Аз пък си мислех, че като темата е за 9 септември 1944 г., а не за 9 май 1945 г., ми говориш за България и се шашнах! Чак после видях, че ми пишеш за Германия и се успокоих.
От това, което пишеш, човек може да остане с впечатлението, че победата на антихитлеристкта коалиция е победа на силите на регреса над прогреса. Вервай ми не е било така!
Това, че нацитата са силно допълнително демонизирани, е очевидно. Спомни си само за избиването на хилядите полски офицери в Хатинската гора, което години наред им е било неоснователно приписвано. Май така стоят нещата и с Холокоста...
Все пак не идеализирай прекалено България в края на 30те години! Щом най-видните български политически умове, водили страната до 1934 г., през 1936 г. персонално укоряват царя за ненормалното положение, може и да им вярваме...
9 септември - Поклон пред паметта на избитите!
Модератори: peterdi, Bagatur, e-comedia
Отклонихме се от темата...Въпреки че посочих някои положителни неща за Бълагария по Царско време, съвсем не твърдя че всичко е било идеално.Напротив, имало и негативни неща - репресирането над националистическите формации по времето на царското управление е едно от тях.Даже националистите понякога са били мнгого повече репресирани отколкото комунистите!Просто царят е целял едно уравновесяване на политическата атмосфера.Тул не е зле да си припомним и колко много смъртни присъди на комунисти-терористи тои лично е отменил!
Доброволци за източния фронт също е имало - един бивш легионер ми е казвал, че към 1942 е имало около 100 000 български доброволци за източния фронт.Уви, "фашисткото" правителство не разрешава изпращането на наши войници.А тяхната позиция е съвсем разбираема- желание да защитята България от застрашаващата опасност от изток.А точно по това време(1942) 1 000 000 руски доброволци(селяни, работници, емиграрала интелегенция,дезертирали войници) се бият на страната на Германия!Защото те са изпитали вече болшевизма на гърба си.Но темата за доброволците е съвсем друга.....
Доброволци за източния фронт също е имало - един бивш легионер ми е казвал, че към 1942 е имало около 100 000 български доброволци за източния фронт.Уви, "фашисткото" правителство не разрешава изпращането на наши войници.А тяхната позиция е съвсем разбираема- желание да защитята България от застрашаващата опасност от изток.А точно по това време(1942) 1 000 000 руски доброволци(селяни, работници, емиграрала интелегенция,дезертирали войници) се бият на страната на Германия!Защото те са изпитали вече болшевизма на гърба си.Но темата за доброволците е съвсем друга.....
Не ме интересува какви сте!"Историците" в днешно време са нищо друго освен коне с капаци, изклиюченията са малко.Това че сте прочели извсетна доза юдео-комунистически книжки не ви право "всезнайковци", напротив - прави ви прокламатори на еврейските фабрикации!
Аз имам голям архив от книги и списания от ПРЕДИ войната!Като добавим голямото количество материал на английски език, много малко "историци"(каква роботска титла само)могат да се мерят с моите знания!!!
И още нещо - таковя нещо като "полумакедонец" НЯМА.
Аз имам голям архив от книги и списания от ПРЕДИ войната!Като добавим голямото количество материал на английски език, много малко "историци"(каква роботска титла само)могат да се мерят с моите знания!!!
И още нещо - таковя нещо като "полумакедонец" НЯМА.
А ти чел ли си Христо Кунчев?Luv4o написа:Не ме интересува какви сте!"Историците" в днешно време са нищо друго освен коне с капаци, изклиюченията са малко.Това че сте прочели извсетна доза юдео-комунистически книжки не ви право "всезнайковци", напротив - прави ви прокламатори на еврейските фабрикации!
Аз имам голям архив от книги и списания от ПРЕДИ войната!Като добавим голямото количество материал на английски език, много малко "историци"(каква роботска титла само)могат да се мерят с моите знания!!!
-
Росен Тимчев
- Живее, за да пише
- Мнения: 1152
- Регистриран на: 09 Юни 2006, 17:15
- Пол: Мъж
- Местоположение: главно в София
Владикин си е пич, по това съмнения няма! Повечето му тези, обаче са доста крайни и бомбастични - от типа на: "Търновската конституция е най-демократичната на света!" 
