Kristo написа:Обич = Принадлежност + Нежност
Принадлежност = Дълг + Святост = (Чест + Морал) + (Достойнство + Доблест)
Нежност = Единност + Съпреживяване = (Доверие + Разбиране) + (Съпричастност + Състрадание)
Уравнение1: Обичта не е ли свързана в Любовта, която пък е константа, защото или я има или я няма, и не може да се определя от външни фактори
Уравнение2: Святостта няма място там където има Собственост а.к.а. Принадлежност. Демек ако гаджето ми ми принадлежи, това е егоистично, а не доблестно и рицарско и достойно от моя страна, моя българия,... опа отплеснах се...
Уравнение3: Нежността е много повече според мен. А Доверието и Разбирането са съвсем друг аспект от една връзка, пък била тя и приятелска.
И както казваше даскалката ми по математика, и сигурно още казва на пишлемета като мене "Не си измисляй формули!!!"
хах, това в кръга на шегата, просто си мисля, че има още да се дълбае по темата, затва ше си пусна Савидж Гардън и като ме осени някаква идея ше допиша...
Мерси за вниманието
Уравнение 1: За мен обичта следва от любовта, но което ще се стори странно на някои- аз виждам омразата също като следствие от любовта. Смятам, че Ботев не напразно е казал "силно да любят и мразат", защото той е боец, а бойците не са ангели и не пречистват чувствата си през ситото на смиреността. Вярно е, че Христос е казал "блажени смирените духом, защото тяхно е царството небесно". Разбирам, че аз не съм смирен и нямам място в идеалистичните представи за добър човек, но това не ме тревожи особено- нека бъде каквото бъде
Уравнение 2: Говоря за чувства КЪМ някого, а именно чувството на принадлежност КЪМ теб ознчава, че чувствам, че аз принадлежа на теб, а не обратното. В случая не виждам нищо нерицарско, недоблество и недостойно, с оглед на това, че за един рицар е нормално да каже, че сърцето му принадлежи на дамата на сърцето му, че той принадлежи на самите дълг и святост (чувствата към чувствата са отделна тема, но определено съществуват и са двигател на вътрешните промени или форми на устойчивост).
Уравнение 3: доверие + разбиране = (подкрепа при трудности + споделяне на трудности) + (познване + оценяване)
съпричастност + състрадание =(споделяне на чужда позиция + приемане на чужда позиция) + (споделяне на чужда болка + приемане на чужда болка)
Общо взето моята схема е проста и нещата са прекалено оплетени. Вместо нежност, въртеше се една дума "взаимност"- може така да го наречете. Аз го наричам нежност поради една причина- по скоро възприемам чувствота на нежност в 2 фази - 1) чувство на невъзможност да причиниш умишлена болка на другия и 2) чувство на притегляне към неговата болка- а именно към това ти да я поемеш вместо него... доверието е част от това, защото пак ще кажа- аз чувствам доверие към теб, значи че чувствам... нещо със смисъла на репликата "айде, айде, и ти щеше да направиш същото ако беше на мое място"...
Това са си мои наблюдения, следвайте мисълта ми относно посоката на чувствата по начина по който съм ги написал и... да знаеште, че не съм маниак на тема "коя дума да използвам", защото смятам, че никоя дума не е достатъчно добра, за да изрази смисъла, който влагам.
А за дълг и святост и светостта като дълг и дългът като святост и принадлежността като дълг и дългът като принадлежност ... всичко е толкова оплетено, но си имам някаква изградена ясна представа кое какво значи... Поне за мен, надявам се и не само за мен. Когато една душа чувства, че е въпрос на чест да извърши определено действие, то тя избира да го извърши, независимо от това колко ще й струва и колко ще спечели. Ако честта повелява, то дори действието да струва всичко, душата го извършва. За да има смисъл честта е нужно чувството на морал, защото ако честта повелява да се бориш на страната само и единствено на доброто и да не пропускаш никоя битка, то моралът изразява разграничаването на същностите на доброто и злото. Ако душата чувства, че дадено действие е морално, то тя доброволно и спокойно го извършва, а ако чувства, че не е морално, не го извършва нито доброволно, нито спокойно. Чувството на достойнство изисква от душата, когато води битките на страната на доброто, тя да не дава израз на слабостите и умората си, дори да е на предела на възможностите си да издържа. Доблестта се изразява в смелото и открито обявяване на позицията на душата, което се изразява в изказването на истината, цялата истина и нищо друго освен истината.
Успех!
но сме си необходими и ценни 