forum.uni-sofia.bg

Търговецът на кристал написа:Абе, монетата има две страни. На моя изпит си бях пред Ректората в 8-8:10 най-късно. Не ни пуснаха в сградата до 8:45, та търсихме залата на бегом после. Същото (ама буквално същото) беше на изпита по литература (бях в БФ, пуснаха ни да влезем в 8:50). Това не показва ли отношение?
Иначе си права, че е дразнещо, ама има къде-къде по-дразнещи работи, с които ти предстои да се сблъскаш...

dmv написа:Аз все си мисля, че цялата организация на висшите учебни заведения и цялата свобода, която ни дават е тест, който да изпита уменията ни за справяне с тази "свобода"-дали можем да я планираме така, че да ни служи най-добре. Вие не мислите ли така?

Търговецът на кристал написа:Таааака.
Първо, женско съм.
Второ, моят случай беше по-специален, защото:
1) Чаках адски много, докато ме извикат (изпитът беше обявен за 9.00, аз минах след 16:00) и междувременно ми беше паднало пердето тотално и хич не ми дремеше какви ще им ги наприказвам и
2) Една от темите ми беше много близка и бях доста разстроена от нея, ама не в степен да ревна, а просто да ме хване словото и наистина да си кажа на 100% какво мисля.

Иначе не, не съм говорила като професор, но мисълта ми по принцип тече много гладко и изказът ми обикновено е точен и максимално пълно изразяващ онова, което мисля. Темите ми бяха за влизането ни в ЕС, за... ох, как беше формулирано... бе не помня точно, но включваше насилието в медиите и накрая за мотивацията ми да уча в тоя факултет.
По първата тема обясних, че не вярвам в алтруизма на ЕС като институция и че по-скоро ние имаме нужда от тях, отколкото те от нас, както и че следва да спазваме техните изисквания и да се стремим към стандартите, които налагат, което пък означава, че няма автоматично да цъфнем и вържем (това ми е точен цитат, много добре помня как го изтърсих), когато ни приемат и че всъщност трудното тогава тепърва започва. И някъде там ме прекъснаха.
По втория въпрос сега се сещам колко работи бих могла да кажа, ама след цял курс социология - тогава обаче тъкмо бяха екзекутирали българските шофьори в Ирак и аз го бях преживяла много тежко, та се заговорихме за това. Стана си съвсем нормален разговор, питаха ме какво бих направила на мястото на Първанов и аз им обясних, че макар да има (съвсем логичен) принцип, който да не позволява да се водят преговори с терористи, от чисто човешка гледна точка не мога да си представя да заспя спокойно, ако някъде двама българи, съвсем невинни хора, тръгнали да изкарат пари за семейството си, са гладни, жадни, измъчвани и очакват смъртта си, а аз бих могла да им помогна. И обясних, че не го виня, но му съчувствам и ми е трудно да си представя как бих се чувствала в подобна ситуация. То тогава и филипинците май бяха дали жертви, та и за техния президент се заговорихме (беше жена по това време).
И на третия въпрос се скарах с тази от комисията, която го играеше "лошото ченге". Те винаги са така - един добър, един лош и един неутрален, дето само слуша и гледа сеир.
Ми май това е. Общо ме държаха не повече от 20 минути, даже може би 15, не съм сигурна. Говорех много убедено и без запъване, това си го спомням, както си спомням и че бях решила, че няма да се "докарвам", а ще кажа онова, което наистина мисля. Имам 6.00.
Май това е. Разбира се, информацията ми е отпреди 8 години, а и много зависи при коя комисия ще се паднеш. Някои ги бяха питали за религиозните конфликти в Северна Ирландия, други ги бяха разхождали из политически партии, трети - из българската история... Но няма смисъл да се шашкате, защото няма как да знаете в коя комисия ще сте, нито има начин да ги познаете преподавателите, когато влезете. Аз от днешната си гледна точка мога веднага да ви кажа кой какви допълнителни въпроси би ви задал, но вие няма как да го знаете и - така като се замисля - е по-добре, че не го знаете, защото ще се стъписате прекалено много.

Ако мога да ви дам един съвет - говорете максимално конкретно, максимално уверено и максимално си вярвайте. Ако ви зададат твърде конкретен допълнителен въпрос, на който знаете, че не можете да отговорите, по-добре си признайте, вместо да увъртате и да се направите на глупак. Поне аз така бих постъпила. И се подгответе психически за сериозно чакане да ви извикат (може да минете и в 9:30, може да минете и в 17:00), както и че самият изпит може да продължи доста дълго. Важното обаче е, че не ядат хора.

lilinda написа:Благодаря за подробната информация! Колкото до журналистиката в УНСС, отзивите не са добри, което е обяснимо (специалността е нова за ИКОНОМИЧЕСКИЯ университет). Въпреки това записах го като резервен вариант. Сега обаче осъзнавам, че направих огромна грешка, тъй като нещата малко се объркаха и сега резервния ми план (не става въпрос за УНСС) , който е далеч от журналистиката, се превърна в основен.