Истинските големи учени пишат "со страхом Божим" и дори най-екстравагантни тези излагат по умерен начин.
Иначе старите вестници и списания отпреди 9 септември 1944 г. не са по-стойностни от днешните! По-добре да се четат документи на администрацията, на управляващите и опозицията, за да се разбере по-точно какво става. А стават интересни неща!
На всички като Лъвчо, който ми харесва, защото отстоява позицията си и се старе да научи нещо повече ще задам въпроса, който ми беше отпран на изпита за този период:
Кога за пръв път комунист влиза в българско правителство, защо тогава и какво става?
Само не ми казвайте, че е на 9 септември 1944 г.!
Истинските големи учени пишат "со страхом Божим" и дори най-екстравагантни тези излагат по умерен начин.Иначе старите вестници и списания отпреди 9 септември 1944 г. не са по-стойностни от днешните! По-добре да се четат документи на администрацията, на управляващите и опозицията, за да се разбере по-точно какво става. А стават интересни неща!
На всички като Лъвчо, който ми харесва, защото отстоява позицията си и се старе да научи нещо повече ще задам въпроса, който ми беше отпран на изпита за този период:
Кога за пръв път комунист влиза в българско правителство, защо тогава и какво става?
Само не ми казвайте, че е на 9 септември 1944 г.!
Ето и едно кратко писание на проф.Владикин :
Германия и нашите интереси
проф.Л.Владикин
Тази уводна статия бе възставане срещу похода на партизанската ,марксическата и юдомасонска преса против възраждаща се Германия. Статията предизвика остра полемика с някои софийски вестници. Тя бе предадена изцяло от Берлинската агенция Deutsche Orient-Korrespondenz , а извадки от нея бяха поместени във в.”Der Angriff" от 06.11.1934г.и други немски издания. – В броя си от 16.11.1940 г. , в.”Нова вечер” препечата изцяло тази статия , под рубриката “Печатът в миналото за българо-германските отношения”, със следната уводна бележка : “ В момента , когато изпъква все по – подчертано значението на Германия за уреждането на новия политически и стопански ред в Европа , няма да бъде излишно да се припомни какво мислеха по този въпрос някои от нашите прозорливи общественици , още по времето , когато никой не би могъл да предскаже с положителност днешния възход на Третия Райх . Под заглавие “ Германия и нашите интереси “ , професорът от Юридическия факултет , г. д-р Л. Владикин помести в броя от 18 . януарий 1934г. на в . “ Знаме “ следната статия : " Германия е най – големият купувач на нашите земеделски произведения . Във всички статистически данни по външната ни търговия тя държи първо място , по внос и износ , обаче , винаги почти балансът е активен в наша полза . Какво е значението на германския пазар за нас е общоизвестно . От 5.934.174.000 лева износ за 1931 год. , на Германия се падат 1.748.325.000 ; за 1932 год. от 3.382.845.000 – 880.442.000 ; за 1933 год. до 01.декемврий , от 2.589.594.000 – 921.400.000 лв. Горните цифри бяха почти излишни ,защото всички знаем , че Германия е централният стълб на нашия износ , но аз ги припомням на онова словоохотливо малцинство у нас , което е забравило елементарните правила на коректност поне към един добър клиент . Думата е за оная словесна кампания , която се води в част от нашия печат против днешната националсоциалистическа Германия . Като почнете от невинните наглед анекдоти , минете през алармистичните телеграми и извадките из тенденциозните статии , за да свършите с открити нападки . Никой не мисли да ограничава свободата на печата , гарантирана от конституцията , но свобода на словото не значи свобода да се вреди на българските интереси . Някои публицисти стават , може би несъзнателни проводници на организираната международна кампания против Хитлеровата политика ,други пък вървят в същата посока по свой път : “от любов към демокрацията “ и от омраза към някои свои политически противници . Предполагайки във въображението си , че един ден и България , може би , ще претърпи известни реформи в духа на новите политически доктрини , въпросните словоборци реагират по най – повърхностния начин - чрез отричане на тия доктрини в самите им отечества , Италия и Германия , без да държат сметка за два факта : грандиозният напредък на днешна Италия във всички области на културната дейност и масовата сплотеност на германския народ под знамето на пречупения кръст . Друго е , ако се доказва , че онези политически учения не подхождат за българските условия ; но да се отричат явни истини , е неубедително . И , може би , затова критиките против фашизъм и хитлерианство се израждат във вулгарни нападки против Мусолини и Хитлер . Не вземам защитата на тези личности . Всички ние сме много малки , за да ги защитим , или да им повредим . Но сме достатъчно силни д а п о в р е д и м н а с е б е с и . От неотколешното ми пребиваване в Италия и Германия имам впечатлението , че там внимателно се следи печата на чуждите държави. И ако официалните докладчици пропуснат някое хулително писание против римското и берлинското правителства , нашите врагове не пропускат да им го посочат . И понеже тези правителства управляват авторитарно , те са много по – чувствителни към словесните изстъпления , отколкото чисто демократичните , обръгнали на всекидневни дрязги и самоизяждания . Особено пакостни и безсмислени са личните нападки против всесилните ръководители на днешната италианска или германска политика . Човек би трябвало с очите си да види с каква дълбока почит и почти мистично благоговение са окръжени в отечествата си Мусолини и Хитлер , за да се убеди , че всяка обида , нанесена на вожда , е обида забита в сърдцето на грамадното мнозинство италианци или германци . Никой не може да твърди , че политиката се ръководи от чувства , но нека не се забравя че чувствата , настроенията дори , понякога играят голяма роля , особено при авторитарното управление . Някои у нас , от известни среди , напоследък правят вестникарски спорт от нападки против днешното германско правителство и против Хитлера лично . Те забравят , че Германия може да достави всички наши стоки и от други държави , на първо място от балканските , които имат еднаква с нас стопанска структура . Обаче , има редица стоки , които ние няма отгде да си доставим , освен от Германия . Този монополен характер на някои германски артикули става явен , особено след опита на международното еврейство да бойкотира немската индустрия . Слава Богу , че германците знаят какво представляват в нашата общественост техните словесни хулители !Но все пак , търпението има край , и едно внушително опомняне се налага . Независимо от стопанските интереси , днешна Германия заслужава искрените симпатии на всеки честен българин . Защото днешна Германия води геройска борба против неправдите на мирния договор . Нейната борба в тая посока е и наша . Нейните придобивки ще ни ползуват в отстояването и на нашите национални искания , нейното поражение ще погребе за дълги години надеждата ни за по – справедливи международни отношения. . Проблемът е прост и не се нуждае от повече разяснения . Той ще остане тъмен само за ония , които от партизанско озлобление пренебрегват интересите на отечеството си . “ .
в-к “ Знаме “ от 18 януарий 1934 г.
Германия и нашите интереси
проф.Л.Владикин
Тази уводна статия бе възставане срещу похода на партизанската ,марксическата и юдомасонска преса против възраждаща се Германия. Статията предизвика остра полемика с някои софийски вестници. Тя бе предадена изцяло от Берлинската агенция Deutsche Orient-Korrespondenz , а извадки от нея бяха поместени във в.”Der Angriff" от 06.11.1934г.и други немски издания. – В броя си от 16.11.1940 г. , в.”Нова вечер” препечата изцяло тази статия , под рубриката “Печатът в миналото за българо-германските отношения”, със следната уводна бележка : “ В момента , когато изпъква все по – подчертано значението на Германия за уреждането на новия политически и стопански ред в Европа , няма да бъде излишно да се припомни какво мислеха по този въпрос някои от нашите прозорливи общественици , още по времето , когато никой не би могъл да предскаже с положителност днешния възход на Третия Райх . Под заглавие “ Германия и нашите интереси “ , професорът от Юридическия факултет , г. д-р Л. Владикин помести в броя от 18 . януарий 1934г. на в . “ Знаме “ следната статия : " Германия е най – големият купувач на нашите земеделски произведения . Във всички статистически данни по външната ни търговия тя държи първо място , по внос и износ , обаче , винаги почти балансът е активен в наша полза . Какво е значението на германския пазар за нас е общоизвестно . От 5.934.174.000 лева износ за 1931 год. , на Германия се падат 1.748.325.000 ; за 1932 год. от 3.382.845.000 – 880.442.000 ; за 1933 год. до 01.