото искаш себеподобните си, а животно би те наранило поради вроден инстинкт само?

ако го гледаме на базисно ниво животът си е живот и за кучето, и за нас. виж, вече сантименталните моменти са нещо съвсем различно. и се надявам, ако си познавал човека, да не те обиждам с описаното по-горе.

по темата - отново съм хаотичен и започвам да излизам от контрол. мразя като не мога да си сдържам деструктивните помисли/желания за действие.

alter ego написа:Пред мен си отиде човек, а те пишат за котка...

Жо, това не беше много умно от твоя страна.
Пред мен също са си отивали хора. Едни от възможно най-близките ми хора. Окей? Не виждам за нужно да давам отчет за това във форума - затова е много възможно да решите, че то, таковата, милото невинно наивно и заблудено детенце жали животните, щото не знае какво е да загубиш човек.
Само дето аз знам. Точка.
...
И ми е пределно ясно, че би следвало да са несравними неща. Но когато въпросното добиче е живяло години наред с теб и когато тича да те посрещне всеки път, когато се прибираш и се търка в краката ти, без непременно да иска храна, а просто да го вдигнеш и да го гушнеш, за да ти се порадва... еми... да, не само "свикваш" с него, ами го и заобичваш. И е тегаво, когато нещо му се случи - защото, както казах и по-горе, животинките страдат като хора, но не могат да направят нищо, за да си помогнат. Разчитат на теб, не могат да си кажат къде ги боли.
...
Както и да е - кофти тема рано сутринта. Но точно от теб не съм очаквала толкова ограничено съждение: "Хора - да, котки - не. Не ми е мъчно за котките, щото пред мен си е отивал човек. На вас ви е мъчно за котките, значи не сте губили никого." Съвсем не отива на човек, който не само се има за интелигентен, но и е оставил подобно впечатление у много хора тук. Обвини ме, че съм наивна, че страдам от прекомерна благост, ако щеш; че съм чувствителна "по момичешки" - ще те разбера. Но не и така - защото логиката ти е грешна, подходът ти също.
Далеч съм от мисълта да повтарям разсъжденията на Светлето, довели до онзи култов бисер за децата от Третия свят и домашното й куче, но защо, според теб, ако те е грижа за хората, автоматично трябва да спре да те е грижа за животните (или обратното)?

kako, и твойте разсъждения също са бая дребнави..

fak написа:kako, и твойте разсъждения също са бая дребнави..

Лол?

Търговецът на кристал написа: Хора - да, котки - не. Не ми е мъчно за котките, щото пред мен си е отивал човек. На вас ви е мъчно за котките, значи не сте губили никого."

Какъв контекст може само да открие човек...
Иначе болните котки са много тъжно нещо, окей. Отиващите си хора - още повече.
"Никой никога не бива да умира"(Богдан Русев).
Пийс.

alter ego написа:Пред мен си отиде човек, а те пишат за котка...

А ти как четеш подобна реакция, Timber? Интересно ми е. Но може и да не ми отговаряш - и без това все по-често се улавям, че се изненадвам особено неприятно от неща, написани тук по една или друга тема от един или друг, сравнително симпатичен за мен, потребител. Значително по-често отпреди.

Нищо бе, здраве да е. Разни хора...

* По повод това, че никой никога не бива да умира - напротив. Бяха пожелали за рождения ден на един познат първо да умрат родителите му, после той и накрая - децата му. Какво да ти кажа... Аз много се потресох, като го чух това (беше преди десетина години), но после вдянах, че не е като да няма логика.

Търговецът на кристал написа: Нищо бе, здраве да е. Разни хора...

Именно. Сигурно Жокера е можел да се изрази и малко по-учтиво спрямо притесненията на Силвия за котката, но здраве да е.
А това с умирането - абе да, пожеланието е добро. А това с "никой никога" не е в рамките на реалността, затова ми звучи хубаво.

