forum.uni-sofia.bg

Да не се ядосаш нито веднъж на ден е направо вбесяващо!

Абсолютното ми безсилие да се справя с проекта по Silverlight.

Прогнозата за времето утре, цял ден ще съм на работа на открито

пощите ни в комбинация и митнацата няма такива безхаберници просто

Отидох аз да си подавам документи за класиране, но голямата опашка ме накара да реша да го направя онлайн
Да, ама сметката ми е празна
Отивам аз в банката, внасям пари, излизам, ръгам картата в банкомата да проверя дали сумата вече е налична, вкарвам си пина и ми излиза грешка
След три опита картата ми бива блокирана
Връщам се в банката, обяснявам случката и съответно си подавам документи за нова карта, а любезното момиче отсреща много любезно ми обяснява че ще си получа картата най-рано на 9ти
Решавам да ползвам картата на майка ми, но се оказва че тя е изтекла
Отивам до банката, подновявам я, връщам се в нас, влизам в ибиджи, въвеждам картата и изненада - нова грешка
Звъня им по телефона и едно много любезно момиче ми обяснява че ибиджи работи с всички банка ОСВЕН ОББ (както може би се досещате, картата на майка ми е именно от ОББ)
Решавам да се прежаля, връщам се в УНСС, паркирам и ми звъни телефона
Майка ми се обажда за да ми съобщи че баба ми се е появила с нейната карта която не е блокирана, валидна е и не е от ОББ
Следват 45 минути обяснения стъпка по стъпка как да се направи плащането

Всичко това леко ме изнерви

ЕгасиКостов написа:Отидох аз да си подавам документи за класиране, но голямата опашка ме накара да реша да го направя онлайн
Да, ама сметката ми е празна
Отивам аз в банката, внасям пари, излизам, ръгам картата в банкомата да проверя дали сумата вече е налична, вкарвам си пина и ми излиза грешка
След три опита картата ми бива блокирана
Връщам се в банката, обяснявам случката и съответно си подавам документи за нова карта, а любезното момиче отсреща много любезно ми обяснява че ще си получа картата най-рано на 9ти
Решавам да ползвам картата на майка ми, но се оказва че тя е изтекла
Отивам до банката, подновявам я, връщам се в нас, влизам в ибиджи, въвеждам картата и изненада - нова грешка
Звъня им по телефона и едно много любезно момиче ми обяснява че ибиджи работи с всички банка ОСВЕН ОББ (както може би се досещате, картата на майка ми е именно от ОББ)
Решавам да се прежаля, връщам се в УНСС, паркирам и ми звъни телефона
Майка ми се обажда за да ми съобщи че баба ми се е появила с нейната карта която не е блокирана, валидна е и не е от ОББ
Следват 45 минути обяснения стъпка по стъпка как да се направи плащането

Всичко това леко ме изнерви

Ужас!
След като прочетох за твоите проблеми, ненадейно се почувствах много по-добре

да фък,
много гадно, човек...

В 6 сутринта шофьорът на таксито, който ме гледаше отвратително през целия път от Син до Студентски.
И после на работа шефът, който не спира да се държи зле, откакто му казах, че напускам без никакво предизвестие.

МАМИЧКАТА МУ, толкова исках да гледам една постановка в "Сфумато", ама разбрах преди един час, че ше я има

братовчедка ми си идвааа :@:@:@:@:@

Шибаният дъжд не спира, ..... му! Как ще се ходи на РД сега!?

Спря!
Имах планове да съм навън сега, но всичко се прецака заради проклетия дъжд!

Просто не разбирам някои възрастни хора...знам, че изперкват след определена възраст, но чак пък толкова...да се карат на майка с две малки деца, че не трябва да ги качва на автобуси, защото пречат на другите пътници като се смеят силно

Е, някои наистина кряскат безобразно. Макар че обикновено такива индивидчета се возят самички
Но... аз, въпреки че не съм възрастна и принципно обичам децата, просто не мога да ги изтърпя такива. Особено ако си скапан, уморен, болен и прочее... ужасно е неприятно да ти врякат до ухото.

О, пак ще ме изкарате лелка, ама как някои могат да се държат прилично, а други да са пълни диванета? Най-обичам, когато сме седнали някъде, някакви хлапетии да търчат, пищейки, наоколо. Само не ми казвайте, че не ви се е случвало или че не се сещате за точния тип тръшкащи се или бесни дребосъци, които носят целизаведения на главата си.
Миналата седмица в "Халбите" една майка офейка много бързо, защото я хвана срам. То това малкото с нея беше просто неудържимо. Хем бяс, хем писъци. И преди да кажете каквото и да - да, знам, че не са виновни те. От това обаче не се чувствам по-комфортно в подобни ситуации.

А днес конкретно съм изключително гневна на Интернет доставчика ми в СтЗ (Орбинет - не, не, не се лъжете - не че другите са по-добре, всъщност). Почва буря, спират нета - стандартно, няма драма. Минава бурята, минава още половин час - няма нет. Звъня им, за да проверя дали знаят за проблема - "Знаем, че няма нет, ама то сега е края на работния ден, какво да направим?" В събота и неделя, разбира се, телефонът им е на секретар и техниците не работят. И това не е за пръв път - март месец също седях на терасата с надеждата да се вържа към някоя незаключена мрежа. Сега пак съм така, само дето не се налага да се навличам с яке.