декемврий , от 2.589.594.000 – 921.400.000 лв. Горните цифри бяха почти излишни ,защото всички знаем , че Германия е централният стълб на нашия износ , но аз ги припомням на онова словоохотливо малцинство у нас , което е забравило елементарните правила на коректност поне към един добър клиент . Думата е за оная словесна кампания , която се води в част от нашия печат против днешната националсоциалистическа Германия . Като почнете от невинните наглед анекдоти , минете през алармистичните телеграми и извадките из тенденциозните статии , за да свършите с открити нападки . Никой не мисли да ограничава свободата на печата , гарантирана от конституцията , но свобода на словото не значи свобода да се вреди на българските интереси . Някои публицисти стават , може би несъзнателни проводници на организираната международна кампания против Хитлеровата политика ,други пък вървят в същата посока по свой път : “от любов към демокрацията “ и от омраза към някои свои политически противници . Предполагайки във въображението си , че един ден и България , може би , ще претърпи известни реформи в духа на новите политически доктрини , въпросните словоборци реагират по най – повърхностния начин - чрез отричане на тия доктрини в самите им отечества , Италия и Германия , без да държат сметка за два факта : грандиозният напредък на днешна Италия във всички области на културната дейност и масовата сплотеност на германския народ под знамето на пречупения кръст . Друго е , ако се доказва , че онези политически учения не подхождат за българските условия ; но да се отричат явни истини , е неубедително . И , може би , затова критиките против фашизъм и хитлерианство се израждат във вулгарни нападки против Мусолини и Хитлер . Не вземам защитата на тези личности . Всички ние сме много малки , за да ги защитим , или да им повредим . Но сме достатъчно силни д а п о в р е д и м н а с е б е с и . От неотколешното ми пребиваване в Италия и Германия имам впечатлението , че там внимателно се следи печата на чуждите държави. И ако официалните докладчици пропуснат някое хулително писание против римското и берлинското правителства , нашите врагове не пропускат да им го посочат . И понеже тези правителства управляват авторитарно , те са много по – чувствителни към словесните изстъпления , отколкото чисто демократичните , обръгнали на всекидневни дрязги и самоизяждания . Особено пакостни и безсмислени са личните нападки против всесилните ръководители на днешната италианска или германска политика . Човек би трябвало с очите си да види с каква дълбока почит и почти мистично благоговение са окръжени в отечествата си Мусолини и Хитлер , за да се убеди , че всяка обида , нанесена на вожда , е обида забита в сърдцето на грамадното мнозинство италианци или германци . Никой не може да твърди , че политиката се ръководи от чувства , но нека не се забравя че чувствата , настроенията дори , понякога играят голяма роля , особено при авторитарното управление . Някои у нас , от известни среди , напоследък правят вестникарски спорт от нападки против днешното германско правителство и против Хитлера лично . Те забравят , че Германия може да достави всички наши стоки и от други държави , на първо място от балканските , които имат еднаква с нас стопанска структура . Обаче , има редица стоки , които ние няма отгде да си доставим , освен от Германия . Този монополен характер на някои германски артикули става явен , особено след опита на международното еврейство да бойкотира немската индустрия . Слава Богу , че германците знаят какво представляват в нашата общественост техните словесни хулители !Но все пак , търпението има край , и едно внушително опомняне се налага . Независимо от стопанските интереси , днешна Германия заслужава искрените симпатии на всеки честен българин . Защото днешна Германия води геройска борба против неправдите на мирния договор . Нейната борба в тая посока е и наша . Нейните придобивки ще ни ползуват в отстояването и на нашите национални искания , нейното поражение ще погребе за дълги години надеждата ни за по – справедливи международни отношения. . Проблемът е прост и не се нуждае от повече разяснения . Той ще остане тъмен само за ония , които от партизанско озлобление пренебрегват интересите на отечеството си . “ .
в-к “ Знаме “ от 18 януарий 1934 г.