Прощавайте, вероятно наистина не бях много учтив и дори малко емоционален, защото ми се случи предишния ден. Още не съм го преживял и не съм вярвал, че мога да се впечатля от смъртта на съвсем случаен и непознат човек.
Беше над 70-годишен старец, получи т.нар. масиран инфаркт край мен и никой нищо не можа да направи. А то е рядкост на тази възраст. Дори ако е бил в болница, едва ли е могло да му се помогне от специализиран екип.
При адската болка, така се беше изплашил, че само тихо стенеше и плачеше като малко дете. Жена му се щураше наоколо, както и доста други хора. Аз си останах вцепенен - някак разбрах точно какво става и че нищо не може да се направи. Страшно е да видиш това. Особено след диабетната криза, която наблюдавах дни по-рано в семейството си.
Може би разбирате какво съм имал предвид след тези поясения, може би не. Вие си знаете.
Норвежкият лес добре го каза: всяка смърт е трагедия. Така е по принцип. Лесно е да си представиш какво има около този възрастен човек и какво ще предизвика краят му и да го сравниш с края на котката на Мидсъмър. Жалко за нея, разбира се!
И един въпрос: дали има разлика ако наречеш човека "човек" или "животно"? - Това отговаря на мнението на някои други.

Вече с това обяснение те разбирам много по-добре. Страшно си е да видиш подобно нещо, още повече, че е и толкова "прясно" и със сигурност си преживял някаква форма на шок (може би дори и онова, което се има предвид под медицинското понятие). Впрочем, страшно е да видиш и как умира животно пред очите ти, но това го отбелязвам наистина без връзка с темата и без да имам за цел да сравнявам.

Работата е там, че през твоята формулировка по-горе от котките и хората стигнахме до тема, която има малко общо с тях, но по отношение на която пък аз съм болезнено чувствителна (както стана ясно, всъщност).
Ениуей. Надявам се, че и ти си ме разбрал правилно (дори да е било впоследствие) и сме окей. Съжалявам, че си станал свидетел на това.

Ако се върнем - наистина само за миг обаче - на животните, хората и темата за смъртта, да ви шокирам още малко. Ей сега гледах новините на Нова ТВ. Не знам дали сте чули за тая катастрофа край Пловдив - 29-годишен кара по пътя Пловдив - Йоаким Груево с над 150 км/ч. Не чух дали е пил. Изпреварва, губи контрол над колата и се блъска в дърво - загиват: той, майка му, 4-годишният му син, 14-годишният му племенник (или беше момиче? ). Оцелява само жена му, която е в болница и още не знае, че съпругът й и синът й са загинали. Е, трябва да ви кажа, че за диагнозата на котката на Силвето ми стана по-криво, отколкото за тоя нещастник. Жалко само за дечицата, които не са имали никаква вина. Тия малоумници да си се трепят - тъпото е, че покрай тях загиват и техните спътници, а нерядко и нищо неподозиращи хора, пътували в други коли.
Не стига, че са самоубийци, ами се превръщат и в убийци - двойни и тройни грехове... Е, хич не ги жаля тия. Мислете ме за каквато си искате.

Ама и вие сте направили една дискусия...
Тя моята котка не е страшна. Имаме добър лекар и при малко късмет ще изживее и другата половина на живота си, която му остава. И най-вече, това си е мой проблем. Не бива да засяга никого другиго.

(Плюс това, далеч по-страшно беше да гледам момичето, което донесе умрялото си кученце. Момичето, не кучето. Смъртта на възрастния човек няма как да не е трагедия, да не е травмираща и тежка, още повече когато някой стане свидетел на нещо подобно. Бас ловя обаче, че по-голямата трагедия е представлявала жена му и нейната скръб, нейната болка, нейният шок и нейният ужас. Защото това е, което остава след смъртта на някого...)

жокере, ако е към мен за животното, не мога да бъда обективен, но ако искаш - мога да говоря.

и те разбирам за смъртта на непознат, напълно. аз съм супер емоционален и много се впечатлявам дори и индиректно да разбера, без да съм свидетел. точно това впечатление ни откроява от животните и когато е искрено и тъжно е това, което харесвам като качество в нас. :>

Ами към тебе беше (как позна ). Просто не понасям да се сравнява човек с животно и туй-то! Както и намирам за абсурден повика да сме хуманни към животните - хуманизмът е за хората. Това не означава да се откажем да бъдем съпричастни и състрадателни към всичко живо, дори растения...
Иначе аз минавам за неемоционален, приятелите ми ме обвиняват, че съм цинично рационален, а приятелките, че умея да съм дърво , но когато се сблъскаш така ненадейно с края....
Сега установих нещо, което други вече бяха забелязали - четирите точки в многобройните ми многоточия идват когато съм наистина емоционален. Тогава нямам нужда от смайлите.
П.П. Рросто за мен хората са indispensable, докато животните са dispensable. Затова загубата на първите е трагедия.

и пак до болка познатият bullshit....