Стана интересно!
Виж Денс, въпросът, както ти каза, не е да сме съвършени и да нямаме слабости. Въпросът е в това, да се борим с тях и да се стремим да ги овладеем, а не да се гордеем и да твърдим, че това е нещо естествено, въпрос на мнение, на вкус и тем подобни. Аз също имам слабости ( за щастие не в тази област), но не се гордея с тях, не ги приемам за нещо нормално и не твърдя, че аз като съм крива, всички са криви. Боря се, стремя се да ги овладявам, нали затова сме хора, за да изграждаме характер, да се превръщаме в личност, борейки се със слабостите си. Ако им се отдадем, ако се оставим на течението, до къде ще я докараме? Всеки човек се самоусъвършенства, дори самовъзпитава от един момент нататък и ако приема за даденост несъвършенствата, как ще се бори с тях? Затова споря. Защото медиите ни наливат с фунии, че изневярата била не само естествена, но и полезна. А не е така! Ами те ако след две години започнат да прокламират проституцията като много полезна за кръвообръщението, тогава какво? Ако някоя твоя приятелка тръгне да им вярва, няма ли да я спреш? Няма ли да се опиташ да я разубедиш? Няма ли да я дръпнеш за ръкава, дори ако ти изкрещи бясна в лицето: " Аз да не съм монахиня! Това е въпрос на избор!" Каква приятелка ще си, ако не го направиш? А нима мнението ти би било чуто, ако го кажеш спокойно, без да се противопоставяш рязко? Мислиш ли, че ще го чуе, ако са и наливали с фуния в главата, не само, че това е нормално, но и, че е полезно? Няма да те чуе! Трябва да го заклеймиш до дъно, трябва и ти на свой ред да и крещиш в лицето, за да те разбере, за да стигнат думите ти до нея. Това е, което правя.
M'Aiq, не знам защо продължавам да си мисля, че си стар форумец, под ново име, но това си е мое мнение.
Виж сега, и двамата си убедихме колко добре познаваш китайската история. Затова, дай да я оставим намира и да говорим по същество.
Вярно е, правораздавателната система се е развила. Вече не наказваме по този дивашки начин блудниците и това е много положително развитие според мен.
Но ако, ти видиш някого, който е тръгнал надолу по наклонена плоскост и се кани да скочи от нея, дали ще го хванеш за ръкава и ще го издърпаш обратно, или ще го оставиш да си върви и да си падне, защото трябва да сме толерантни към мнението на другите? Изневярата е като наркотика. Мислиш си, че е само веднъж, че повече няма, но пак го правиш. Просто свикваш. И в един момент, когато обичаш наистина някого, старият и добре познат навик пак надделява. Просто защото вече е неразривна част от теб. И защото е просто забавление. Не е въпрос на чувства, а на полови органи. И защото щом е въпрос на полови органи, такива понятия като дадена дума, нямат никакво значение за теб. Но ако сега не ти пука нито кого нараняваш нито дали това ще е краят на връзката, тогава ще ти пука. Много ще ти пука и много ще си блъскаш главата в стената, но ще бъде късно. Тогава ще бъде прекалено късно. Сега още не е. И аз, понеже съм човек, не мога да ви оставя просто да си паднете, боря се с вас и прилагам аргументи, опитвам се да ви убедя, че това не е правилният път и, че трябва, докато още можете да се върнете от него.
Иначе, на мен к`во ми е? Печеля ли нещо от този спор? Не. Мога ли да си живея живота и да ви оставя да се превърнете в емоционални изроди? Мога. Мога ли да ви оставя сами да се доведете до невъзможност да бъдете верни при никакви обстоятелства и на практика да си опропастите предварително бъдещия семеен живот? Мога.
Щом това, че ми пука за вас е порок, ок, не че ме вълнува особено точно вашето мнение за мен. А и, не знам, аз ако видя самоубиец, който крещи, че иска да се хвърли, ще направя всичко възможно да го спра, дори ако трябва насила да го тегля назад, защото утре може да погледне под друг ъгъл на нещата, но ти явно ще отминеш, ще уважиш правото му на избор, ще бъдеш толерантен, няма да се отдадеш на порока и да го спасиш или поне да се опиташ. Разбирам те, този порок, да хващаш другите за ръкава, когато поемат по грешен път е най-страшния. Току-виж, че ако всички му се отдадем, светът станал по-добър.