Отговарям:
alter ego написа:Два въпроса към всички кандидатирали се:
1. Смятате ли, че единствен възможен критерий при каквото и да е класиране на студентите, трябва да бъде успехът от следването?
2. Смятате ли, че трябва да се спазва ПУДСУ в неговата цялост, а не избирателно? Например, в него има задължително присъствие на лекции и упражнения.
Гадничко, нали?
Сега остава и някой да ми отговори...
П.П. Захариев ясно обясни, защо няма да се кандидатира и е напълно прав!

Не мисля, че въпросите са гадни, просто касаят неща, за които е трудно човек да застане само на единия или другия полюс, ако не иска отговорът му да бъде повърхностен и необмислен.
1. "Каквото и да е класиране" е твърде общо.
Да, вярвам че успехът от следването е важен. Ако се кандидатства за стипендия (като си има естествено и социални стипендии). Стипендията по успех за мен е чудесен начин да се окуражат хората да учат по-здраво и да не се чувстват непълноценно до работещите си колеги. Успехът е важен и когато се кандидатства за някаква форма на продължаване на образованието - в друга степен или просто в чужбина.
Успехът обаче не трябва да е определящ за общежитията (както е сега). Всеки студент, редовно обучение, трябва да има право на общежитие.
Колкото до членството или участието в някакви студентски организации, органи на самоуправление и т.н. успехът може да послужи ориентировъчно, но в никакъв случай като определящ критерий. Твърдо съм на мнението, че качествата на характера не се измерват с оценките от следването. А и е под въпрос доколко са обективни тези оценки...
2. Университетът е за хора, на които им се учи. Техен е обаче изборът как да се случи това. Не смятам, че е редно да се задължават студентите да ходят на лекции. При тази икономическа ситуация е напълно нормално повечето колеги да работят за да облекчат поне малко семейния бюджет, а дори ако щете и за изграждане на работни навици. Ако съумеят да си вземат изпита само с четене от учебника и чужди лекции - ок. При упражненията обаче трябва да има някакъв минимум присъстия. Има неща в упражнението, които и най-добрата самоподготовка не може да даде на студента.
И все пак, изпитът накрая трябва да е така направен, че да си проличи кой е учил през годината и кой се е мотал. И естествено на тези, които са присъствали и на лекциите, и на упражненията ще им е по-лесно. Останалите, които не са могли да присъстват, но са учили стабилно, пак ще го вземат. Само мотивация да има

.
Митре_Влаха написа:
Драга Гери, аз може да съм малко тъп, но все пак не можах да прочета ясно и точно конкретното ви мнение относно камерите? ЗА/ПРОТИВ и естествено аргументацията на всяко едно от вижданията ви?

На мен лично камерите в СУ не ми пречат. Не се чувствам по-наблюдавана отколкото в банката, в супермаркета, на улицата, кръстовището...дори и в някои църкви има вече камери! Накъдето и да се огледате във всички обществени сгради и около тях има камери. И всъщност въпросът е не дали ги има, а кой кого гледа през тях и колко време отделя за това. Аз нямам чак толкова високо мнение за себе си, та да смятам, че някой (още по-малко пък дядовците от охраната) ще ми проследява движението из СУ. А и нямам какво да крия

.
Повод за притеснение имат в действителност най-вече преподавателите, които могат да бъдат засечени дали си водят редовно добросъвестно лекциите и упражненията, и то само ако някой им има зъб и поръча да бъдат следени. И аз като един студент от специалност, в която твърде често нямаме лекции без някой дори да си прави труда да ни каже или обясни защо, съвсем откровено си казвам, че интересите на тези преподаватели не са ми приоритет.
Останалите опасения от "бигбрадъризация" на СУ ми се виждат нереалистични. Кажете ми кой точно си няма друга работа по цял ден освен да следи студентите? Аз и досега не съм забелязала охраната да се взира особено усилено в мониторчетата. Обикновено четат вестник или си говорят с някой от персонала.
И това всъщност е причината
макар да не съм противник на камерите в СУ, да смятам че в този си вид системата за наблюдение е по-скоро безсмислена. Защото не е идеята само да има камери, накачурени къде ли не. Охраната трябва да следи какво се случва на тях и като види нещо нередно да реагира бързо и ефективно. С цялото ми уважение към почетната възраст на нашите охранители, не смятам че това е по силите им.
Полезното на камерите в този случай е, че поне има запис, на който може да се види лицето на нарушителя и който може да послужи като доказателство при повдигане на обвинение.
Все пак приемам, че има хора, които чувстват голям дискомфорт от видеонаблюдението - по лични, идеологически или каквито и да е причини. И ако тези хора са мнозинството в един факултет, не виждам пречка на територията на техния факултет (ако е отделна сграда) сигурността им да се гарантира по друг начин.