Има ли щастлива любов?

[Kristo]

Прост пример от последния месец (даже се жалвах във форума) - обожавам пресни смокини, мога да ги ям, докато ми прилошее. Преди около 2 седмици си купих едни божествено изглеждащи огромни, сочни смокини. И се оказа, че в тях има червеи. Е, хвърлих ги - но това не значи, че съм се отказала от смокините по принцип, капиши? Та и с любовта е така - като със смокините.

Тва не демонстрира ли, че вкуса ти или преценката ти е сбъркана и накрая вместо, каквото обичаш, получаваш.... развалена стока?

[Търговецът на кристал]

Не. Смокините си изглеждаха съвсем наред, нямаше как да разбера, че вътре ще има червеи. Но съм склонна да се съглася, че когато нещо изглежда твърде хубаво, за да е истина, обикновено наистина не е - та в този смисъл вероятно преценката ми действително се оказа грешна. Оттогава насам не съм имала проблем със смокините - шанс.

[FloWersOfEviL]

Търговец, от твоите размисли поговорка ще излезе, хехе:
Любовта е като смокинте - понякога се оказват червиви.

[Търговецът на кристал]

Факт (пък и за по-адекватен пример не се сетих, ама виж тоя колко добре играе).
Ключът е в "понякога". Иначе "по принцип" и любовта, и смокините са прекрасни, дори когато се попрекали с тях. Жалко, че сезонът им е сравнително кратък.

[Kristo]

Не. Смокините си изглеждаха съвсем наред, нямаше как да разбера, че вътре ще има червеи. Но съм склонна да се съглася, че когато нещо изглежда твърде хубаво, за да е истина, обикновено наистина не е - та в този смисъл вероятно преценката ми действително се оказа грешна. Оттогава насам не съм имала проблем със смокините - шанс.

Не говоря по принцип, а в конкретната ситуация:

Обичаш смокини, подвела си се, не си проверила пресни ли са, стават ли, а водена изцяло от обичта си към тях си се впуснала и си ги купила без замисляне и проучване. Знам много добре, колко е гадно да обичаш храна и точно като почваш да я ядеш да трябва да я хвърлиш... прецаквация голяма, двойна даже...

[Търговецът на кристал]

Точно за конкретния случай се подведох по външния вид - гледам ги, големи, скъпи, изглеждаха здрави и сто пъти по-добре от другите. Та си викам - айде, заслужила съм си ги. Е да, ама ако бях взела от по-евтините и по-обикновено изглеждащи, вероятно нямаше да имат червеи вътре.
Стига, стига, че трябва да се местим в кулинарния раздел, а и сега ми става гадно, като си спомня ония малки бели червейчета-спортистчета, дето се набираха по влакънцата... Бррррррр... гнус, ти казвам.

Та. Стига вече плодови драми. След като уточнихме, че и любовта, и смокините понякога се оказват червиви, кажете - има ли щастлива любов, м?

[Kristo]

Ам тва за смокините е метафора, която важи за хората... Не мислиш ли?

[Търговецът на кристал]

Няма как да знам, мога само да предполагам. Нали знаеш, от лошите практици стават отлични теоретици.

[Kristo]

Няма как да знам, мога само да предполагам. Нали знаеш, от лошите практици стават отлични теоретици.

Специално в темата за любовта, има само практика, теориите не важат, дори и най-мъдрите хора да са ги измислили...

[svetlio.varna]

А тези десет страници в темата какво са? Аз такива теории за нещо толкова ясно не бях и сънувал

[Kristo]

А тези десет страници в темата какво са?

Хора без работа - висока безработица - икономическа криза...

[Dark Harvest]

Е, ама и ти не играеш честно. Ми много ясно, че ако момичето няма интерес към теб, ще се отдръпне, когато го заговориш. Не става дума да бяга като дявол от тамян, а просто да ти покаже, че не се интересува. Иначе какво? После пак няма да си доволен, щото ще изкараш, че ти е давала аванси - и пак тя ще е лошата.
Колкото до това с дискотеката - пачи има всякакви, ама дай по-генерално. Не са само от единия пол. Това обаче не трябва да значи, че няма любов или че ти трябва да се примириш и никога да не я потърсиш.
Прост пример от последния месец (даже се жалвах във форума) - обожавам пресни смокини, мога да ги ям, докато ми прилошее. Преди около 2 седмици си купих едни божествено изглеждащи огромни, сочни смокини. И се оказа, че в тях има червеи. Е, хвърлих ги - но това не значи, че съм се отказала от смокините по принцип, капиши? Та и с любовта е така - като със смокините.

Аванси никога не са ми давали, даже нз какво точно става тогава. Идеята ми е момичето да си каже-става и да ме изгони-например-Не ми се говори, остави ме намира, махай се. С думи прости, чрез общуване, а не да ми се дърпа като от прокажен или някакъв ненормален-Олелелеее, тоя ме заговори, край, свършена съм. Винаги след това аз се оглеждам целия или около себе си, за да вида какво е предизвикало реакцията им. Е, до сега нищо не съм видял-не казвам, че съм хубавец, но сега и тези, които заговарям също не са феи. А до търсенето на любовта-отказал съм се вече, а и ми омръзна всяка година да жъна черната жътва, оставям любовта сама да ме потърси, ако й се намира време.

[Dark Harvest]

А тези десет страници в темата какво са?

Хора без работа - висока безработица - икономическа криза...

Но, предимно хора без работа.

[Prudence]

Има щастлива любов. Всеки е чувал за нея, но никой не я е виждал.

[inc]

Я да се появя пак да ви ръчна.

А до търсенето на любовта-отказал съм се вече, а и ми омръзна всяка година да жъна черната жътва, оставям любовта сама да ме потърси, ако й се намира време.

Ето за какво са ви 10-те страници.
Според вас колко и какви усилия изисква любовта?
Защото темата тръгна от въпроса за емоциите, които ни обземат после. Те са пряко следствие от равносметките. Кой какво дал, кой какво взел...
Мисълта ми е: любов е най-естественото напасване, което идва от само себе си или безкрайните компромиси? Къде е златната среда, която не оставя поводи за горчилка и злъч, и чувството, че сме ограбени откъм време, средства, енергия, емоции, потенциал? И не е ли тя като зарзаватчийски кантар? Толкова взимаш, за толкова плащаш.