forum.uni-sofia.bg

А и винаги може да се раздели приблизително на половина (разбира се, в случаите, когато сме хапвали/пили сходни неща - което съвсем не е рядкост, като се замисли човек). Не виждам проблем ако сметката е, да речем, 22 лв, единият да остави 10, а другият 12, без да се налага да се дели до стотинката и да се смята всяка минерална водичка и "Ама ти пи сок, пък аз вода, така че трябва да дадеш повече". По други форуми съм чела толкова фрапиращи неща, че ми се иска да вярвам, че не са истина.

Мдам... сетих се за темата, че я и намерих, дори. Ей тогава бях силно потресена. Заповядайте, забавлявайте се - аз не съм сигурна, че го намирам за забавно, ама съм я чела преди години и още ми е в съзнанието: http://forum.rozali.com/viewtopic.php?p ... 31b8d55e66
(този линк е без особена директна връзка с темата, просто като... информация от общ характер)

Lithium написа:Веднъж аз ще платя, другия път си ти, няма драма.

Ахахахаха, 100% ще те оставя да ми платиш сметката!

fak написа:само аз ли мечтая някой да ми плаща сметките?

и аз, ама то при мен не се брои, а?

Ама, Иво, сериозно, каква е драмата? Ако става дума за продължителни взаимоотношения, защо пък да не се редуват? Не става въпрос да се води строг отчет кой, кога и колко, а просто ако предния път си платил ти, тоя път да плати момичето? Или, айде, ако толкова не можеш да се прежалиш, ако се е случило 2 пъти да плащаш ти, на третия да плати тя? Щото хич не върви ти да плащаш винаги цялата сметка, пък това да почнете и двамата да се бъркате за пари, вместо да си гледате разговора... Носят сметката, единият я взема, оставя парите вътре и решава въпроса. Даже няма да е необходимо да си прекъсва мисълта, камо ли да се почват сметки, зверене в бележката, бъркане за пари и прочее. И става далеч по-елегантно.
Разбира се, има мацки, дето няма и да им хрумне да погледнат сметката дори и ще почнат да лапат мухите наоколо и да оглеждат завесите, щом сервитьорката я донесе. Ти би ли искал да си с такава? Понеже на останалите все по някое време им става неудобно, когато мъжът иска да плаща непрекъснато. То бива кавалерство, бива, ама прекален светец... Някакси остава усещането, че момичето му е длъжно по някакъв начин. Или, най-малкото, че просто е.... хм... ми, неудобно. Да.

Фак, Кристо, не знам за какво сте се драпали, ама ви моля да си продължите разговора на лични съобщения. Последните 2 мнения ви ги трия.

Една уважаваща себе си жена не държи мъжът винаги да плаща сметката. А един уважаващ себе си мъж никога не би позволил плащането на сметката да се превърне в конфузна ситуация. За мен едно от най-отблъскващите неща е стиснатият мъж. И под такъв имам предвид този, който цепи стотинката на две. Какъв е проблемът той да плати сега, а аз - следващият път. Няма да забегна в чужбина с парите за горещия шоколад. Всичко е до елементарно възпитание и осъзнаване.

My point exactly - дума по дума. Ама и аз познавам един-два бисера в това отношение... и от мъжка, и от женска страна... И да, също съм на мнение, че по-лошо от стиснат мъж едва ли има, затова и като четох случките от линка, който споделих по-горе, хич не ми беше забавно, колкото и комични да изглеждат отстрани. Има неща, дето акълът ми не ги побира, но явно наистина има мъже, които намират за съвсем нормално да поискат пари за бензин от приятелката си, при условие, че няколко вечери са я изпратили с колата до тях.

Търговецът на кристал написа:Ама, Иво, сериозно, каква е драмата? Ако става дума за продължителни взаимоотношения, защо пък да не се редуват?

Не става за това дума, темата е за срещите и май не за тези между съпрузи.

Защо се забихме в парите? Дайте нещо по-романтично...

Че що пък да трябва да са съпрузи...
Пък то романтика, романтика, ама като донесат сметката, може да се разиграе не романтична комедия, ама също толкова романтична трагедия, ако се почне с уговорки, подаване на пари и прочее. За теб съм 100% сигурна, че би намерил (и намираш) достатъчно елегантен начин да се оправиш със ситуацията, но повечето хора (мъже и жени) го превръщат в твърде централен въпрос за вечерта. Даже се учудвам, че зачекнахме темата едва сега - в повечето форуми, в които съм попадала, неминуемо някъде из разделите се мъдри темата "Кой трябва да плати на първата среща", което пък се превръща в дискусия "за по принцип".

