forum.uni-sofia.bg

И какво излиза? Според мъжете златотърсачките преобладават,според жените не е така. Кои ли са по-обективни?

Всеки е обективен за себе си- демек, всичко е субективно.

Чакайте малко сега - коя жена ще си каже направо "Аз търся осигурен мъж с добри доходи и бъдещо блажено наследство на техните, по възможност верига хотели в Банско и Сунгурларе" - никоя! Нормално е жените да не си признават, уж се приема за срамно. Но понякога лъсва, когато някоя се разкрие, но тя се разкрива пред мъж, не пред жена...

А и вижте моята тема из раздела, в която имаше анкета "кои са най-важните неща в една връзка", вижте парите колко % имат... и после вижте света наоколо вас... Е А ДЕ?

Дадох един глас за правилния отговор!

MidwinterSun написа:1. Във всяка шега има капка истина.
2. Картинката отвори темата, а за разлика от картинката, темата не е шега.

Капка е много добре казано. Не разбрах ко се палите толко. А темата.. е по-скоро освежаваща

Аз си мисля, че ги има и двете неща - златотърсачките и коцкарите.

За себе си обаче смятам, че жена, която е с мен заради парите ми (тих смях в залата) или някакво друго моментно материално (а не духовно/емоционално) състояние, няма да е там за мен, когато имам нуждa, ама наистина нужда от нея.

Това, разбира се, не ме кара да отхвърлям или осъждам "златотърсачките." Някои момичета толкова си могат, други само това знаят, трети го правят съзнателно. На първите два типа им се радвам, защото са искрени. Третия го избягвам, поради горната причина. Ма не отричам, че с тях е весело... Дали обаче е от смях или щастие, не се наемам да отговоря

Пък аз си мисля, че всеки си търси, каквото си намира. Ако ви се лепят разни сметкаджийки, вие така сте си го направили - в такава среда сте, такива момичета харесвате или така се държите. И докато сме на тая тема и мъжете са сметкаджии - най-често налитат на добре облечени и поддържани мадами - ми това си изисква определен месечен разход, следователно тея момичета имат пари (от някъде някак си :Д).
и съм против крос-секс приятелствата - в един момент единия от двамата е имал някакви по-така чувства за да се осъществи това нещо, поне по мои наблюдения е така. А където някога е имало чувства, често има драма, често има клюки, стигаме до главобол и т.н. Изобщо съм против сложни отношения, толкова е натоварващо.

Фак търси богат батко, аз търся богата какичка, не може ли форомците да съдействат да намерим брат и сестра или де да знам... майка и син също ме устройва, но баща и дъщеря може би няма да устройва Фак, макар че аз нямам против.

Моля ви се от името на двама ни, Фак е много горда и никога няма да признае, че иска помощ, а аз наистина съм алчен и не ми пука.

Много задълбочавате нещата всички

Go out, get laid, move on. А не- "сега не мога"; "приятели сме, не става"; "за момента не искам да се занимавам с мъже/жени"; "кефиш ме, ама къде ти е мерджана?"...

Който мисли по-малко, се радва повече

Майка и син и мене ме устройва
Тъкмо дъртата ще е заета и няма да се занимава с мене.

L'Inspecteur написа:Който мисли по-малко, се радва повече

На кое? На чесането на епидермиси ли?
Ако ви е за единия секс, то даже няма нужда да излизате от дома си - самозадоволяването все още е актуално като начин за снемане на напрежението и за доставяне на удоволствие. За останалото се иска мислене - колкото и малко да е то.
Щото аз може да не искам да се занимавам с мъже в момента, може някой да ми е само приятел, ама ако не ги премисля нещата и се почешем взаимно, ситуацията се прецаква в дългосрочен план. Поне за мен - а аз съм егоист и искам да ми е добре, затова първо мисля, после... чеша.

Търговецът на кристал написа:първо мисля, после... чеша.

Е тфа е! Новото ми сформулирано мото!!!

Въй, съгласявам се с Търговчето!!1

Всички тези неща от типа на "в момента не ми е до това", "не се занимавам с мъже/жени", "приятели сме" и всякакви подобни са просто един деликатен начин на човека отсреща да ти каже, че не гледа на теб със същите очи, които ти имаш към него. Просто не те харесва. Точка.

За всичко друго се иска мисуене Да, не трябва да се прекалява, но и човек не трябва да е тотално неебателен.

Българите сме пословични мислители. Затова се сриваме демографски.

Пък и познавам много хора, ама много хора, които отиват към 40-те, и, благодарение на много мислене и търсене на "перфектния/ата", са сами. И така и ще си останат. Това исках да кажа- колкото до тия "извинения", ами, принципно е така Phoebe, ама не винаги

Е, кога не е?

То или става, или не. Дори и ако "не е подходящ момент" той става такъв, ако дойде подходящият човек. Просто явно не си ти/аз/който и да е.