alter ego
Джеймс,
Какво правиш:
1. когато много те мързи, а трябва да свършиш нещо важно.
Зависи дали има срок.

Ако няма време, а нещото ТРЯБВА да се свърши, върша го, какво да правя

Всъщност, не съм сигурен дали и от това зависи - имам три ненаписани курсови работи от миналия семестър, последната от които трябваше да предам до средата на декември миналата година. Още не съм ги написал. Когато, тогава. Не виждам защо е толкова важно да предам няколко листа хартия с нещо написано на тях на някакъв преподавател, като то по никакъв начин няма да се отрази на света. А с оценките ще се оправя без проблеми. I take it easy.
2. когато имаш работа за вечерта, но ти се пие яко, та две не виждаш?
Обикновено преценявам кога мозъкът ми ще бъде в състояние да извършва добра мисловна дейност. Ако чак две не виждам, не е много вероятно да бъда особено концентриран, а следователно продуктът от труда ми ще бъде лош. В такъв случай бих избрал това, което вълнува съзнанието ми, а работата бих свършил тогава, когато преценя, че мога да го сторя на ниво. Ако се стигне до последния момент и ножът опре до кокала, пак ще излезе нещо качествено, защото под напрежение работя изключително ефективно, концентрирано и резултатите са добри
3. Когато си изпуснеш самолета в чужбина?
Не ми се е случвало. Не бих изгубил самообладание със сигурност. Свръххладнокръвен човек съм в такива ситуации. По-скоро бих посветил всичките си усилия на това, да успокоя всички притеснени и треперещи близки по телефона. Все ще намеря как да се прибера. Ако извадя късмет, може да отнеме време и да мога да се поразходя още из места, на които не съм имал възможност да отида за предвидения престой. Ако нещата съвсем се осерат, няма да се тюхкам, а напротив - ще го приема суперспокойно, ще го забравя веднага и отново основните ми усилия ше бъдат съсредоточени в това, да накарам засегнатите и притеснените да се успокоят и да го забравят.

Накрая ще седна на по бира с приятели и заедно ще се смеем на премеждията ми. Така е по-интересно, иначе какво ще ти остане за спомен -
успешно пътуване със самолет? Мне. Всяко зло - за добро.
4. Когато приятели злоупотребят с доверието ти?
Това не ми се случва. Може би знам как да подбирам приятелите си. Освен това съм доста либерален в отношенията си с хората. Понякога дори прекалено, но така като че ли получавам либералност и от тяхна страна, без да имам такава цел. Ако някой много прекали, постепено ще заменя либералността с демократичност, а накрая с авторитарност. Ако ми се качат на главата, не съм нерационален - пада ми пердето и тегля чертата.
5. Когато някоя яка мацка ти се натиска, обаче на тебе ти се пие или ти се гледа мач? Даа, може би прекалих с толкова много житейски драми....
Мачове не гледам, тъй че с това нямам проблем. Каквото и да ми се гледа, може да почака. Ако мога да съчетая пиенето с яката мацка, чудесно. Обикновено мога. Ако не мога - отново социализацията печели.

Разбира се, всичко зависи и от отношенията ми с девойката.
А искало ли ти се е да умреш? Ако да, развий по-потробно това, моля!
Животът е най-ценен за мен. Многократно съм споменавал, че за мен самоубийството е НАЙ-ТЪПОТО нещо, на което човек е способен. Никога не съм искал да умирам. Ще излъжа обаче, ако кажа, че не съм си го представял - всеки е. Моите подбуди обаче са доста необичайни. Да речем, че понякога изпитвам такова зверско и нетърпимо любопитство относно задгробния живот и въобще всичко, което не се изчерпва с телесното съществуване, че съм бил много близо до самоубийството, само в мислите си, разбира се. Ей така, от чиста любознателност
А, да, коя ти е предпочитаната поза? (това е малко в стила на пора) 
За смърт? Все ми е тая. Би било яко да имам някоя минутка да се сбогувам със света, но кой ти я дава... Нищо не се знае. Всякак бих умрял, общо взето ми е все тая, но при всички случаи е по-добре да бъде спокойна и немъчителна смърт, за да имаш време и съзнание за последен поглед към живота. Няма как да предвидиш смъртта обаче и затова трябва да се живее така, че във всеки момент да си готов да умреш, да си се помирил със света, да си помъдрял и благодарен, като много възрастен човек. Аз поне живея така, че и след секунда да умра, ще умра спокойно и щастливо, въпреки всичко което няма да съм преживял и свършил.
Благодаря за въпросите, хубаво е да получаваш нови посоки за размисъл