(Леле, 7001 мнения...)

Плаща този, който не е успял да се измъкне през прозорчето на тоалетната.
Ама тва вярно се обръща на голям въпрос къде ли не. Не мисля, че съм имал първа среща, но когато съм ял или пил някъде с момиче, по традиция вадя да платя. Ако и тя извади, делим. Толкоз. Какви настоявания, какви уговорки. Който и да иска да плати цялата сметка, сам си е преценил, че може да си го позволи. Нито си мерим кесиите, нито избираме кой е бикът и кой - кравата. Голяма работа кой кого първи ще почерпи. Днес си ти, утре съм аз.

ПП: Спи ми се и съвсем сериозно прочетох заглавието като "Тема за гащите".

ППП: Ииии сега тръгва нова подтема "кой първи събува гащите". Also, своите или чуждите.

А, не си се объркал - и тема за гащите пуснаха тез' поганци. Просто не е тая.

По филмите гледам, че редовно събличат/събуват чуждите, но ми се струва, че и това не си струва да се превръща в съществен въпрос.

Kristo написа:

fak написа:само аз ли мечтая някой да ми плаща сметките?

и аз, ама то при мен не се брои, а?

нали не се бъзикаш..



в мойта представа 'среща' е съзнателно и изкуствено създадено обстоятелство, което има за цел да внесе яснота по ключовите въпроси (за секса и не само! (както и дали само секс е достатъчно и за двамата)) Демек да се съгласуват представите на двамата какво ше става в близкото бъдеще(не се стряскайте от думата!) айде да кажем скорошното настояще. И понеже недоверчивостта ми понякога граничи с прекомерното, никога не съм излизала с човек, когото не познавам достатъчно (което за някои е премного). Старая се да се държа максимално естествено, което донякъде граничи с абсурда, точно заради самото старание.. после пия едно малко и всичко уж си идва на мястото..
aко след срещата остане онова неприятно чувство, че не е свършена основната задача и не са изказани гласно ясно и конкретно важните неща, включвам звука на телефона (който е изключен по дифолт) и чакам да звънне.. Ако не звънне - значи наистина е било толкова зле , ако звънне - значи тепърва започва големият гърч

Ясно е, че като цяло съм против секса преди сватбата и това хората да изневеряват на котките си със други хора... по тая причина е разбираемо, че на срещи почти не ходя..
въобще.. Животът е прекрасен, когато си на 23

И на 26 също не е лош, да ти кажа. Съгласна съм с теб по основните точки, ама... не е необходимо да е гърч, бе, Фак. Може и да е забавно (дори и във времето на най-най-първите срещи, когато по принцип си има леко неудобство, неувереност и т.н.т.) - зависи как си го направите.

Уф, пари.
Ако нямам пари изобщо няма да ходя да се излагам и да чакам някой да ме дундурка. Обикновено предпочитам да делим и винаги ще посегна за пари. Това е елементарно възпитание - да носиш отговорност за себе си. Също както да не ходиш на гости с празни ръце. Но се случва и аз да почерпя, друг мен - по-често...
Когато става дума за продължителни близки отношения (от чисто солидарни причини), обикновено съм наясно как е с финансите човека срещу ми и (най-естетсвено) няма да го играя хрантутник като някой е закъсал. Ако е първа среща определено съм "ЗА" поделената сметка именно защото не се познавате и се създава символична финансова зависимост, било то и за кафе за 2 лева. Но чест прави на мъжа да предложи поне. Но само ако това му е само част от комплекта "ЖентЕлмАнско отношение". Някой назад го беше казал много добре.

Създаването за зависимости е неделима част от отношенията и нормално е да се проявяват по срещи. Но по-съществените (финансова,Емоционална и пр.) е доста рисково да се "извадят" още на 1-ва среща.

А това кой кого съблича си е як въпрос. Ама чак'ите да стигнем до секса, па тогава.

Когато за първи път излизам насаме с някоя девойка (понятието "първа среща" никак не ми е адекватно) нямам установени принципи за плащането на сметката. Понякога плащам без уговорки и коментари, понякога просто оставям само за моята сметка без консултация с отсрещната страна, но никога не позволявам да ми платят. Всичко зависи от развитието на срешата и моето вътрешно усещане. Възпитан съм достатъчно адекватно, но твърдо не смятам, че кавалерството и разплащането с финикийски знаци като част от него, трябва да се практикуват винаги, навсякъде и за всяка. С кавалерски жестове подчертавам специално отношение, а не рекламирам собственото си поведение

Евала!